О тглеждането на памук може да се превърне в новия фермерски хит, след като стана ясно, че е нужен за производство на барут във военната промишленост, защото ще има сигурен пазар. Това коментира пред „Телеграф“ шефката на Института по полски култури в Чирпан проф. д-р Нели Колева.
Тя допълни, че вече има наплив от земеделци, които искат да се снабдят със семе за засяване на влакнестата култура. „Институтът в Чирпан разполага с 18 нови сорта памук, част от тях са за дълговлакнест, а другите са късовлакнести, чието влакно е по-здраво. От него се правят по-груби тъкани платнища, използва се във фармацевтичната промишленост, военната промишленост за барут, но може и в текстила. Тези, които са с дълговлакнести, са подходящи за фини материи, платове, спално бельо, текстил, бельо и др. Любопитно е да се научи, че памукът е растение, което изцяло може да се усвои. От семената може да се добива масло, което се използва за храна и на човека, и на животните, но преди това трябва да се премахне вещество, което в по-големи количества е токсично, обясни Нели Колева. То е суровина и за фармацевтичната и козметичната индустрия, а от стеблата и чашките на памука пък се правят пелети.
Таван
Памукът е сухоустойчиво растение и в миналото, и доскоро се е отглеждало предимно в Южна България и много малко в северните части на страната. Заради измененията на климата обаче вече успешно вирее в районите на Видин, Монтана, както и всички части на Северна България, уточни проф. Колева. Сортовете, с които разполага институтът в Чирпан дават реколта до 200 кг от дка без поливане, а при напояване 400-450 кг от дка. В България памукът се отглежда в неполивни площи. Откакто сме членове на ЕС, фермерите, които го засяват, получават освен другите субсидии и по 75 евро на дка, като има таван до 33 хил. дка. Според Нели Колева обаче има недобросъвестни фермери, които сеят памук само за да получат помощите. В такива случаи полетата са обрасли с плевели и тук-там се виждат отделни растения памук.
Гърция
В момента е останала само една фабрика в Хасково, която прави първична преработка на памука. Преди това е имало в Чирпан, Нова Загора и Стара Загора. След това количествата се изкупуват основно от Гърция и Турция, където влиза в текстилните им фабрики. „Ако България реши да произвежда памук за военни цели, трябва да се инвестира в построяването или приспособяването на фабрика, която да го преработва, тъй като Хасково нямат достатъчен капацитет за тази цел, а Гърция едва ли ще връща памука у нас, защото веднага влиза в техните предприятия за производство на текстил“, препоръча проф. Нели Колева.
Рокфелер
В нашата страна се отглежда памук от 1903 г. Пикът е бил през 50-те години на миналия век, когато площите са достигнали 1,8 млн. дка. През 80-те години на 20-и век количеството е паднало на 1 млн. дка, но сега сме се сринали на 20 хил. дка, каза проф. Колева. През 20-те години на 20-и в.
интересът се повишава, а Фондация „Рокфелер“ дори инвестира в българската наука, като построява сградата на Института по полски култури в Чирпан, сочат архивите на института, който е част от Селскостопанската академия. Сградата е архитектурен шедьовър, проектирана от австрийски архитекти, а строителите са били от Румъния, разказа Колева. Тази година на 25 септември институтът чества 100-годишен юбилей от построяването му. Празненствата ще бъдат в Стара Загора и Чирпан. Ще има и фестивал в града на Пейо Яворов, на който занаятчии ще показват как се тъкат одеяла и килими от памук и какво може да се направи от него. Ще има и състезание по бране на памук в полетата на института, както и демонстрация как се почиства.
Учени от Херсон сеят БГ семена
Днешният интерес към българските късовлакнести сортове памук предизвикало идването на учени от украинския град Херсон, които потърсили нашите семена за производство на барут. Държавата им възложила да намерят най-бързия начин да се увеличат площите с културата за нуждите на фронта, разказа проф. Нели Колева. В Херсон също имало научен институт като този в Чирпан, но по време на прехода бил закрит. Фермерите отглеждали предимно дълговлакнести сортове от Узбекистан и Таджикистан, които не стават за военни цели. Така по някакъв начин учените разбрали за института в Чирпан. Така от миналата година има полета, засети с български семена, а скоро украинците ще прибират първата си реколта.
Светлана Трифоновска
