- Г-н Тодоров, какви са основните дейности по проекта „Първо природата“?
- Проектът е международен, тригодишен и финансиран от ЕК. Към този момент се разработват приложения за мониторинг на биоразнообразието чрез мобилно приложение. Друга дейност е екокриминалистиката или престъпления срещу природата. Създава се и цифров двойник на широка зона около Централен Балкан, за да се правят точни преценки къде могат да възникнат конфликти между човек и природа.
- Какво представлява този цифров двойник на Централен Балкан?
- Огромен обем информация, която включва различни слоеве на карти, местообитания, скални и речни корита, населени места, ловна инфраструктура, ловен натиск, плюс туристически поток. Също така плодоносене на дървета, храсти, боровинки, като се работи така, че тази информация да се преобрази в работещ модел, който да се актуализира в зависимост от време, температура и валежи.
- Наистина ли промишленото земеделие променя Стара планина?
- Поне в Стара планина и района на Централен Балкан промишлено земеделие почти няма, то е в равнинните части. Тук има малък обем дребни ферми и овощни дръвчета, царевица на северния склон и черешови градини на южния. В миналото е възможно да е имало по-голям конфликт, но сега насажденията от сливи страдат основно от похожденията на мечки.
- Преди години в Севлиевския Балкан, ловци твърдяха, че е пълно с мечки.
- Гледната точка на ловците, е, че мечките са винаги много, защото те им ядат от царевицата, бутат хранилките. Нямаме обаче ясна бройка за състоянието на популацията. Има два модела на преброяване. Единият е таксацията на лесовъдите, която дава над 1100 мечки за цялата страна. Другото е мониторинг на МОСВ (Министерство на околната среда и водите), което дава 320 мечки, което пак не е вярно. Истината е по средата. Аз твърдя, че мечките плавно се увеличават. Има единствен начин, който е приет от Европа за преброяване на мечките и догодина ще успеем да го направим. Събират се генетични проби, така че да се идентифицира всека конкретен индивид и когато се стигне до плато, се прави статистика, но с грешка до десет процента. Едно е да има 640 мечки, друго е 1100, нали?
- Защо има плавно увеличение на мечките?
- Множество са причините, включително и обезлюдяването, което означава намален човешки натиск, по-малко бракониерство, защото тези хора, които са се изхранвали с лов, вече не го правят. Те са починали, а децата им вече са в градовете. Така или иначе като спирачка действа и забраната за отстрел на мечки, въпреки че има голям дял на бракониерството.
- Какво е значението на мечката за природата?
Мечката има много значения, едно от най-важните е, че разнася семена по-добре от другите животни, понеже се храни с много плодове, а семената остават цели, тъй като е с неефективна храносмилателна система. Също така тя работи като санитар в гората, достатъчно добре обира умрели животни, защото няма проблем да яде мърша. Тя също е смятана за чадър на района, понеже е защитен вид. Това означава, че там, където живее, заради нея цялата територия растителни и животински видове са защитени. Също така, щом има мечка, това показва доброто състояние на една гора, означава, че е здрава гора. В романтичен план мечката е симпатичен и приказен герой, който трябва да се пази в нашите гори.
- Защо е гаранция, че гората е здрава?
- Тя се нуждае от хубави големи пространства и голямо количество храна. Щом е там, има много гъби, насекоми и плодоносни растения, което означава, че екосистемата работи успешно.
Въпреки това имаше случаи в последните години, като този с берачката на малини до Белица, която беше нападната от мечка. Кога мечките стават опасни?
Мечката може да достигне четири пъти човешкото тегло, и е потенциално опасна, но в никакъв случай не мога да кажа, че хората трябва да се страхуват. Досега имаме само един смъртен случай на човек, който изненадва мечката, докато тя спи. Има хиляди билкари, хора, които събират плодове, туристи, гъбари и мечката обикновено бяга, когато ги срещне. Но човек винаги трябва да има едно наум.
- Как да се предпазят?
Тези, които обичат да ходят в забутани места, в гори и планини, трябва да говорят високо, да пляскат, чупят съчки, сухи клони, което ще покаже, че са там и животното, ако невинаги може да ги подуши, ще ги чуе и ще избяга, защото се страхува от хората. Всъщност нападението от животно е бягство в обратна посока.
- Какъв вид мечка имаме в нашите планини?
- Само евроазиатска кафява мечка.
- Отразяват ли се промените в климата на мечките?
Сериозно. Прост пример е през 2022-2023 г., когато в Стара планина и Родопите зимата имаше твърде кратки снеговалежи и нямаше поводи мечките да заспят, а това предизвика по-ранно раздвижване и проблеми. Освен зимния сън е липсата на дъжд, няколко поред сухи лета, по 50 дни без капка. Това води до липса на естествена храна за мечките и предизвиква хаос в поведението им. Така започнахме да наблюдаваме нападения над пчелини, ябълки, плодни дръвчета, домашни животни, овце, мечките стават по-смели, защото са гладни. Миналата година мечките нямаха друга храна освен малко боровинки, но накрая шипките спасиха положението. Щом няма храна нападат ябълки, домашни животни, овце, стават по-смели.
- Това ли е основният конфликт между човек и дива природа?
- Основният конфликт между човек и дива природа е човек-мечка, но и човек- вълк. Видрата също е конфликтен вид, следва този с дива котка, но тя е по-скоро набедена за такава, защото се храни с редките птици, които ловците смятат, че са за тях, но не и за храна на котката.
- Какво означава екокриминалистика?
Тя е копие на човешката криминалистика, но се прилага към престъпления срещу природата. Използват се похвати от обичайните за разрешаване на бракониерски случаи, на убити и защитени видове, незаконна сеч, търсят се следи, доказателства, но това не е крайно приложимо, понеже нямаме тежки наказания дори за защитени видове, а бедното ни МВР едва ли биха заделили сериозен бюджет за разследване на убийство на мечка.
- Само рейнджъри ли ще обучавате?
- Заложено ни е по проекта, минали сме двукратно обучение в Южна Африка. Ще обучаваме основно как да се запази потенциално местопроизшествието до идване на полицията.
- Какво е наказанието за убийство на мечка?
- Последно беше до 5 г. затвор и до 20 хил. лв. глоба, но се правят опити да увеличат наказанието на 10 г., да се промени от леко на тежко, за да имат право да изискват данни от мобилни оператори на заподозрените, да снемат данни от телефоните.
- Мечката само като трофей ли ги интересува?
- Възможните варианти на бракониерство са няколко. Единият до голяма степен е да прецакат системата, в смисъл не ни разрешават да ги стреляме, а те/мечките/ ни ядат храната. В този случай оставят трупа и нищо не вземат от него, евентуално кожа и череп, но често намираме убити животни непокътнати. Има и трофеен лов, но има лов за жлъчка и мечешки лапи.
- Какво правят с лапите и жлъчката?
- Лапите са деликатес в Китай, има форма на канал, чрез който се изнасят за консумация. Цената на мечешките лапи стига няколко хиляди долара, а порция от ястието е от 1300-1400 долара. Във Виетнам пък има поверие, че бременна жена, ако яде мечешка лапа, ще роди момче. Не случайно в Белица има мечки с по две и три лапи, защото режат и на домашните животни. В азиатските страни, предимно Китай, държат мечките в тесни клетки, а с метални скоби изстискват на живо жлъчката, което е най-зловещото познато ми отношения към животно. равят се опити да се затворят тези ферми, но в Китай трудно се въздейства. Жлъчката съдържа вещество, с което лекуват бъбреци.
- Защо обученията за екокриминалисти са в ЮАР?
Там е основният голям запас на носорози и панголини, които са световно застрашени и затова за убийство на носорог има доживотна присъда. Причината е свързана отново с китайската медицина, защото рогът и панголинът отново отиват в Китай. Ако не се лъжа, носорогът според тяхната медицина лекува всичко. Нос от носорог е по-скъп от грам злато. Трафикът на субпродукти от дивеч възлиза на два милиарда долара и е основно към Азия.
Това е той:
Доц. доктор Владимир Тодоров е гл. асистент в Института по биоразнообразие към БАН
Работи с диви бозайници от 2005 г. като доброволец в НПО, което изследва конфликта човек-мечка-вълк
През 2014 г. защитава магистърска степен на тема "Влияние на отпадъците върху създаването на проблемни мечки"
Записва докторска програма в БАН и защитава дисертация на тема "Отделни територии и степен на синантропизация на кафявите мечки в Стара планина"
Ръководител на българската група по международния проект First Nature (Първо природата)
Светлана Трифоновска
