- Здравейте, Явор. Вие може да се похвалите с роля в постановката „Хага“, премиерата на която се очаква на 19 и 20 септември в Народен театър „Иван Вазов“. Разкажете ни малко за нея и очаквахте ли да сте част от каста?
- Не съм очаквал да бъда, но в момента, в който разбрах, че Галин ще поставя и се прави кастинг, много се надявах да бъда част от екипа. Пиесата е написана тази година през март от Саша Денисова, която е украинка, избягала от Украйна. Ще представим на публиката един въображаем процес в Хага, по време на който се осъждат военните престъпления срещу човечеството. Част от персонажите са действителни лица, които можем да видим по телевизията в момента. Идеята е чрез спектакъла да създадем един дебат в обществото, да се обсъжда кое е зло и кое е добро. Мисля, че това е изключително важно.
- Какво е чувството да работите с име като Галин Стоев?
- Огромна чест е. Той е изключително интересен и съвременен режисьор, директор на театъра в Тулуза. Много се впечатлих, когато разбрах, че си е пуснал неплатен отпуск, за да дойде да постави пиесата в Народния театър. Радвам се, че е избрал да работи именно тук с нас. Работата с него е нещо доста интересно, той те поставя в среда на игра, в която правилата са ясно разчетени и ти трябва да достигнеш финала заедно с него и останалите колеги.
- Разкажете ни някоя случка от репетициите, която винаги ще помните?
- Не мога да определя една конкретна в момента. Всеки ден е изключително интересен най-вече заради работния процес. С колегите се разбираме добре и се вълнуваме за премиерата. Галин освен това е страхотен. И не обича закъсненията.
- Играли сте Ромео, това ли е най- вълнуващата ви роля до момента?
- Определено Ромео е роля, която е емблематична за всеки един актьор, но не мога да отделя нея като най-вълнуваща. В последните месеци определено се изправих пред много предизвикателни роли. Трудно е да преценя коя от всички тях е най-вълнуващата.
- Представете се пред читателите ни, какво не знаят за вас?
- Не съм човек, които има тайни или се опитва да се прикрие по някакъв начин. Не знам какво биха искали тези читатели да разберат за мен. Обичам работата си, харесва ми да бъда актьор.
- Ако ви върна във времето назад, от дете ли знаехте, че ще бъдете актьор?
- Не. Истината е, че като дете исках да стана спортист. Идеята да съм актьор се появи в 11-и клас и още на следващата година реших да кандидатствам в НАТФИЗ. Все още нямам обяснение как ми дойде тази идея. Може би е, защото обичам да гледам много филми.
- Има ли роля, за която мечтаете?
- Бих играл, в която и да е в пиеса на Мартин Макдона.
- А такава, която не бихте искали никога да изиграете?
- Няма такава. Всяка роля е ново предизвикателство. Бих искал да мога да изиграя всичко, което ми се предложи. Не бих се ограничавал.
В спектакъла Хоро
- Киното влиза ли в бъдещите ви планове, или любовта ви е главно насочена към театъра?
- С най-голямо удоволствие бих правил и двете. Има огромна разлика между камерата и сцената, но и двете ми носят еднакво голямо удоволствие като актьор.
- Какво друго подготвяте?
- На този етап е само премиерата с Галин Стоев на "Хага" на 19 и 20 септември. На нея съм посветил цялото си внимание и свободно време. Наскоро беше премиерата на спектакъла „Русалка“ на Теодора Лилян в Народния театър.
Кой е той
Явор Вълканов завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 2020 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Дебютът му на професионална сцена е през 2017 г. в Младежкия театър в спектакъла „Еквус” от Питър Шафър, две години по-късно на същата сцена е Ромео в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир. В Сатиричния театър негова е ролята на Кай в „Снежната кралица“. От 2020 г. е в трупата на Народен театър „Иван Вазов“, където негови роли са: Момчето в „Три високи жени“ от Едуард Олби, крал Франсоа ІІ и Хенри Дарнли в „Цветът на дълбоките води” от Оля Стоянова, Порфирий в „Братя Карамазови“ по Достоевски, Ангел в „Нова земя“ по Иван Вазов. През този сезон на сцената на Народен театър „Иван Вазов“ можете да гледате Явор Вълканов в спектаклите „Хага“, „Три високи жени“, „Цветът на дълбоките води“, „Нова земя“, „Един безумен ден“, „Калигула“, „Бурята“, „Народът на Вазов“, „Фиеста“, „Хоро“ и „Русалка“.
Елизабет Методиева
