- Г-жо Боянова, вие следите ежечасно ситуацията на европейско ниво за вноса от Украйна, която вълнува земеделците в целия ЕС. Какво става в „кухнята“ на преговорите предвид предстоящите избори за евродепутати?
- Процесът с тези преговори е много динамичен и се променя ежедневно. Има предложение на Европейската комисия /ЕК/ да продължи либерализацията на вноса от Украйна и да няма квоти до 2025 г. Обратно на желанието на фермерите ЕК предложи защитни клаузи единствено за птиче месо, захар и яйца, което означава, че ако в един момент от Украйна количествата на тези продукти минат определени стойности, вносът оттам спира. Но това членовете на Българска аграрна камара /БАК/, мнозина от които са зърнопроизводители, не ни устройва пък и Копа и Коджека, на която сме членове, не бяха съгласни с това решение. Затова предложихме на ЕК да бъдат включени зърнените култури, маслодайните семена, като в българския случай става дума за слънчогледа, но и мед. Предложението бе подкрепено от Комисията по земеделие в европарламента /ЕП/, както и това за референтния период, който ние искаме. За жалост Комисията по земеделие в ЕП не е водещата и докладът с нейното решение отиде при водещата комисия по външна търговия в ЕП, която прие това, което предложи ЕК. Въпреки това бе използвана процедура, която дава възможност в пленарната зала в определен период да не се вземе под внимание становището на водещата комисия и евродепутатите гласуваха не изцяло, но в полза на европейските зърнопроизводители.
- Какво означава това?
- Включиха към защитната клауза царевица, овес и ечемик, както и меда, и промениха референтните години. Следвайки процедурата на преговори на ниво Съвет на Европейския съюз, ЕК, парламент и пр., стана ясно, че е постигнато временно споразумение, но нито ние от БАК, нито Копа и Коджека са съгласни с постигнатото към този момент. За нас като българи е добре, че медът е включен, но за БАК е много важен слънчогледът. Ние написахме, че не сме съгласни с референтния период, не е включена и пшеницата. Ето така изглежда всекидневната комуникация по този въпрос, която е с Копа и Коджека, комисията и пр.
- Какво следва, след като водещата комисия в Европейския парламент по външна търговия пренебрегна решението на Комисията по земеделие и подкрепи предложението на ЕК?
- Преговорите продължават. Следващата стъпка е Съвет на министрите по външни въпроси, който трябва да се произнесе.
- А известна ли е позицията на българската държава?
- Това е много общо казано, защото на Съвета на министрите по земеделие е едно, а Съвет по външна политика е друго. Практически нямаме информация дали имаме единна позиция по темата на двете ни министерства.
- А каква е била позицията на министъра ни на земеделието на Съвета на министрите в ЕС?
- В подкрепа на нашето искане, но земеделието, както вече казах, в случая не е водещо. Сега не знаем каква ще е позицията на външното ни министерство, което вероятно е в кореспонденция и с това на икономиката, тъй като при нас то би трябвало да има отношение към търговията.
В случая трябва да се знае, че съветът има различни формати. Когато става въпрос за земеделие, е Съвет на министрите по земеделие, когато е външна търговия, е Съвет по външни работи, така че външната търговия отговаря на нашето МвНР. Въпросът сега е дали тяхната позиция е съгласувана със земеделското министерство.
- А евродепутатите ни?
Нашите евродепутати в Комисията по земеделие защитаваха нашата теза и нещата вървяха добре. Но в Комисията по външна търговия ние имаме само заместник и това е Андрей Ковачев. Така практически нямаме член титуляр, който да отстоява интересите ни.
- Коя е държавата с най-силни позиции в тази комисия?
- Тук по-скоро трябва да се водим не толкова от държави, колкото от партиите, които са представени, като ЕНП, социалисти и др. Трудно можем да повлияем, ако нямаме човек. Затова не съм оптимист.
Ние няма да имаме проблем с вноса на яйца, защото това е неизменна позиция на ЕК, която ги включи в защитна клауза, понеже ги натиснаха французите. Нас ни вълнува пшеница, слънчоглед и мед.
- А референтният период какво значение има за вас?
- От посочените години зависят количествата, които може да внасяме от Украйна, като вносът не бива да превишава определени обеми от посочените години.
Десислава Танева, шеф на Комисията по земеделие в НС, изрази разочарованието си от решенията на ЕК въпреки вълната от фермерски протести, която заля Европа.
Протестите няма да спрат. Преди изборите за европарламент има планиран фермерски протест. Най-вероятно и ние ще участваме, все още го координираме с колегите от другите страни.
- Очаквате ли да има опростяване на зелените политики?
- Засега ЕК показва, че иска да ги опрости. Но е временно решение, трябва да се види цялостно как се прилага зелената сделка.
- Кратък коментар на проектозакона за собствениците на земеделски земи?
- Отдавна се чака от фермерите, защото промените са свързани с Държавния поземлен фонд /ДПФ/, от който на търг ще се дава земя на уязвимите сектори, предвиждат текстовете. Сред тях са биоземедлци, зеленчукопроизводители, овощари и др. Надявам се, че това ще го проумеят от асоциацията на собствениците на земеделски земи, които неизвестно защо са недоволни. Трябва да се знае, че държавната земя не е като частната, с която се правят сделки. С нея държавата прави политики, за да се помогне на малките фермери.
- Досега не беше така, нали?
- Сега за първи път се дава приоритет на тези сектори, такъв нямаше до момента и това е първата група изменения. Втората е по отношение на споразуменията за ползване, които, знаете, се сключват всяка година от зърнопроизводителите. И пак има някакъв проблем със собствениците на земи, който така и не разбираме какъв е. Досега изискването е всички ползватели на земите да са съгласни, което е много трудно. Затова ние предложихме да са само две трети от участниците. Третата ключова промяна е в разпределение на пасищата и ливади. Като преимущество се дава на местния животновъд, този, който има регистриран животновъден обект в землището, където е разпределението.
- За това особено настояваха овцевъдите.
- Не е само те. Тези промени са много добри, защото целта е нашите фермери да не разчитат само на субсидиите, а като се обезпечат тези сектори със земя и пасища, да осигуряват прехраната на животните и да бъдат все по-пазарно ориентирани. По време на протестите това беше едно от основните неща, свързани със законодателни промени, за които настоявахме. За нас е важно да има бизнес решения за сектора, а не само да се чака на готови пари.
- На какъв етап е този законопроект?
- Вече мина на първо четене в пленарната зала. Предстои да се гледа в Комисията по земеделие на НС и после в пленарната зала на второ четене. Но пак всичко е на косъм заради политическата ситуация в момента.
- А какво се случва с този така важен проектозакон за доставките, в който се очаква да бъдат защитени фермерите?
- БАК подкрепихме концепцията. Министерство на земеделието много отговорно са подходили и са изследвали цялата европейска практика, нелоялни търговски практики, обща организация на пазарите. Проблемът със защитата на местните фермери по отношение на доставките е валиден за целия ЕС. Наскоро Европейската комисия беше изпратила проучвателни документи за обратна връзка относно това какво да се промени във веригите на доставки. Тоест ние в момента в България сме абсолютно актуални с този законопроект.
По време на фермерските протести, спомняте си, френски земеделци изхвърляха цели щайги с домати, защото не са техни. Щом и испанци, и французи надигат глас, значи нещо трябва да се промени в целия ЕС по отношение на доставките.
Това е тя
- Светлана Боянова е председател на Българската аграрна камара /БАК/
- БАК е член на най-влиятелната лобистка организация на фермери и кооперации в ЕС
- Светлана Боянова е бивш зам.-министър на земеделието
- Председател на Консултативния съвет за планинските и полупланинските райони
- Един от основателите на цифровия AgroHub.BG
Светлана Трифоновска
