К ак влияе замърсяването на атмосферата върху живите организми и материалите – за това разговаряме с инж. Християна Стоянова, специално за приложението „Агро“ на „Телеграф“.
„Отдавна е известно, че вдишването на въздух с висока концентрация на СО2, води до физиологични и патологични изменения, които често са със смъртен изход за човека. В общи линии можем да определим СО2 като отровен газ, който лишава тъканта на тялото от необходимия му за живот кислород. Този отровен газ обаче не оказва вредно влияние на растенията и на материалите. Човек, попаднал в среда на умерена концентрация на серни окиси, получава затруднено дишане и го усеща като лют и задушлив газ. Последните изследвания на английски специалисти показват, че децата, живеещи в условия на замърсяване на атмосферата със серни окиси, страдат около два пъти повече от бронхити. Освен това, концентрацията на серни окиси води до ускорено корозиране на материалите“, казва експертката.
Пожълтяване
Любопитна тема е как растенията понасят замърсяването на атмосферата. Вредното влияние на замърсената атмосфера върху растителния свят се проявява най-вече върху листата им, те стават на дупки, пожълтяват и окапват, разказва инж. Християна Стоянова. Повишеното съдържание на серен двуокис не дава възможност на клетките своевременно да преобразуват серния сулфит в серен сулфат, вследствие на което клетъчната структура се разрушава необратимо. Особено чувствителни към замърсената със серен двуокис атмосфера са спанакът, люцерната, марулята и памукът. Доказано е, че високото съдържание на озон забавя растежа на цитрусовите растения. Флуороводородът действа като натрупваща се в растенията отрова, която поврежда тъканта на листата. Същите поражения нанасят и хлороводородът, амонякът и сероводородът. Въздействието на етилена пък причинява опадане на цветчетата. Известни са общо повече от 13 вида замърсители на атмосферата, влияещи отрицателно върху над 200 растителни вида. Описаните екологични катастрофи, свързани със замърсяването на атмосферата, имат малко или повече регионален характер. Но ако продължава това безотговорно изхвърляне в атмосферата на въглероден двуокис и аерозоли, в бъдеще човечеството може да си докара глобални климатични катастрофи, с трудно предвидими и неконтролируеми последици.
Смог
Да поговорим и за смога. Два са видовете смог, които се срещат, пояснява експертката. Първият вид смог е гъста мъгла с примеси от дим или газообразни промишлени и транспортни отпадъци. Този вид смог се наблюдава в Лондон. Вторият вид смог е пелена от отровни газове и аерозоли с повишена концентрация, но без мъгла. Този вид смог възниква под действието на ултравиолетовата радиация на Слънцето във въздуха, като резултат от фотохимични реакции с газовете, отделени от автомобилите и химическите предприятия. Като типичен представител на този вид сe смята смогът, образуващ се много често над Лос Анджелис. Смогове нееднократно са се „настанявали“ и над Чикаго, Ню Йорк, Детройт и други американски градове. Тбилиси, столицата на Грузия, също е изпадала неколкократно в смогови ситуации. В градовете на планинска Армения често се надхвърля нормативът за допустимо съдържание на СО2. Крупните металургични центрове като Магнитогорск и Челябинск почти постоянно са покрити с тъмносин дим. Смогови проблеми има и в Санкт Петербург за разлика от съвсем близко намиращия се до него Павловск. Смогът, надвиснал над Милано на 1 февруари 1992 г. e взел толкова застрашителен характер, че градските власти са били принудени да забранят за 12 часа автомобилното движение в града и в общо 35 селища в околностите му.
Проблемът със замърсяването на атмосферата не е от днес и от вчера, разказва инж. Стоянова. В английските исторически хроники е описан случаят със силното задимяване на небето над Лондон през 1272 г. За силно замърсяване на атмосферата се говори и в указа на английския владетел Карл II, публикуван през 1661 г. През декември 1930 г. в долината на река Маас, където са съсредоточени предприятията на тежката промишленост на Белгия, в продължение на три дни е било силно задимено. Само за тези дни стотици хора са се разболели, а 65 от тях са умрели.
Д-р Румен Какарашев
