0

С кандален замисъл, свързан с гласените за продажба земеделски земи разкри Светлана Боянова, председател на Българска аграрна камара в анализ пред „Телеграф“. Тя допусна, че една от схемите е била да бъдат пуснати на пазара 700 хил.дка държавни ниви, но от бъдещо служебно правителство. Всъщност такъв кабинет щеше да бъде длъжен да изпълнява решенията на Народното събрание и всичко щеше да бъде напълно законно.

Така моралните негативи щели да бъдат за служебното правителство, а не за редовното. Според нея такава схеми е напълно възможна като вариант, имайки предвид поредицата от редовни и служебни кабинети в последните години.

Имейл

Припомняме, че миналата седмица гръмна скандал с евентуална продажба на земеделски земи от Държавния поземлен фонд/ДФП/ след като шефката на Комисия по земеделие в парламента Десислава Танева написа на стената си във Фейсбук, че комисията не е била уведомена за това, че в бюджета, който предстои да се гласува от НС са предвидени приходи от 340 млн. лв. от пускането на пазара на държавни ниви с компенсаторни бонове/ПКБ/. Министърът на земеделието Кирил Вътев категорично отрече и обясни, че в имейл към зам. министър на финансите, министерство на земеделието е дало отговор на негов въпрос. В текста категорично са били против такава продажба, защото държавата ще е на загуба.

Скрит

Според Светлана Боянова обаче това не е така, защото становището на земеделското министерство фигурира в проекто бюджета и се намира на сайта на парламента. „Цяла нощ го търсих, но го открих“, обясни тя. Намира се в отделен файл, и по нищо не личи, че става дума за това, допълни тя. Този файл всъщност съдържа проектните приходи, но не за бюджет 2024, а 2025 г. и един от тях е именно продажбата на държавни ниви. Това обаче е напълно законно, и по принцип такава е практиката, когато се прави бюджет за следващата година да се направят прогнози и за година напред, обясни тя.

Против

Светлана Боянова заяви, че позицията на аграрната камара е категорично против да се продават държавни земи. Първо, защото те могат да се дадат да се ползват от фермерите, особено малки, овощари, градинари и животновъди, които имат нужда от обработваеми площи. Освен това да продадеш една пета от държавния фонд за очаквани 340 млн. лв е пълна загуба, при положение, че само от наеми за година в държавата влизат 90 млн. лв, каза тя. Също държавата ще получи в кеш само 40% от стойността, понеже другото е с ПКБ/компенсаторни бонове/. Боянова изтъкна, че след като идеята е да се ползват ПКБ, това означава, че тази земя е напълно възможно да попадне в ръцете на неземедлци и от нея да се печели от финансови спекулации.

Селскостопанска академия

Възможно ли е в тези земи за продажба да влизат и ниви на Селскостопанска академия/ССА/, към които има огромен, но скрит апетит от началото на прехода. Според Боянова, която е и бивш зам. министър на земеделието, става дума предимно за земи, за които са раздадени ПКБ, на хора, чиито ниви са били взети в ТКЗС-та и по гръцката спогодба.

Според нея, въпреки че засега Комисия по земеделие категорично отхвърли идеята за продажба, е добре да се парламентът да ограничи или забрани промяната на статута държавните земеделски земи, което в някаква степен ще намали апетита към тях.

Стопанисва ги администрацията 1 млн. 600 хил. дка земи с неизвестен собственик

До 2025 г. трябва да се реши проблема и на 1 млн. и 600 хил. дка ниви, които са с неизвестен собственик, но засега ги стопанисва държавата. Това бе оповестено след първия Конуслатитевн съвет по земеползването през август. Тогава на него присъстваха министърът земеделието Кирил Вътев, Веселина Ралчева, от УС на асоциация на биопроизводителите/БАБ/, шефът на собствениците на земеделски земи/БАСЗЗ/ Стефан Асенов, Димитър Зоров, на асоциация на говедовъдите и др. Целта на съвета бе обсъди как да се помогне на земеделците и животновъдите със земи от държавния и общински поземлени фондове, особено на най-засегнатите сектори като биопроизводители, животновъди, зеленчукопроизводители и овощари.

Една от обсъжданите теми е била именно за тези 1 млн. 600 хил.дка, коментира Веселина Ралчева. Точно тях не е известно кой ги ползва, на кого се отдават и как. Тези земи могат да бъдат дадени за ползване на овощари и биозедемелци, които имат нужда от дългосрочни договори, за да могат да изпълняват спокойно мероприятията си по тях, допълни и Симеон Караколев. Това е един от проблемите в земеползването, които чакат решение и могат да решат множество проблеми, с които се сблъскват стопаните, които имат нужда от сигурност в дългосрочен план, допълни Веселина Ралчева след консултативния съвет за земеползването в Министерството на земеделието. Според Веселина Ралчева част от инструментите за решаване на проблемите по земеползването на земеделците са полетата от Общинския поземлен фонд и Държавен поземлен фонд, които да се дават за ползване приоритетно за овощарство, биоземеделие, пасища, тъй като няма как да развиваш биоземеделие и да инвестираш в напояване с едногодишни договори, каквито се налага да се сключват със собствениците на земеделски земи, изтъкна тя. Тя допълни, че именно 2025 г. е последният срок да се реши съдбата на тези 1,600 млн. дка.