- Ирина, още едно сбъднато желание – премиерата на новия исторически роман „Деултум посреща Свирепия“. Като човек, който блика от идеи – какво предстои? Вероятно третата книга вече е композирана?
Проф.д-р Людмил Вагалински и Ирина Вагалинска
- И.В. Премиерата мина много емоционално, преживяването се оказа по-хубаво и от рожден ден! Но ще ми трябва малко време да се посъвзема, преди да се замисля по-сериозно за следващия трилър от поредицата „Провокирано от археологията“.
Не съм избрала града и годината, но със сигурност ще си остана в Античността – и не само защото след два романа вече се чувствам комфортно там. За разлика от Средновековието, този период у нас е доста подценен; широката публика го асоциира с траките и толкова.
Може би още не можем да излезем от насадената образователна „матрица“: българската народност е формирана от траки, прабългари и славяни. Като че не е имало други…
- Спазихте ли традицията първият читател на романа да е проф. Людмил Вагалински и имаше ли някаква критика или препоръки от негова страна, как реагира?
- И.В. Да, той винаги е първият ми читател. По времето, когато завърших романа за Деултум, Людмил беше на разкопки в Хераклея Синтика, изтощен от месеците екстремно натоварване при над 40 градуса жега. Издебнах го един уикенд, когато се прибра да свърши нещо неотложно в София, и му дадох файла с готовия текст. Той веднага седна да чете.
Поправи само една дата и каза, че и този път съм се справила страхотно, дори още по-добре от предишния път. По-късно добави, че режисьорът Ридли Скот би направил много по-добър филм от „Гладиатор 2“, ако имаше на разположение моя текст. Посмяхме се и помечтахме заедно за продуцент с размах, отворен за пресъздаването на антични сюжети.
- Проф. Вагалински, за колко време изгълтахте романа? Може ли да се каже, че сте най-големият фен на Ирина – все пак не на всеки се пада честта да разлисти пръв такава книга?
- Л.В. Много съм горд с нея! Не спрях да чета, докато не стигнах до последната страница – отне ми около денонощие, с малки почивки. Вторият роман е със 70 страници по-обемист от първия и е по-мащабен, защото представя не само Деултум, а и ситуацията в цялата Римска империя в началото на III век. Преплитат се няколко сюжетни линии, но краят отново е неочакван – и все пак напълно логичен.
- Кой е Свирепия? Представете го, нека журналистката и археологът да разкажат поотделно за него.
- Л.В.: Септимий Север (Severus може да се преведе от латински като „свиреп“ или „жесток“) е първият римски император, родом от провинция Африка. С кураж, ум и коварство успява да вземе властта, побеждавайки в тежка гражданска война.
- И.В.: Историите около него ми се видяха интересни от самото начало на предварителното проучване. Този император неслучайно се е задържал на върха цели 18 години. Бил е достатъчно предвидлив, за да смени веднага заварените преторианци със свои легионери и да повишава периодично заплатите в армията. Освен това е вярвал в астрологични прогнози и в предсказания на оракули – според някои антични източници тъкмо така си е избрал за жена сирийката Юлия Домна, дъщеря на жрец на Елагабал от Емеса (днешен Хомс). От нея са двамата му наследници Каракала и Гета, които също присъстват в романа. И макар да не стигам до деня, в който единият убива другия пред очите на майка им, аз опитвам да покажа причините за това развитие на нещата.
- Какво е характерно за епохата, в която е живял император Септимий Север?
- Л.В.: Той е императорът, който фаворизира римските провинции за сметка на столицата Рим и на Италийския полуостров като цяло, и който облагодетелства военните, пренебрегвайки цивилните власти.
При управлението му източните римски провинции – и в частност Тракия, процъфтяват стопански. Но след края на неговата династия Римската империя изпада в тежка половинвековна криза, което е донякъде и негова „заслуга“.
- И.В.: Възходът на Римска Тракия и на Долна Мизия по времето на Септимий Север се дължи основно на факта, че са го подкрепили срещу другите претенденти за властта. Осми Августов легион, чиито ветерани през 70 г. основават Деултум, също е на негова страна – ето защо си позволявам да предположа, че той се е отбил в колонията на път за Рим през март 202 г., а местният елит е устроил гладиаторски игри в негова чест и като подарък за рождения ден на по-малкия му син Гета.
Но има още нещо важно, което се случва тогава – Септимий Север издава едикт, ограничаващ разпространението на християнството. А в Деултум със сигурност е имало християнска община още от втората половина на II век, в изворите дори се споменава конкретно име – на епископ Елий Публий Юлий.
От Деултум произхожда и най-ранното археологическо свидетелство за присъствието на християни по нашите земи: тънка сребърна пластина с издраскани имената на двама архангели и на Христос, носена на тръбичка под дрехата като амулет.
- С какви хора е бил заобиколен Свирепия? Откъде черпите информация за него?
- И.В. Знае се, че е разчитал много на войниците, доказали верността си в битки. Неговият най-близък приятел и съмишленик години наред е бил Гай Фулвий Плавциан, когото императорът издига до преториански префект и така на практика го прави втори човек в държавата. А най-интересният за мен факт е, че Плавциан е бил в лоши отношения със съпругата на императора Юлия Домна, без да е сигурно защо.
Но според повечето писмени извори той я е обвинявал, че изневерява на Септимий Север, а тя е сочела Плавциан като заговорник, решен да измести законния владетел.
Тази взаимна ненавист се е трупала чак до 205 г., когато Плавциан е обвинен в заговор и убит. Нищо че няколко години преди това Септимий Север е оженил по-големия си син Каракала за Плавцила, дъщерята на префекта. За мой късмет намерих перфектния научен консултант, който от самото начало ме ориентира къде какво да чета за личността на Септимий Север – професор д.и.н. Диляна Ботева-Боянова.
Основните извори за периода като цяло са текстовете на Херодиан и Дион Касий, отчасти Елий Спартиан, а за християнството – Тертулиан.
- Какво свързано със Септимий Север е разкрито до този момент, откъде идва, какви са корените му?
- И.В. Неоспоримите факти за външността и характера на Септимий Север не са много – просто съвременниците на императора (а и повечето хроникьори през периода) са били по една или друга причина силно субективни. Пък и далеч не всичко, написано тогава, е оцеляло до наши дни. Макар да са запазени изображения от камък и метал, те също не са сигурен коректив.
Ще ви дам пример: спори се например дали роденият в Лептис Магна (римски град на територията на днешна Либия) Септимий Север наистина е бил силно мургав, както се вижда на един семеен портрет в цвят от ок. 199 г., или това е резултат от тогавашната практика мъжете да се изобразяват с по-тъмна кожа от жените. Не знаем и дали е бил висок или нисък (има ги и двете версии), но делата му в политиката очертават личността му достатъчно добре, за да мога да си го представя.
- Къде е границата между историческата личност и художествената измислица?
- И.В. Аз самата често съм си задавала този въпрос, когато ми е попадал интересен исторически роман. Затова и в двата ми трилъра след финалната глава съм добавила научнопопулярна част под заглавие „Истина или измислица“. Така тегля ясна разграничителна черта между известното на науката и добавеното от въображението. Този подход е от полза и за популяризирането на находките от археологическите обекти, на чиято територия се развива основното действие.
- Главата на Септимий Север, открита в Деултум, вече е реставрирана. Науката е доказала, че неизвестният автор я е направил, като е гледал портретите по негови монети. Какво знаем за тях?
- Л.В. Тезата за първообраза при изработването на главата, която е била част от многофигурна бронзова композиция, беше защитена преди пет години в статия, публикувана в сп. Archaeologia Bulgarica. Целта беше да се датира по-точно скулптурата.
Д-р Румяна Милчева анализира формата и чертите на лицето, за да стигне до извода, че става дума за портретен тип на императора, въведен след 195 г. като подражание на изображенията на Марк Аврелий. По онова време Септимий Север е укрепвал властта си, обявявайки се за негов осиновен наследник. Според д-р Милчева си личи, че майсторът е копирал монетни портрети в периода 196-200 г., а не скулптурен (триизмерен) образец.
- Проф. Вагалински, казвате, че книгите на жена ви дават плът и кръв на старините, които разкривате. Да очакваме ли в някоя от следващите й книги да оживее и аристократът, заемал военна длъжност, който наскоро се изправи в цял ръст в Петричкия музей?
- Л.В. Тя сама си избира за кого да пише. И от нея знам, че засега не мисли да се връща към Хераклея Синтика.
- И.В. Потвърждавам – има твърде много интересни археологически обекти в България, няма да ми стигнат сили и време да пиша за всеки от тях. Щеше да ми е по-лесно да продължа с Хераклея Синтика, но тя вече е достатъчно известна и у нас, и по света. А именно заради популяризацията е замислена и литературната поредица „Провокирано от археологията“.
- Вече знаем, че Деултум е най-старият римски град в България, намира се край днешното село Дебелт в област Бургас и се проучва от три екипа. Защо е по-малко известен от Хераклея Синтика?
- Л.В. Една от основните причини е, че Деултум не получава целево финансиране за разкопки, каквото обгрижва Хераклея Синтика през последните години. Тази римска колония, основана през 70-а година от елитния VIII Августов легион, заслужава повече системност и размах при проучването. А това няма как да стане, без да се вложат средства.
Но наистина научноизследователският и туристически потенциал на Деултум е огромен! Този Национален археологически резерват разполага с модерна археологическа база, финансирана от ЕС и община Средец. През последните години организираме там обучение на американски студенти. В момента изпълняваме интердисциплинарен проект с международно участие – DigiDeultum, с финансиране от Националния фонд научни изследвания.
През септември Деултум беше домакин на второто издание на Софийското нумизматично училище, където студенти от осем европейски страни бяха обучавани от водещи нумизмати от Белгия, България, Великобритания, Германия, Италия и Румъния. Деултум лежи на едва 15 км от Бургас, край първокласния път за Средец и Елхово, в близост до красивото Мандренско езеро. Обектът разполага с богат музей на място и с компетентни всеотдайни домакини от ОИМ-Среде
ц. Обектът би се вписал с лекота в държавната политика за удължаване на курортния сезон. Защото морските почивки не се ограничават с лежане на плажа и обикаляне на барове.
- Нека припомним кога е съществувала Хераклея Синтика и какво е представлявала.
- Л.В. Хераклея Синтика е античен град, основан от Филип ІІ (бащата на Александър Велики) през IV в. пр. Хр. на племенната територия на траките синти. Животът там приключва след около 800 години, в резултат на две последователни силни земетресения.
е отлично запазен пример за класическа елино-римска средиземноморска цивилизация във вътрешните Балкани. За сравнение, първият римски град на територията на днешна България – Деултум, е основан през І век – т.е. около 400 години след началото на Хераклея, като колония, което е най-високият статут на римско селище извън Италийския полуостров.
Векове наред Деултум представлява еманация на римската култура в Тракия, за да се превърне през ранното Средновековие във важен граничен и митнически център между Първото българско царство и Византия.
А ето какво е общото между двата обекта: Първо, те имат отлично запазени оригинални градежи до 4-5 метра височина; второ, достъпни са и за проучватели, и за туристи, защото не са затиснати от съвременни селища, което би ампутирало тяхното разкриване и експониране.
- Разкопките в Хераклея Синтика за 2025 година вече приключиха. Зазимихте обекта, но притеснявате ли се как ще бъде опазен от „нездрав интерес“ до следващия сезон?
- Л.В. Община Петрич и местният Исторически музей охраняват постоянно разкритата от нас архитектура, която радва ежегодно десетки хиляди туристи. Но некрополите на Хераклея, както и нейни сателитни селища, продължават да се разрушават системно от иманяри до степен, че вече гастролират и чужденци „с жълт блясък“ в очите.
- Ирина, ти си дългогодишен журналист и по-отскоро писател. Един по-нестандартен въпрос – от гледната точка на автор, който се занимава и със семейните проблеми на реално съществували личности в романа „Деултум посреща Свирепия“, как би коментирала проектозакона на ИТН за защита на личните данни, който беше оттеглен?
- И.В. И като журналист, и като автор на романи не мога да имам друго отношение освен омерзение към проект, който предвижда затвор за разгласяване на лични данни. Както всички видяхме, този неиздържан юридически текст беше оттеглен след остри критики. И без това автоцензурата свали драстично качеството на журналистиката у нас, оставаше само да се добави заплахата от затвор, за да се приравни професията ни до платения пиар.
Щъркел сред археологическите разкопки на Деултум
- Какво мислите за жълтите сайтове и ровичкането в живота на хората? Къде е границата, която не бива да бъде преминавана?
- И.В. Смесицата от полуистини и откровени лъжи за личния живот на известните личности – нещо, което у нас наричаме „жълта преса“, за съжаление изглежда неизкоренимо явление. И основните причини са две. Първо, защото то носи печалби на собствениците на тези издания покрай нездравия интерес на масовия читател към теми от типа „богатите също плачат“.
Някаква част от хората явно не се интересуват дали написаното е истина, щом четивото е „пикантно“ поднесено. И второ, очевидно няма работещ механизъм, който да спре, или поне да ограничи тези публикации – тоест липсва бързо и ефективно съдопроизводство плюс налагане на достатъчно високи глоби. Но несъвършенствата на законодателната ни система няма да изчезнат, ако към тях се добавят други, още по-големи.
Един истински журналист трябва да е свободен да публикува проверена информация – включително такава, засягаща личния живот на влиятелен политик, без да се страхува от наказателно преследване.
Един автор на жълти пасквили обаче не бива да се чувства безнаказан, когато рови „в чаршафите“ на известните и съчинява небивалици. Въпрос на законодателна воля и на юридическа прецизност е това да стане действителност.
- Как по времето на Свирепия хората са живели без риалити формати и социални мрежи?
- И.В. В края на II - началото на III век хората просто не са живеели достатъчно дълго и безпроблемно, за да имат свободно време за запълване. Войните и болестите са ги отнасяли рано-рано, пък и ежедневието им е било натоварено с осигуряването на насъщните потребности – те не са имали и супермаркети, откъдето да пазаруват.
Разбира се, провинциалните елити и императорите – включително Септимий Север, са разбирали необходимостта от осигуряването на развлечения за народа, затова са пръскани толкова много пари по организирането на гладиаторски игри, на състезания с колесници, на прескачане на бикове или за лов на диви зверове по арените на амфитеатрите.
Освен това, за разлика от съвременното състояние на елитите, през Античността богатите по правило са били и високообразовани, интересували са се от поезия, философия, музика, изобразителни изкуства – и според възможностите си са насърчавали талантите в тези области.
- Как да накараме хората да излязат от вцепенението, в което са изпаднали пред телевизора, и опростачването, което блика оттам, и да ги пренесем в епоха, в която е кипял много по-интересен и пълноценен живот?
- Л.В. Всеки би могъл да даде различен отговор, но най-важното е да не се ограничаваме само с критичното говорене. Ние с Ирина вече сме избрали нашия начин да направим нещо, да дадем алтернатива – и това е проектът Archaeologia Bulgarica, по който работим заедно от 2018 г. насам.
Оттогава поддържаме медийна платформа с новини от разкопки под мотото „Виж откритията, докато се случват“ – последователите ни вече са над 54 000 души, а през юли тази година, само за месец, нашите кратки видеорепортажи във Фейсбук бяха гледани над 5,5 милиона пъти. Част от този проект е и нашата настолна игра „Археолози срещу иманяри“, както и литературната поредица „Провокирано от археологията“, в рамките на която излязоха двата романа на Ирина: „Мистерии в Хераклея Синтика“ и „Деултум посреща Свирепия“.
- Зов за завръщане към стойностните неща ли са историческите романи?
- И.В. По-скоро това е алтернатива, както каза Людмил, и е важно тя да продължава да съществува. Говоря за смислените и добре написани книги като цяло, независимо от жанра.
Това е тя:
Родена: в София
Образование: завършила е история със специалност „История и теория на културата“ в СУ „Св. Климент Охридски“
Професионално развитие, кариера, постижения: дългогодишен журналист (в няколко всекидневника и в сп. „Тема“, където поддържа рубрики за нови книги и за археология. През 2006 г. участва в журито на най-голямата тогавашна литературна награда в България – „Вик“. Нейна аналитична статия за държавната политика в сферата на археологията ѝ носи номинация за приза за журналистика „Черноризец Храбър“, присъждан от Съюза на издателите в България
След 2015 г. започва да редактира книги за три големи издателства. През 2018 г. става съосновател на медийната платформа Archaeologia Bulgarica, пише и сценарии за кратки видеофилми. Тя е основен автор на настолната игра „Археолози срещу иманяри“, нейни са и първите два романа от поредицата „Провокирано от археологията“ на издателство „Ноус“
Това е той:
Роден е в София
Образование: завършил е история с профил „Археология“ в СУ „Св. Климент Охридски“
Професионално развитие, кариера, постижения: защитава докторска дисертация на тема „Спортни състезания и гладиаторски игри в римска Тракия (І-ІV век)“ и през 1989 г. става научен сътрудник в секция „Антична археология“ на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН). След специализации в Мюнхен и в Берлин води курсове по археология в Софийския университет (1989-1990 г.) и в НБУ (1992-2005 г.).
От 2003 г. е начело на разкопките на римската колония Деултум, а от 2007-а – на античния град Хераклея Синтика. През 2010 г. е избран за директор на НАИМ и го оглавява за два 4-годишни мандата.
През 2011 г. води теренното проучване във връзка с изграждане на газопровода „Набуко“ на територията на България, а през 2014 г. – издирването, свързано с изграждане на газопровода „Южен поток“.
В периода 2012-2014 г. е и ръководител от българска страна на международния проект „Разширяване на Дунавския лимес – Световно наследство на ЮНЕСКО по Долния Дунав“, а през 2013-2016 г. – на проекта Advanced Research Infrastructure for Archaeological Dataset Networking in Europe (ARIADNE) с участието на 25 организации от 24 европейски страни.
Председател е на организационния комитет, провел XXII Световен Лимес конгрес през 2012 г. в Русе. В периода 2015-2017 г. е ръководител от българска страна на най-мащабния морски проект в света – Black Sea M.A.P. (Black Sea Maritime Archaeology Project), по който са изследвани и картирани над 1200 кв. км площ от българската акватория на Черно море.
През 2023 г. става професор с двутомника „Хераклея Синтика: История чрез археология“. Той има многобройни научни публикации, но успява да развива и популяризаторска дейност. Още през 1997 г. създава научното списание Archaeologia Bulgarica, единственото българско периодично издание за хуманитаристика, класирано в ERIH plus и в Scopus.
През 2018 г. става съучредител на платформата Archaeologia Bulgarica
Кристи Петрова
