Л юбен Кумчев е от пионерите в отглеждането на киви (актинидия) в страната. Той се е занимавал с научна дейност в Института по овощарство в Пловдив, а след пенсионирането си се е заел професионално с разпространението на ценното растение у нас, пише АгроПловдив.
Китай
Актинидията или кивито е многогодишна лиана, която идва от Китай. Расте бързо, като прирастът за година може да стигне 4-5 метра и повече. Има силно развита плитка коренова система.
Растението е двудомно, еднополово, т.е. има мъжки и женски екземпляри. За нормално опрашване на 4-5 женски растения е необходимо едно мъжко. При по-малки площи и при асмовидно отглеждане е препоръчително да се засаждат минимум по две растения от двата пола заради евентуално пропадане от измръзване и други повреди.
Минусови температури
В България има условия за широко отглеждане на културата. През януари 2002 г. установих, че в състояние на дълбок покой кивито издържа на минус 22 градуса, съобщава Любен Кумчев. При още по-ниски градуси може да измръзне цялата надземна част, но характерно за културата е възстановяването й. За да не се случи това преди началото на зимните студове, растението трябва да се увие с подръчни материали, но не и с найлон.
Критични за кивито са късните пролетни студове. През април, когато растенията са с разпукани пъпки, те се повреждат при отрицателни температури. Тогава се събуждат спящите пъпки, които най-често са безплодни.
Най-подходящите райони за отглеждане на растението са край морето, по поречието на Струма, в полите на планините и защитените от вятър места.
Саксия
Кивито предпочита леките песъчливо-глинести почви, богати на хранителни вещества, с pH от 5.5 до 7.6. Не понася варовитите почви.
За засаждане се използва готов разсад, отгледан в саксия. Засаждането може да става почти целогодишно. За всяко растение се осигурява минимум един кв.м площ, която се наторява с 10 кг добре угнил оборски тор, по 200 грама суперфосфат и калиев тор. Мястото се обръща с права лопата. На него се прави дупка с размери 40/40/40 см. Извадената пръст се обогатява с 2 кг от оборския тор и с по 50 грама суперфосфат и калий. Растението в саксията се полива, изважда се и се засажда на такава дълбочина, на каквато е било в саксията. Полива се обилно. Разстоянието на засаждането е през 3 метра, но може и по-нагъсто.
Закаляване на разсада
Разсадът не бива да се засажда преди 15 април, за да не се рискува с пролетните слани. Дотогава растенията трябва да се закалят. За целта е необходимо да се поставят (както са в саксията) на открито на завет и на слънце при температура не по-ниска от 8 градуса. Ако разсадите са на двора, денем се изнасят, нощем се внасят на топло. През първите 10-15 дни трябва да се засенчват при слънчево време, за да се предпазят от т.нар. „физиологична суша“. Тя се получава, когато времето е топло или ветровито, при което листата изпаряват повече вода. При силен вятър защитата също е наложителна. При нужда сутрин и вечер растенията се оросяват, за да се намали изпарението. Разсадът се полива през 2-3 дни. Най-добрият показател за нуждата от вода са листата. Те трябва да са леко изправени или в хоризонтално положение. Когато омекнат и увиснат, значи поливката е закъсняла. Когато пожълтеят – растенията са пренавлажнени.
При есенното засаждане растенията се покриват в основата с 10-15 см почва, която се премахва около 20 март. Едногодишният разсад се реже на две пъпки, а се оставя само един летораст.
Правят се поливки през 3 дни
През първата година се извършват поливки през 2-3 дни според времето и почвата. Почвата се поддържа чиста от плевели. Растенията се подхранват неколкократно с 20-30 грама азот на корен. Колтуците се почистват редовно. Целта е за една година да порасне до 2.5 м, така че растенията да достигнат до асмалъка. Кивито може да се отглежда и на телена конструкция.
През втората година при нормално развитие растенията дават 2-4 разклонения върху асмалъка.
На третата година се извършва резитба. Оставят се 1 до 4 пръчки според развитието на растението с дължина, равна на 8-10 пъпки.
