Г радушка, която падна преди две седмици в Североизточна България, смля полетата със сорго. „Най-трагичното е, че няма да имаме семена за посев въпреки огромното търсене от фермерите в последните години.“ Това съобщи пред „Телеграф“ доц. д-р Калин Сланев, ръководител на отдел „Растениевъдство“ в Земеделски институт – Шумен. Той добави, че такава градушка е имало през 2015 г., която се повтори сега през 2025 г. Огромен облак с буря изтръгвала дървета и храсти и за половин час унищожила всички опитни полета с насаждения.
В последните няколко години все все повече зърнопроизводители се обръщат към института за семена от сорго, защото това е културата, която и по време на суша има добиви.
Суша
Въпреки липсата на дъжд и напояване соргото за разлика от царевицата пуска поне 450 кг от дка. Горе-долу толкова са очаквали да ожънат тази година от опитните полета на института червено и бяло сорго „Макс ред“ и „Макс бел“, сортове, селекция на Шумен. „Горещините и сушата тотално компрометираха реколтата от царевица и слънчоглед, но ние очаквахме до 500 кг от дка въпреки сушата“, обясни доц. Сланев. Той добави, че за следващата пролет ще трябва да разочарова фермерите, защото няма да успеят да осигурят семена, ще могат да ги възстановят чак за 2027 г.
Суданка
Доц. Сланев разказа, че особено търсен е българският сорт „Суданка“ за зелена маса. Засявали са я земеделци от Южна България за силаж, но вече към тази култура са се обърнали и зърнопроизводители от Добруджа. Тенденцията да се замени царевицата със сорго е в глобален мащаб, защото тази култура отговаря на условия за сухоустойчивост и в такива години без дъжд ще компенсира загубите от царевицата и ще осигури стабилен добив. „Защото може да очакваш 800 кг от дка при царевицата, но заради сушата прибираш 100 кг от дка“, даде пример Калин Сланев.
Биоетанол
„Суданка ендже 1“, който също е селекция на института в Шумен, е най-търсеният сорт българско сорго от фермерите. Дотолкова, че не можем да задоволим пазара, обясни доцентът. Използва се за храна на преживните животни. От друга страна, зърнопроизводителите го сеят, защото се използва за производство на биогаз и биоетанол, при което се използва зелената маса. Суданката е популярна, защото прави няколко откоса, а при хубаво време може и три пъти да се окоси и да се заложи в инсталациите за дестилация.
Сортовете, които предпочитат фермерите, са по-ранни и се прибират обичайно през септември, защото по-късно зърното може да се овлажни и реколтата да се компрометира и да се налага да се суши.
Заводи
По принцип соргото има показателите като хранителна стойност на царевицата и успешно я замества. То е безглутенова култура и в много случаи е по-благоприятна за храна на животните от царевицата. В България е проблем това, че фуражните заводи не включват сорго в рецептите си за фуражи и това обезсърчава земеделците да го отглеждат, защото нямат сигурност, че ще им го купят, разказа доц. Калин Сланев.
Това е проблем, който трябва да се регулира, за да бъдат стимулирани стопаните да отглеждат тази спасителна култура в условията на климатични промени. Припомняме, че в земеделския институт в Стара Загора направиха изключително успешни опити при отглеждането на птици, като им влагаха в дажбите сорго. Резултатът беше по-малко мазнини, по-качествено месо.
Правят брашно, бира и ризото
За това – колко популярно е станало соргото в последните 10 години, е показателен фактът, че в началото на октомври ще се проведе третият конгрес на производителите на африканската култура, който организира европейската организация Sorghum ID.
„Вече проведохме убедителни тестове с хляб и ризото от сорго. През 2023-2024 г. ще се опитаме да създадем хибридно брашно – смес от пшеница, сорго и може би бобови растения. Мисля, че храната на утрешния ден ще бъде хибридна, за да се разработват колкото може по-сложни продукти. И най-важното е да бъдат вкусни“ според мелничаря Антоан Бернабе от района на Тулуза, чийто разказ е публикуван в месечния бюлетин на Sorghum ID.
Според него соргото е култура, която е устойчива и е отлична алтернатива на пшеницата и царевицата. „Не можем да отречем глобалното затопляне днес – обяснява Антоан Бернабе. – След 10 или 20 г. може да няма повече пшеница в района на Тулуза, а соргото е отлична алтернатива: много издръжливо, има ниско енергийно съдържание, изисква малко торене и малко вода. Това са значителни предимства.“ Той допълва, че соргото е универсално, защото може да се използва за печива и хлебни продукти като пица, тортили, хляб, ризото и др., както и за готвене. Бернабе дава пример с негов приятел готвач, който наскоро е направил ястие на основата на сорго в ресторант с две звезди „Мишлен“.
Светлана Трифоновска
