О тглеждане на гори с качествена дървесина, без да се правят отгледни сечи, показаха в горско стопанство Кости в Странджа.
Лесничеите работят по природосъобразния Саарландски метод вече десет години и имат резултати. Поводът да започнат да стопанисват горите си по този начин е опазването на малкия креслив орел, вид, който е вписан в Червената книга. Причината е, че птицата е чадър за пасищата и старите гори и изчезването й ще предизвика загуба на голямо биоразнообразие.
Саарландският метод е част от европейския проект „Мерки за опазване на малкия креслив орел и неговите местообитания в България”. Той се реализира съвместно от Изпълнителна агенция по горите, Югоизточно държавно предприятие, Североизточно държавно предприятие и Българско дружество за защита на птиците (БЗДП). Методът има за цел производство на висококачествена дървесина с минимални средства и при спазване на високи стандарти за опазване на природата. При него за сметка на традиционното залесяване се полагат грижи за избрани дървета, които се наричат „дървета на бъдещето”. По този начин в тези стопанства се работи от 2009 г., когато е имало практично обучение на наши лесничеи от Германия.
Стъпки
Най-общите стъпки при това стопанисване е първо да се избере насаждение, в което да се извършват дейностите, обясни шефът на стопанството в Кости Цветомир Генов. Важно е дървесната растителност да е със сходни показатели като възраст и др. Следват няколко фази - на възникване, когато нищо не се прави, фаза на диференциация, когато се влиза в насаждението, което е с 3 до 12 метра височина, следващата е натрупване на маса, а последната е зрялост.
След като се определи подходящото насаждение, се избира „дърво на бъдещето” и „дърво опция” от всички налични дървесни видове. В случая, който беше демонстриран, става дума за горун, дива череша, габър и др.
Дърветата на бъдещето са от вида, чието наблюдение и оцеляване има основно екологична насоченост.
Дърветата опция пък са тези, на които в бъдеще лесничеите ще разчитат за качествена дървесина. В избора огромно значение имат познанията за гората и личният опит на съответния лесничей.
Метод
Една от съществените разлики с традиционния метод на стопанисване на гората е, че за да се позволи на избраните дървета да бъдат здрави и натрупат качествена дървесина, около тях не се провеждат сечи. Вместо това се набелязват техните конкуренти, на които се прекъсва развитието. Това става, като се изрязват пръстени в кората и по този начин дърветата в течение на няколко години сами започват да се разпадат.
Няколко са ползите от тази операция. Тя се извършва за няколко минути и ако в короната на дървото има гнездо на птици, шумът при операцията не им пречи. Също така не ги оставя внезапно без дом, както това става, когато дървото се отсече. От друга страна в течение на дълъг период от време стоящото стебло може да служи на кълвачите за храна, обясни Димитър Плачийски от БДЗП. Когато окончателно се разпадне, дървото създава храна за другите живи организми в гората.
Светлина
От друга страна опръстеняването спира развитието на короната и така тя вече не пречи на избраното дърво на бъдещето или дървото опция да поучава достатъчно светлина. А каквато е короната, такава е и кореновата система, подчертаха лесничеите. Освен екологичните и необичайните за традиционната лесовъдска наука похвати, чрез метода се пести много повече човешки и енергиен ресурс. За жалост той е приложим в по-големи насаждения, а не в малки стопанства от по 10 дка, когато става дума за добив на качествена дървесина. Но така или иначе може да се прилага от чисто екологична гледна точка.
Естествен унищожител на гризачите
Важно е да се разбере, че в избора на малкия креслив орел за защита има значителна доза символизъм, обясни Стойчо Стойчев от БДЗП. Основната цел е запазване на биоразнообразието, както и на хищните птици, повечето от които вече са изчезващи видове. От друга страна малкият креслив орел е вписан в Червената книга. Орелът е специална птица за българите и това би обърнало внимание към посланието на проекта, допълни той.
Освен че е чадър за фауната в пасища и стари гори, той е един от големите унищожители на гризачи и малки бозайници. Нещо, което е от особена важност за фермерите, които биха прилагали по-малко химия в борбата с тях.
Каква е връзката с горите? Малкият креслив орел гнезди в старите гори и в лесозащитните пояси в Добруджа. Осигурявайки гори от стари здрави дървета, даваме възможност освен на него да оцеляват от синигера до прилепите, обясни Стойчо Стойчев. А в пасищата намира своята храна, затова трябва да се почистват до 30 процента от храсти, призоваха природозащитниците.
Прелетните птици си почиват в Добруджа
Еколозите призоваха да се съхраняват лесозащитните пояси в Добруджа, защото в някои от тях гнезди малкият креслив орел, а много от прелетните птици си почиват при дългите полети от Скандинавието към Африка. Те обясниха, че хищните птици, включително щъркелите, се придвижват с минимум пестене на енергия, като вместо маховете на крилете използват подемната сила на топли вертикални въздушни маси, които се наричат комини. Когато подемната сила на един комин приключи, те се насочват към друг и така минават стотици километри, без почти да имат нужда от храна. И тъй като комините се формират само през деня, ятата кацат преди залез-слънце. Обичайно една от спирките от север към юг по Виа Понтика (Пътя на птиците, който минава покрай нашето Черноморие) е в лесозащитните пояси в Добруджа. Сутрин към 9-9,30 изчакват земята да се нагрее, за да се образуват комини, и отново се издигат в небето. Подемната сила на тези комини се формира от разликата в температурата на два съседни обекта. Особено ярко се наблюдава при бреговата ивица и водата. Именно затова птиците от север към Африка минават по Черноморското крайбрежие през Акаба - Йордания, Сирия, и се насочват към Египет. Така никъде не пресичат огромни водни площи, които биха ги довели до изтощение от летенето, защото няма комини. Вероятно има много ята от щъркели, които са опитвали да пресекат Средиземно море, но ние не знаем какво се е случило с тях, защото те не са оставили потомство, обясниха еколозите.
Стопанството добива манов мед
84 г. е средната възраст на дърветата в горското стопанство на Кости, което означава, че много от тях са вековни, разказа Цветомир Генов. В него има находища на реликтни видове. Това са растения, които са стари и са били разпространени и на други места. В Странджа има 7 реликта, които се срещат вече само там. Те са от времето на терциера, периода след измиране на динозаврите, а след това са преживели ледниковия период и видът е оцелял до наши дни. Една от тях е отровната и красива зеленика, див рододендрон, странджанско бясно дърво и др. В горите може да се види лопух, ендемита дива мушмула и др.
Стопанството има 130 кошери в гората и добива от тях манов мед.
Светлана Трифоновска
