С амо за няколко години Румъния е извършила истинско чудо в напояването, като е увеличила поливните си площи през 2024 г. до 2,77 млн. хектара. Те са основно с царевица (1,52 млн. ха), следвана от соя, пшеница, слънчоглед, зеленчуци и трайни насаждения. Това разказаха по време на семинар, организиран от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ), Алина Крецу и Кристина Чонка от Форума на професионалните фермери и преработватели в Румъния (FAPPR). Събитието бе посветено на напояването и земеползването, които са неразривно свързани. Въпреки че проблемите на двете съседни страни са сходни, Румъния е успяла да намери рационални решения, за да се справи със сушата, породена от климатичните промени, стана ясно от презентациите на Крецу и Чонка.
Реки
Те разказаха как фермери и правителства са се обединили около решението, че с протести проблемите няма да се решат, а с разумни решения. И че земеделие без вода е невъзможно да се развива. „За Румъния това евентуално може да се случи само в областта Трансилвания, но не и в останалите области“, казаха Крецу и Чонка. Те обясниха, че има конфликт между районите с канали и без и дори се разделят на север и юг. Страната прави опити да се финансира разширение на инфраструктурата от ЕК, но получават отказ, защото Брюксел смята, че това е гигантска структура и предпочита да насърчава ремонти за намаление на загубите и съхранение на водата, редуване и диверсифициране на културите, ползване на сензори и капково напояване и др.
Като цяло източниците на вода за поливане в северната ни съседка са река Дунав и реките.
Помпи
Повратна точка в държавната политика идва след започването на войната в Украйна и в отговор на енергийната криза Румъния започва държавна програма за субсидиране на напояването. При нея стопаните заплащат само 50% от разходите за енергия по вторичното напояване, а основната вода и първичното напомпване са безплатни.
С подкрепата на ЕС и чрез програми на Националната агенция за мелиорации ANIF и Министерството на земеделието Румъния се кани да инвестира 2 милиарда евро в рехабилитация и изграждане на напоителни съоръжения до 2027 г.
Собственост
Голяма роля играят Водните сдружения на фермери, които са фаворизирани от държавата. В Румъния инвестициите в напояване правят фермери, които притежават една част от земята, която обработват, но и тези, които вземат под наем нивите. Тъй като страната притежава значителен държавен поземлен фонд, много от фермерите, които наемат, са сигурни, че няма да правят напразни инвестиции. От друга страна, собствениците на земеделски земи са защитени от законодателството. В Румъния, ако арендатор не е платил рентата си, получава заповед за съдебно изпълнение и му се отнема правото да наема и обработва ниви, обясниха Крецу и Чонка. Те допълниха, че в очите на румънските земеделци не вярват на официалната статистика за постиженията в напояването, защото според тях се отчита по няколко пъти една и съща вода.
Друг проблем е свързан със сондажите, които се възпрепятстват от тамошните еколози.
Например, ако се вади вода от подпочвена река, законодателството не е толкова строго. Но е практически невъзможно да ползваш подпочвени води за поливане на пшеница например.
Амортизирани и неефективни
Напоителната система в Румъния е изградена предимно между 1969 и 1989 г. в контекста на държавно субсидирана енергия и различни екологични изисквания. Повечето съоръжения използват вода от реки, транспортирана чрез над 10 000 км канали, 24 000 км тръбопроводи и над 2000 помпени станции, управлявани от Националната агенция за мелиорации (ANIF), разказаха румънските експерти.
Много от съоръженията обаче са амортизирани и неефективни, което води до високи загуби на вода и енергия.
Светлана Трифоновска
