Ж урналистката Леонора Лекова, която дълги години освен преките си задължения на бизнес репортер и редактор е водила рубрика за градината във водещи български вестници, издаде книга „Как да направим градина в Балкана“. Изданието е луксозно с много цветни илюстрации от личната градина на Леонора, която се намира в гората на Правешкия Балкан във вилната зона на село Калугерово. В пространство от около три дка тя отглежда цветя, овошки, зеленчуци, но и декоративни храсти. На страниците тя споделя своя опит и знания, поднесени като практически съвети и отговори на най-често задавани въпроси, така че да са от полза и за начинаещите градинари. Някои от тях е получила от срещите и с известни български агрономи и селскостопански учени. Други са резултат от личния й опит, познание, добито от досега й със земята и растенията, разказа тя пред „Телеграф“.
Връзка
Основното правило, което тя запазва, когато работи в градината си, е, да не забравя, че растенията са живи същества, дотолкова, че те разпознават човека, който се грижи за тях. Между човека и растението се изгражда силна връзка, така че, когато някой ти подари цвете, по състоянието му можеш да разбереш как се чувства този човек, сподели откритието си журналистката. Затова тя често пее на своята градина, за да облагородява микроклимата, понеже условията в Балкана са сурови и имат нужда от мекота. Точно затова тя е убедена, че е най-добре сам да правиш разсадите си, защото дори и в началото да са по-хилави, те се оказват по-издръжливи във времето, сякаш черпят от твоята сила. „Купих си мощни разсади за домати от Южна България тази година, която беше много тежка и с пролетния студ, и после с горещините. Аз също направих в апартамента в София и бяха малко хилави. Във времето купените се развиваха отлично, дадоха плод и спряха до това положение. Грижих се за тях, какво ли не правих, но нямаше повече развитие. Докато моите, които тръгнаха по-бавно, в един момент се съвзеха, приспособиха се и се развиха като силни растения, които до днес цъфтят и връзват“, сподели тя. Затова съветва всички сами да си правят разсада – заради връзката с човека, който засажда семенцето.
Календар
Един от най-важните съвети, които улесняват живота на всеки, прекарващ дълго време в грижа за цветя, зеленчуци и овошки, е да се ориентира по движението на Луната и нейните цикли. Светилото има отношение към движението на течностите, приливите и отливите, бременността и съответно към цикъла на растенията.
Тя се придържа и към позицията на месечината в зодиакалните знаци, в които тя прекарва средно около две денонощия и половина всеки месец. Така например времето при празнеща се или умираща Луна, която се движи между пълнолуние и новолуние е отлично време да се подрязват растенията. По това време соковете им се движат към корена и процедурата не е така мъчителна за тях, за разлика от времето, когато Луната излиза от новолуние и тръгва към пълнолуние. Тогава течностите тръгват нагоре и растението страда при подобни процедури. При празнеща се Луна е добре да се извършва пресаждане, засаждане на овошки, луковици, всичко, което се развива основно под земята. Например засаждане на арпаджик, картофи, цвекло, ряпа, моркови. Резитбата е мъчителна и когато светилото се намира във водните знаци, като Рак, Скорпион, Риби, защото те отговорят за листата. За цветята е леко да се грижите, когато Луната е във въздушните знаци като Близнаци, Везни или Водолей.
Огън
Огнените знаци пък са известни като знаци на плода. Ето защо Леонора прави разсадите си за домати, пипер и всякакви зеленчуци точно когато Луната преминава през знака на Овена. „Установила съм, че разсадите стават здрави, издръжливи и раждат много. По време на Лъв също, но той е горещ знак и растенията ще се нуждаят от много вода“, споделя опит тя.
Разположете бадема в най-северната точка
Един от съветите, които Леонора е получила от вещ агроном, когато планирала двора, е да засади бадема във възможно най-северната точка. Първоначално тя се учудила, защото бадемът е топлолюбив и логично да е на юг. Логиката на агронома била безпогрешна, защото така по естествен начин се предпазва растението да цъфне по-рано, подлъгано от топлите дни през януари или ранна пролет, и след това да измръзне.
Според нея скоро няма да дочакаме да гледаме лимони и портокали в овощна градина въпреки затоплянето. „Трябва да се ориентираме по това, което естествено вирее в Северна Гърция. Въпреки че в Кавала има лимони, те са в дворовете в самия град, където има ефект на топлинен остров, какъвто е регистриран във всички населени места“, убедена е Леонора. Тя даде пример със София, където температурите са с няколко градуса по-високи в града, отколкото в полетата наоколо. Това е и обяснението, че в софийски двор вирее уникална смокиня, която ражда плодове колкото детско юмруче.
Светлана Трифоновска
