С амо на пет часа път от София в западна посока се намира Албания. И макар тя да е също държавата, част от Балканите, за повечето българи тя е тера инкогнита.
За разлика от Гърция, Турция и Хърватия, които благодарение на морските си курорти се превърнаха в любимо място на много от българските плажуващи, то през цялото това време Албания се оказва някак си встрани от основния туристически поток. Някои от туроператорските ни агенции обаче предлагат екскурзии, озаглавени „Септемврийски дни в Страната на орлите“, които дават възможност на повече българи да посетят Албания и да се запознаят на място с природните и културно-историческите й забележителности.
Обиколки
Повечето от предлаганите екскурзии са 4-, 5- и 6-дневни и са на цени от 300 до 700 лв. Всъщност първият и последният ден преминават в пътуване, тъй като екскурзиите се извършват с автобус. Така че реално за обиколки на Албания остават три дни. Но при добра организация и те не са малко. Разглеждането на Албания обикновено започва от Круя, малко градче в западната част на страната с население от едва 15 хил. души. Според историческите сведения обаче крепостта, която се е намирала тук през Средновековието, е дала най-решителен отпор на османските войски и е една от последните превзети от тях. Освен това Круя е родното място на героя на Албания - Георги Кастриоти Скендербег, чиято крепост е запазена и днес. В самия град се намира и монументална статуя на Скендербег на кон и с извадена гола сабя в ръката си. При посещението в Круя за туристите е предвидена разходка по старата османска чаршия до крепостта с Музея на Скендербег, в който е представена историята на албанския народ и неговите борби за национално освобождение. Същият ден предстои отпътуване от Круя в посока към столицата на Албания, Тирана. Пристигането е в ранния следобед и това позволява посещение на някои от забележителностите на столицата. Някои от агенциите предлагат панорамна обиколка на Тирана с автобус. За предпочитане е обаче посещение на част от забележителностите. Сред задължителните места, които всеки турист трябва да посети тук, са площадът „Скендербег“, на който е издигнат паметникът на националния герой, часовниковата кула, православната катедрала „Възкресение Христово“ и джамията на Етем бей, както и Пирамидата на комунистическия диктатор Енвер Ходжа. Както ясно се вижда, това са културни забележителности от различни исторически епохи, през които е преминал албанският народ и държава. Паметникът е висок 11 м и е поставен през 1968 г.
Джамия
Джамията на Етем бей е може би най-старата сграда в Тирана и учудващо в нея може да влизат немюсюлмани. Тя привлича вниманието с красивите си рисунки на цветя и дървета. Първият етаж в джамията е определен за мъжете, а вторият за жените. За разлика от джамията, християнската църква „Възкресение Христово“ е нова и съвременна сграда. Около главния вход е разположен стъклен ореол, а камбанарията и е с форма на свещи.
Любителите на историята няма как да пропуснат и Пирамидата на диктатора Енвер Ходжа.
Това всъщност е негов музей, издигнат по архитектурен проект на дъщеря му. До 1991 г. е музей, а след разрушаване на тоталитарните комунистически митове и развенчаването на култа към личността музеят е превърнат в конгресен център. По време на войната в Косово музеят на Енвер Ходжа е превърнат в база на НАТО. Днес сградата е оставена да се руши. Явно днешните управляващи не искат да се ангажират с поддържането на сграда, която е толкова тясно свързана с комунистическото минало на страната. Почти всички, посетили Тирана, остават шокирани от големия брой бетонни бункери, разпръснати навсякъде из града, дори и най-необичайни места като зоологическата градина например. Интересно е посещението на елитния квартал Блоку, в който по време на Енвер Ходжа е живял елитът на държавата. Влизането в този квартал на простосмъртен албанец е било забранено. Днес в тази част на столицата са разположени много от най-шикозните заведения, както и десетки дискотеки и кафенета.
Градски
В Тирана има доста неща, които изненадват българските туристи, посещаващи го за пръв път. Едно от тях е градският транспорт. В 600-хилядната столица въпросът е решен със само 11 автобусни линии, които нямат номера, а собствени имена. Не липсва, разбира се, и ориенталското. На всяко възможно място в центъра има павилиони на открито, където се продават всевъзможни неща. А цените там са повече от народни и са по джоба дори и за броящите стотинките си бедни български пенсионери
От Тирана туристите имат две възможности да се отправят съм Берат или Дурас. Берат е с население от около 45 хил. жители и е обявен за град музей, като от 2008 г. е включен в Списъка на обектите културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. В Средновековието Берат е бил неотменна част от състава на Първото и Второто българско царство. За това свидетелстват и останките от българската крепост, издигащи се днес над града. За това колко голямо е значението на Берат в историята на Албания говорят фактите, че през 1922 г. тук е обявена независимостта на албанската църква. А през 1944 г. диктаторът Енвер Ходжа избира Берат, за да провъзгласи временното правителство, което поставя началото на продължителната комунистическа диктатура в страната. Пешеходната туристическа разходка в Берат включва посещение на: крепостта Кале, църквите „Св. Богородица“ и „Св. Троица“, площадът „Константин Велики“, Червената и Бялата джамии.
Пристанище
За разлика от Берат, със своите над 200 хил. жители, Дурас е вторият по големина град в страната след столицата и най-голямото пристанище, разположено на Адриатическото крайбрежие. В българската история той е известен още с името си Драч. До обявяването на Тирана за столица на страната през 1921 г. именно Драч изпълнява функции на столица на Княжество Албания. Една от основните му забележителности е дворецът на крал Зог, който дворец днес е превърнат в модерен и луксозен курортен комплекс. Освен него се посещават още крайбрежният булевард „Таулантия“, крепостните стени и амфитеатърът, който е един от най-запазените на Балканите. За цените на хубавите питиета вероятно ще бъде много интересно и полезно да научат, че в Дурас се намира и най-старата изба за отлежал коняк „Скендербег“, където срещу заплащане може да се извърши и дегустация. Впрочем някои туроператори включват посещението на избата и дегустацията в пакетната цена, така че не е никак лошо при оглеждане на офертите този „дребен детайл“ също да бъде внимателно проверен.
Манастир
Четвъртият ден от екскурзията в Албания е посветен изцяло на Елбасан, разположен в централната част на страната, с население от над 150 хиляди жители. Градът е основан през 1466 г. от османския владетел султан Мехмед II Завоевателя и още същата година започва заселването му от българи. Днес в Елбасан живеят около 12 хиляди българи. Една от основните забележителности на града и региона е манастирът „Свети Йоан Владимир“. С името на този манастир е свързана и една много романтична и в същото време и трагична любовна история. През 998 г. българският цар Самуил разбива в битка и пленява сръбския княз Иван Владимир. Отвежда го в столнината си Преспа, където в него се влюбва царската дъщеря, княгиня Косара. Самуил дава бащината си благословия дъщеря му да се омъжи за младия и красив сръбски княз, като им дава в зестра Драчката област. След смъртта на цар Самуил обаче зет му Иван Владимир е заподозрян от новия български владетел - Иван Владислав, в предателство. На 22 май 2015 г. по царска заповед Иван Владимир е посечен. На мястото, където това се е случило, се издига манастирът, носещ името на канонизирания за светец сръбски княз, чието име божията обител продължава да носи и днес.
С посещението на Елбасан завършват 4- и 5-дневните екскурзии до Страната на орлите. За онези, които са избрали да дадат малко повече пари, но да прекарат още 1-2 дни повече в Албания, приключенията и положителните емоции продължават. От Елбасан маршрутът продължава към археологическия резерват Аполония. Той се намира в южната част на страната и е създаден още по гръко-римско време. От него е започвал важният римски път Виа Егнация. Посещението тук е само 2-3 часа, но те са напълно достатъчни, за да бъдат разгледани крепостните укрепления, старата библиотека, одеонът, портикът, църквата „Св. Богородица“ и, разбира се, местният исторически музей.
Ферибот
Следващата точка на разходката из Албания е крайбрежното градче Шенгин. Всъщност малко са агенциите, които предлагат посещение тук, така че за чужденците Шенгин не е чак толкова познат. Но пък за местните той е предпочитано място за спокойна почивка. Едно от основните предимства, които го правят любим, е богатата средиземноморска кухня, към която са се насочили повечето ресторантьори тук. Освен това всеки ден от Шенгин има ферибот за Бриндизи, Италия. Така, на когото му омръзне Албания и реши да вкара малко разнообразие, лесно може да прескочи до съседа Италия. Иначе от Шенгин отново срещу допълнително заплащане туристите може да си направят един романтичен круиз с лодка по езерото Коман до река Шала, извираща от Абланските Алпи. Красотите, на които ще се насладят очите, определено си струват. Друг възможен маршрут от Шенгин е в посока към Шкодра, древната илирийска столица, част от княжеството Дукля и Зета. Това е един наистина уникален град, в който по един неповторим начин се преплитат и съчетават различни религии, традиции, бит, обичаи, намерили своето отражение и в архитектурата. А в съседство с Шкодра пък е малкото градче Лежа, където в старата църква „Св. Никола“ е погребан по християнски националният герой Георги Кастриоти Скендербег.
Бижу
След толкова много исторически крепости, градове и музеи идва ред и на малко почивка. И това се случва в последния ден от екскурзията с посещението на градчето Саранда. Това е един от най-известните и най-добре уредените албански морски курорти, намиращ се на брега на Йонийско море. Наричан е от местните още и Перлата на Албанската Ривиера.
Тук, наред с почивката и плажа, за желаещите има още малко история, свързана с руините на еврейската синагога, градската порта, етнографския музей. По желание и срещу малко допълнително заплащане от Саранда може да се организира и допълнително посещение на намиращия се в съседство средновековен град Бутринт. Селището възниква като гръцко селище. По-късно става колония на Римската империя, където след официалното приемане на християнството се създава един от първите християнски центрове на Балканите. Тук при смесването на толкова народи и култури определено има какво да се види: храмът на Асклепий, баптистерият, нимфеонът, театърът, Лъвската порта, акрополът.
Желаещите да се включат в някоя от бъдещите екскурзии, организирани от различните туроператорски агенции, трябва да знаят и някои важни подробности. Обявените цени са за нощувки, закуска и обяд. Вечерите се заплащат допълнително. Освен това за някои от най-посещаваните туристически обекти като музея на Скендербег в Круя, националния музей в Тирана, амфитеатъра в Дурас и калето в Берат, таксите не са включени в цената и се заплащат допълнително. Таксите са между 300 и 500 албански леки, или между 6 и 9 лв., което ги прави почти напълно символични. Освен това и самите цени на всичко в Албания са напълно по джоба на българите. Всичко това е причина преди няколко години родните туроператори да обявят смело Албания за „скритото туристическо бижу на Балканите“.
Иван Георгиев
