О ттеглянето на Русия от зърнената сделка, затварянето на черноморския коридор за износ на зърно от Украйна, която е един от най-големите производители в световен мащаб, и последвалото бомбардиране на украински пристанища доведе до трус на световните борси.
Фючърсите на пшеницата в САЩ се повишиха с допълнителни 1,5% в ранните часове на четвъртък, след като скочиха с 8,5% в сряда. Това бе най-бързият еднодневен възход от първоначалните дни на нашествието на Русия през февруари миналата година.
Това пък постави на пауза търговията със зърно у нас, точно, когато жътвата е почти към края си, коментира пред „Телеграф“ Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
Вяло
„Търговията е вяла, предвид изключително интензивното движение на цените след затварянето на зърнения коридор. Търговците са малко по-обрани в предложенията си. Производителите също изчакват, за да се успокои цената и да разберат какво да направят. Така че в момента търговията напрактика липсва, има само единични предложения“, посочи Жекова.
Тази година реколтата от пшеница се очертава добра, горе-долу като миналогодишната. Очаква се да бъдат прибрани около 6 млн. тона зърно. Средният добив в житницата на България – Добруджа, е колкото очакванията – 550 кг от декар. Жегата и сушата не се отразиха неблагоприятно на жътвата. Но добрите новини свършват дотук.
Проблемът е, че прибирането на реколтата започна при рекородно висок преходен остатък от миналата година в размер на 1,250 млн. т, натрупан заради войната Украйна. Напрактика това е годишното ни потребление на вътрешния пазар. За сравнение, обичайно преходният остатък предходни години се е движел в диапазона 200-400 хил. тона. На фона на вялата търговия и наближаващото реколтиране на царевицата и слънчогледа, може да се окаже в един момент, че зърното няма да има къде да се складира.
„Проблемът в момента със складовете още не е толкова осезаем, защото още ги няма слънчогледът и царевицата. Големият проблем ще дойде в момента, в който влезем да жънем пролетниците“, каза Жекова.
Опасения
След оттеглянето на Русия от зърнената сделка, която позволяваше украинското зърно да достига до развиващите се държави, родните стопани са налегнати от опасения.
„Затварянето на този коридор така или иначе ще принуди Украйна да изнася сухопътно стока, разбира се, количествата няма да са толкова големи, колкото през морския коридор. Това означава, че пограничните държави ще изпитат затрудненията, които изпитаха 2022 г. Беше заявено от български фермери, които търгуват на пристанище Констанца, че не могат в момента да си изнесат стоката, защото им отказват заради наплива на продукция. След заплахите от страна на Русия имаше ответна заплаха от Украйна и застрахователите вече спряха да застраховат товари в Черно море, което е изключително притеснително“, каза Жекова.
А дали родните производители ще получат шанс да заместят украинското зърно, вече зависи от това дали големите мултинационални компании ще искат да работят с България и Румъния, дали въобще ще искат да влязат в Черноморския басейн.
Транзит
Междувременно от Брюксел вече идват заявления, че България и Румъния трябва активно да се включат като транзитни държави за украинското зърно. Родните производители обаче гледат скептично на тези желания, поради липсата на подходяща инфраструктура.
Миналата година, когато беше залята с украинска стока, Румъния поиска от Европейската комисия финансов ресурс за увеличаване на обема на пристанище Констанца, което е доста по-голямо от нашите пристанища. „Но там нищо не се случи, пристанище Констанца си стои така, както беше и предната година. Там напливът е изключително голям. Пристанище Варна и Бургас са изключително далече като разходи и е безсмислено за търговия. Ако миналата година имаше смисъл в това, търговците щяха да го правят“, обясни Жекова.
Има и допълнителни проблеми. За да стигне до българските черноморски пристанища, украинското зърно трябва да мине сухопътната граница през Кардам. А този граничен пункто, по думите на Жекова, е в окаяно състояние и не може да поеме още камиони. „За да стигнеш до порт Варна пък трябва да минеш през целия град. Нали се сещате, че по време на туристическия сезон, това да минават камиони през Варна, е неприемливо“, добави тя. За да се изпълни желанието на Брюксел, трябват инвестиции в инфраструктура, а това ще отнеме години.
Заради жегата: Реколтата от царевица и слънчоглед пред провал
Докато жегата и сушата реално не засегнаха реколтата от пшеница, нещата не стоят така със слънчогледа и царевицата. „Печалната истина е, че ако не завали през следващите десет дни, реколта от царевица на места няма да има. В Добруджа имаме места, където слънчогледът е висок 60 см и стопаните, ако жънат, ще приберат по 50 кг от декар. Напрактика реколтата ще бъде компрометирана. Ситуацията е същата и в Северозападна България. Нещата са много притеснителни, това са огромни площи, около 60% от стопанствата ни“, посочи Радостина Жекова.
Борсите подскочиха с $31
През изминалата седмица сме свидетели на повишение на цените на повечето зърнени контракти по световните борсови пазари, като това поскъпване се дължи предимно на оттеглянето на Русия от „зърнената сделка“ и притесненията, свързани с военното напрежение в региона, сочи седмичният анализ на Софийската стокова борса. В САЩ цената ФОБ на хлебната пшеница отскочи нагоре с 31 долара до 278 щ.д./тон, тази във Франция добави 21 евро до 249,99 евро/тон, а в Украйна и Русия цените също се придвижиха нагоре, но по-слабо с плюс 5 и 10 долара на нива от 240 щ.д./тон.
София Симеонова
