А ргановото масло има приложение в луксозни продукти за коса и грижа за кожата, които пълнят щандовете на магазините за козметика по целия свят.
Но нарастващата му популярност заплашва аргановите гори в Мароко, като прекомерното събиране на реколтата, плюс сушата, буквално изцеждат дърветата, някога смятани за устойчиви на най-суровите условия.
В продължение на векове аргановите дървета са поддържали живота в сушавите хълмисти земи между Атлантическия океан и Атласките планини, давайки прехрана на хора и животни, задържайки почвата на място и помагайки за предотвратяване на разпространението на пустинята, пише „Евронюз“. Бодливите дървета могат да оцелеят в райони с по-малко от 2,5 см годишни валежи и температури до 50°C. Те издържат на суша с корени, които се простират до 35 метра под земята. Козите се катерят по дърветата, дъвчат плодовете им и в крайна сметка разпръскват семена като част от цикъла на регенерация на гората.
Богато на витамин Е, маслото се нанася върху суха коса и кожа, за да уплътни, овлажни и предотврати уврежданията. Някои го използват за успокояване на екзема. Но гората е вече по-рехава. Дърветата дават по-малко плодове, клоните им са изкривени от жажда. На много места са изместени от обработваемата земя, тъй като полетата с цитрусови плодове и домати, много от които се отглеждат за износ, са се разширили. Общностите някога са управлявали горите колективно, като са определяли правила за паша и събиране на реколтата. Сега системата се разпада, като редовно се съобщава и за кражби.
Катастрофа
Гора, която е покривала около 14 хиляди квадратни километра в началото на века, се е свила с 40 процента. Учените предупреждават, че аргановите дървета не са непобедими. „Тъй като аргановите дървета са действали като зелена завеса, защитаваща голяма част от южно Мароко от настъпващата Сахара, бавното им изчезване се счита за екологична катастрофа“, каза Зубида Шаруф, химик, която изследва аргана в университета „Мохамед V“ в Рабат. Променящият се климат е част от проблема. Плодовете и цветята поникват по-рано всяка година, тъй като повишаващите се температури разместват сезоните. Козите, които помагат за разпространението на семена, също могат да бъдат заплаха, особено ако се хранят с нови издънки. Прекомерната паша се е влошила, тъй като пастири и събирачи на плодове, бягащи от по-сухите райони, нахлуват в парцели, дълго време разпределени на определени семейства. Горите са изправени пред заплаха и от камили, отглеждани от богатите в региона. Те прегризват цели клони, оставяйки трайни щети.
