М алцина знаят, че в софийското село Локорско, което се прослави с ловната си дружинка преди време, се намира най-модерната и практически първа автоматизирана поточна линия в България за отглеждане на фиданки от горски дървесни видове.
Тя обслужва територията на Югозападно държавно предприятие, но работи и с партньори.
Унгария
Изграждането на съоръжението става по европейски проекти, но най-любопитен е начинът, по който ръководството на предприятието и горските решават да изградят разсадник, който да снабдява с млади дръвчета за залесяване.
Преди години, когато повечето от разсадниците бяха занемарени, стана големият пожар в Кресна. Много декари гора заминаха в района и ни вдигнаха драстично разчетите за залесяване, разказа пред „Телеграф“ инж. лесовъдът Теодор Тодоров, който е мениджър проекти. Тогава се наложило да внасят фиданки, за да успеят да покрият опожарените площи от Унгария и Румъния. Дръвчетата обаче разбираемо се оказали непригодни за нашите условия. Тогава от ЮЗДП вземат решение да създадат разсадник. Начинанието се оказва успешно и вече при изгорели, опустошени от природни бедствия лесове, ерозирали терени още на следващата година могат да бъдат отгледани 1 млн. фиданки, с които да бъдат залесени пострадалите територии, с гордост разказа Тодоров. Другата голяма новина е, че в средата на миналата седмица е подписан договор за изграждане на още един разсадник за отглеждане на фиданки в контейнери в Гоце Делчев на територията на ЮЗДП.
Оцеляване и прихващане
Според Тодоров отглеждането на фиданки в контейнери е най-ефикасният и бърз начин да се сдобиеш с необходимите дръвчета. Те са с голямо оцеляване и прихващане до 97-8% в сравнение с традиционния метод на гол корен, които оцеляват под 30% и се налага да се презалесява. Тодоров обясни, че това е така, защото тези в контейнер са с покрита и развита коренова система, а при транспорт и залесяване шансовете да се повредят корените намаляват. Растението отива на терен запасено, полято с хранителни вещества, така първите няколко седмици, които са необходими, за да се прихване, е обезпечено с хранителна среда.
Местни видове
За миналата година са отгледани над 600 хил. фиданки от местни дървесни видове както за широколистни, така и за иглолистни гори, пострадали от природни бедствия, корояди, пожари, и др. Имат различни видове дъб, смърчови, черен бор, дървовидна хвойна, явор, бреза, чинар и др. В момента разполагат с 12 дървесни вида. Имат и генна банка, хладилни камери, която е единствената в страната, в която се гарантира съхранението на генетичния фонд на българските гори. Семената се събират и съхраняват по произход, партиди и дървесни видове. Направили са картиране на всички дървесни видове в естествените гори. Най-големият успех е отглеждането на фиданки от дървовидна хвойна, която е застрашена в европейски мащаб от изчезване.
Средиземноморски вид
Отглеждането на млади фиданки от семена на дървовидната хвойна е огромен успех за лесовъдската наука, защото досега никой не е успял да го направи, въпреки че са похарчени огромни суми за тази цел. Тя е средиземноморски вид, а в България има находища резервати. Тя е вид, който трудно се възобновява естествено и трудно покълва. Така две-три години правят неуспешни опити с резници, накрая оставят семената да мръзнат, така наречената стратификация. Явно са успели да уцелят точното време и така семената покълват. Така се оказва, че българските лесничеи са първите, които са успели да отгледат 2 хиляди фиданки от капризната дървовидна хвойна.
Жълъди
В момента във фабриката за дръвчета е пълно с тонове жълъди, от които се очаква да покълнат различни видове дъб. На пръв поглед те си приличат, въпреки че са от различни видове, които виреят в нашите гори - цер, благун, космат дъб и др.
И понеже анализите на специалистите очевидно показват, че промените в климата сочат, че се върви към затопляне и засушаване, се отглеждат фиданки за смесено залесяване. Също, че климатът ще е такъв, че ареалът на видове като косматия дъб ще се разширява, а на смърча, черния и белия бор ще се стесни през следващите 100 години. Иглолистните няма да изчезнат от нашите земи, но те и в момента пълзят нагоре вертикално по планините и на север. Новите залесявания следват логиката след 50-100 г. горите, които сега са залесени, да не изсъхнат. Затова вече се избягва създаване и залесяване с монокултурни насаждения, каквито са предимно иглолистните, пионерен вид. Те са изкуствено създадени като с противоерозионна цел. И ако някой ми е казвал преди години, че сега ще отглеждаме фиданки от космат дъб, който навремето смятахме едва ли не за плевел в горите, щях да се изсмея. Сега се оказва, че той е едно от дръвчетата, които ще са ценни за бъдещето, засмя се Тодоров.
Клек и лавини
Освен различни видове дъб в контейнери се отглеждат и иглолистни, бреза, която също е пионерен вид и има сходни свойства като на иглолистните. За парк Витоша например се произвеждат фиданки от клек. Оказва се, че той е важен за вододайната зона, противоерозионен, намалява риска от лавини и очертава горната граница на гората, а след него са алпийските пасища.
Зелено
Особено красиво в разсадника е през лятото, когато всичко наоколо е зелено от фиданките. Иглолистните видове, след като са засети, ги носят в оранжерията, понеже първите три седмици са уязвими и вътре покълват. След месец ги изнасят навън, където има и система за засенчване, за да не прегорят в жегите.
Въпреки че са стотици хиляди растенията, разсадникът се поддържа с четирима работници поради автоматизацията. Когато обаче става дума за плевене на младите растения, се включват и техни колеги. Поливане, хранене, количество торове се подават от компютър, разполагат със сонда с дълбочина 60 м.
Злато и Китай
Освен за залесявания на територията на ЮЗДП разсадникът има клиенти от различни компании, както и партньори от чужбина. Любопитно е да се научи, че техен клиент за фиданки е известната златодобивна фирма „Дънди прешъс“, която извършва рекултивация на терените си. Изпратили са растения за Твърдица, за възстановяване на терени от горски пожари и др. Досега от Карлово не са имали питане за залесяване. Наскоро от Китай са искали да направят огромна поръчка, но китайците в момента търсят начин за транспортиране на растенията.
Иглолистните видове, след като са засети вътре, ги носим в оранжерията, понеже първите три седмици са уязвими, там покълват. След месец ги изнасяме навън, имаме система за засенчване, за да не прегорят, уточни Тодоров.
Светлана Трифоновска
