- Г-жо, Динева, какви култури се напояват в района на Ихтиман?
-В момента в Ихтиман се напояват около 4300 дка картофи, а след ремонта на двата канала ще достигнат близо 31 хил. дка земеделски площи. Производителите чакат този ремонт от 20 години. Рехабилитацията е на съоръженията на главен напоителен канал, който се захранва от язовир „Бакър дере“.
-Каква беше цената на водата през миналия сезон?
-Няма да увеличаваме цената за 2024 г., тя ще бъде запазена същата като през 2023 г., като целта е да компенсираме всички земеделци с пари по мярката за напояване за 80% от напояваните площи, както стана и миналата година. Предлагаме от 2025 г. да намерим начин с промени в нормативните уредби да минимизираме ставката на водата, която доставяме, така че да е, ако не безплатна, то поне с нищожни цени.
Освен рехабилитацията, която сега започваме с европейски средства, навсякъде извършваме редовните ремонти, които правим преди началото на всеки поливен сезон, но с много по-малки възможности, частично, на места, където има най-големи загуби
-А ще възстановявате ли инфраструктурата, където бяха извадени тръбите?
-Това са бракувани поливни площи, ние ще правим ремонти само на съществуващата инфраструктура. Сега правим отново преброяване на годните поливни терени, нямаме точна цифра, защото преди 24 години бяха извадени тръби, бракуваха се площи. Затова е нужно ново преброяване, което се прави от Министерски съвет, Статистически институт и Министерство на земеделието.
-Какво е финансовото състояние на дружеството?
-Вече седма година сме на печалба и точно затова сме възможен бенефициент по Програмата за развитие на селските райони сега.
-Има ли шанс каналите, които бяха унищожени, да се възстановят?
-Не се говори за това, защото вече са бракувани поливни площи. Твърди се, че не е имало интерес за напояване в онези години, но аз не съм била в дружеството тогава. Сега сме съсредоточени да рехабилитираме това, което е налично. По последния доклад на Световната банка нужната сума за възстановяване беше 1 млрд. лева за всичко в наличност, но стратегията трябва да се актуализира и да се отчете сегашното положение, включително и печелившото състояние на дружеството. За жалост проектът в плана за възстановяване отпадна, а беше жизнено важно необходим за напояването и земеделието. Сега правим всичко възможно обектите от него да влязат за финансиране по бъдещия Стратегически план, като се надяваме и на държавно финансиране.
-Значи има шанс да се оправят нещата с напояването, които доскоро изглеждаха напълно безнадеждни?
-Виждаме огромното желание на земеделските производители и правим всичко, което е по силите ни, опитваме се да набавим и нови кадри.
-Какви земеделски производители се обръщат към вас за доставка на вода. Вероятно най-много са зеленчукопроизводителите?
--Всички, които имат нужда от вода, се обръщат към нас, но най-малко са зеленчукопроизводителите. Най-много напояваме площи с ориз от порядъка на 120 хиляди дка. Оризопроизводителите са готови веднага да ги увеличат, но засега не им стига водата. След рехабилитацията ще им доставяме повече.
Оризопроизводителите се оплакваха от огромни загуби на вода по каналите.
Точно така е и затова част от ремонтите ще са на територията на клон Тополница и Марица, където са съсредоточени оризовите полета. Предвиждаме голяма икономия на доставена вода и увеличение на площите с ориз.
-Имате ли обяснение защо зеленчукопроизводителите, които се нуждаят от вода, са на опашката на желаещите за доставка?
-Причината е цената на водата, която е скъпа за повечето от тях, те са дребни стопани. Затова се стремим да я намалим и да ги привлечем. Най-много зеленчукови площи има в района на Хасково, Пловдив, Пазарджик.
-Кой може да кандидатства за доставка на вода за напояване?
-Всяко юридическо лице или физическо лице може да сключи договор с нашето дружество. Нямаме забрана за доставка на вода. Сред нашите клиенти дори имаме стопански дворове от по 500 кв. м и 100 кв. м, имаме и под 10 дка. Такива клиенти имаме на територията на цяла България, като сме улеснили условията на заплащане.
-Какво точно стопанисвате?
-Цялата хидромелиоративна мрежа от над 3 хил. км главни канали, напоителна инфраструктура, деривации, дюкери, канали закрити и открити, 168 язовира, отделно над 3500 км речни корита и диги, също и 19 значими язовира под шапката на Министерство на земеделието, за които се грижим ние.
-А какво се случва с язовир „Огоста“?
-Знаете, че има проект на МЗХ от 2019 г. за ремонт, има разрешение за строеж и очакваме да се извърши. „Огоста“ е втори по големина в страната, но има още 18 такива големи съоръжения. Затова следим нивата с оглед очакваните валежи. В момента има 56% свободен обем на язовирите. Правим обходи на реките, имаме готовност да реагираме при аварийни ситуации. Гледаме да вървим преди събитията на това, за което ние се грижим, да извършваме превенция от наводнения, а не да тичаме след тях. Но няма какво да се лъжем, ако падне дъжд от 300 л на кв. метър, няма сила, която да спре такава вода.
Това е тя:
Снежина Динева е родена в София
Изучавала е право, счетоводство, стопанско управление и национална сигурност
Юрист и ръководител на „Правна дирекция“ в „Напоителни системи“ ЕАД 12 години
От март 2017 г. до юни 2021 г. е изп. директор на дружеството
От август 2023 г. отново оглавява "Напоителни системи" АД
Светлана Трифоновска
