В ъздействието на изменението на климата се влошава, температурите нарастват и това принуждава растителните видове да мигрират или дори някои от тях да изчезнат.
Тази тенденция е валидна и за земеделието. Едно от последствията е, че традиционните култури не могат да се адаптират към променящия се климат и дават по-ниски добиви. Една от стратегиите, с която това може да се компенсира, е интродукцията на нови за района култури. Сладкият картоф, който също е известен като батат и неговото въвеждане по-масово в култура е такава алтернатива.
Въпреки името си сладкият картоф или батат няма нищо общо с картофите. Родината му е Централна и Южна Америка и е растение от семейство Convolvulaceae, от рода на познатото ни градинско грамофонче (лат. ipomoea batatas), което образува големи, вкусни и здрави грудкови корени, които приличат на продълговати картофи. Бататът обаче превъзхожда картофа по някои критерии, заради които специалистите го нареждат в редиците на суперхраните. Той е много питателен кореноплоден зеленчук и е с най-високо съдържание на бета-каротин и витамин А, осигурява на тялото достатъчно антиоксиданти и го зарежда с фибри и минерали. Видно от таблицата по-долу, сладкият картоф превъзхожда по хранителни качества обикновения картоф по отношение на съдържанието на витамини и калций, което го прави подходяща храна при диета, свързана с анемии.
Повечето сортове сладки картофи имат сладникав вкус, но има и такива, които са напълно меки и са идеален заместител на картофите. Сладките картофи се различават по цвета на пулпата на грудката. В това отношение могат да се разграничат 4 основни категории: светли сортове (картофи), жълти или бледооранжеви (моркови), яркооранжеви (тиква) и лилави (цвекло). Жълтите и оранжевите сортове се отличават с високо съдържание на бета-каротин. Сортовете с мека вътрешност имат вкус на картофи, затова е по-добре да ги използвате по същия начин – варени, пържени, печени и др. Лилавите сортове имат повече вкус на цвекло.
В условията на България не трябва да се избират къснозрели сортове (115 или повече дни от засаждането на резниците в земята), тъй като те няма да имат време да получат необходимата доза топлина и слънце.
Ако имате ограничено свободно пространство, по-добре е да изберете сортове, образуващи компактни храсти. Повечето сортове образуват пълзящи стъбла с дължина 1-3 м, някои достигат до 5 м. Следователно, само месец след засаждането на резниците, леглата ще бъдат покрити с плътен килим, който ще ограничи растежа на плевелите – само най-силните от тях ще могат да пробият такава защита.
Срокове
Тъй като вегетационният период на сладките картофи е твърде дълъг за условията на България, той може да се отглежда у нас само с помощта на разсад, за който използваме средни грудкови корени с тегло 200-300 грама. По-добре е да изберете прави корени, които не са засегнати от болести.
При засаждане е по-добре да използвате универсална почвена смес за зеленчукови култури. Корените могат да се засаждат цели или на части. Когато използвате част от корена (отгоре или отдолу), линията на рязане трябва да бъде заровена в земята. Целият корен се поставя хоризонтално в съда и се посипва с пръст приблизително до средата. Впоследствие осигурете редовно поливане, в противен случай корените може да не се „събудят“. Различните сортове имат различни периоди на „събуждане“ – от няколко дни до 2 до 3 седмици.
Преди появата на първите листа е по-добре да държите контейнерите с корени далеч от слънчева светлина и по-близо до радиатора, тъй като оптималната температура за покълване на сладкия картоф е 24-26°C. Когато се появи зеленина, изложете я на слънце или под специална лампа за разсад.
Скоростта на растеж също варира значително. Някои сортове растат много бързо – след 2 седмици резниците вече могат да бъдат засадени в земята. Други сортове изискват по-дълъг период – около 2 месеца. От една коренова грудка обикновено можете да получите от 15 до 30 резници.
Агротехника
Всяка зеленчукова или градинска култура ще даде добра реколта само при внимателен подход. Много градинари нямат успех със засаждането на сладки картофи първия път, защото не са взели предвид особеностите на неговото отглеждане спрямо методи на отглеждане при други култури. Въпреки че сладките картофи се наричат сладки картофи, когато става въпрос за отглеждане, те имат само едно общо нещо с картофите – и двете растат в земята. От биологична гледна точка плодовете на сладкия картоф дори не са грудки – те са удебеления на корена. Резниците се засаждат само когато земята се затопли до 15°C, но те ще започнат да растат едва при 18°C. Така че засаждането трябва да се извършва не според календарния или личен план, а според действителното време на терен. Ще получите добри добиви, ако засадите сладки картофи под полиетиленов филм – защото тогава почвата се затопля по-бързо, което е много важно за това южно растение. Тъй като сладкият картоф е пълзяща лиана, след месец или месец и половина няма да има нужда от плевене – зеленината ще покрие всички легла с плътен килим.
Както бе споменато по-горе, сладките картофи са с високо съдържание на калий. Това означава, че е необходимо да се използват калиеви торове. Ако прилагате принципите на биологичното земеделие във вашата градина, тогава можете да ползвате калиев хумат – в тази форма калият се абсорбира в количеството, в което е необходимо. Голям плюс на сладките картофи е, че почти никакви вредители не ядат листата им, включително колорадският бръмбар, вечният враг на обикновените картофи. Но сладките сортове са податливи на увреждане от телени червеи. Сладкият картоф е влаголюбиво растение, но дори и без изкуствено поливане може лесно да даде добра реколта. Напротив, прекомерното поливане може да доведе до напукване на корените. Не засаждайте сладки картофи на сянка или частична сянка – енергията ще отиде в зеленината, а не в образуването на корени. Активният растеж и узряването на корените на този южен зеленчук се случва при температура не по-ниска от 30°C, а при температура под 20°C – растежът почти спира.
Прибиране и съхранение на реколтата
Не бързайте с изкопаване на реколтата от сладки картофи. Тъй като узряването отнема много време, всеки топъл ден е от значение – буквално за една седмица клубените могат да нараснат сериозно.
При кратка сутрешна слана върховете на сладките картофи умират – сигурен знак, че прибирането на реколтата не може да се отлага повече. За условията на България времето за прибиране обикновено е подходящо в средата на септември – началото на октомври. Клубените се поставят в кутии на тънък слой и се оставят за 5-7 дни в помещение с температура 30-35°C и влажност 80%. Уверете се, че стаята е с влагоустойчиви стенни покрития. Ако имате малка реколта, тогава можете да поставите клубените в кутия, да ги поставите до радиатора и да ги покриете с влажна кърпа, като я сменяте периодично. По време на тази процедура всички рани и пукнатини, причинени от изкопаването, се лекуват. След такова третиране сладките картофи трябва да се съхраняват в сухо помещение с температура най-малко 10°C, т.е. мазето не е подходящо за такива цели. При температури над 20°C клубените започват да покълват. Така че в апартамент най-добрите места за съхранение са близо до балконската врата или под прозореца в кухнята.
Автор: Роман Рачков
Роман Рачков е част от авторския екип на Климатека, той е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. „Телеграф“ публикува статията му със съкращения.
