О коло 3,5 милиона тона утайки – твърди отпадъци, произведени от човешки отпадъчни води в пречиствателни станции, се разпръскват върху полетата на Великобритания всяка година като евтин тор.
Бившият председател на Агенцията по околна среда заяви пред Би Би Си, че няколко последователни правителства не са успели да се справят със заплахата, идваща от съдържанието на токсични химикали в тези твърди отпадъци, които попадат върху нивите на земеделските производители.
Активистите отдавна предупреждават за липсата на регулации по въпроса. Те твърдят, че утайките могат да бъдат замърсени с химикали, водещи до рак, с микропластмаси и други промишлени замърсители. Бившата шефка на агенцията Ема Хауърд Бойд признава, че ведомството е било предупредено още през 2017 г., че утайките могат да бъдат замърсени с вещества, включително „вечни химикали“.
Заплаха
„Вечните химикали“, или PFAS, са група синтетични химикали, които произлизат от неща като незалепващи тенджери. Те не се разграждат бързо в природата, а учени ги сочат като причинители на рак. Документи, видени от Би Би Си Нюз, показват, че водните фирми лобират пред регулаторните органи и изготвят планове за действие в случай на промяна на правилата.
Г-жа Хауърд Бойд казва, че усилията за актуализиране на правилата, които датират от 1989 г., за да се включат нови замърсители в регулациите, са „непрекъснато осуетявани от липсата на желание на управляващите за справяне с този проблем“. В публично писмо, подписано от повече от 20 души, тя призовава настоящия министър на околната среда Стив Рийд да действа незабавно. Министерството на околната среда, храните и селските райони заяви пред Би Би Си, че се разглеждат разпоредбите относно разпръскването на утайки. Търговската организация на водните компании Water UK пък коментира, че са наясно с опасенията, но че правителството не е определило правни стандарти за замърсителите.
Регулации
За разлика от пречистената вода, която се изпуска от пречиствателните станции, утайките от отпадъчни води се считат за „освободени отпадъци“. Това означава, че третирането се фокусира главно върху унищожаване на бактерии и тестване за тежки метали. Няма рутинни тестове за химикали, включително „вечни химикали“, които са разработени през последните три десетилетия и попадат в канализационната мрежа както от битови, така и от промишлени потребители.
„Тези вещества (вечните химикали) са толкова устойчиви, че ще останат в почвата стотици, ако не и хиляди години“, казва Алистър Боксал, професор по екологични науки в Йоркския университет. „Може би след 10 години ще започнем да разбираме, че тези молекули причиняват вреда - каза той и допълва: - Тогава ще се окажем в ситуация със замърсени почви във Великобритания, а в момента нямаме начин да ги почистим.“
