Н овият папа Лъв XIV е истински полиглот. Освен родния си английски той владее още 6 езика: френски, немски, португалски, испански, италиански и, разбира се, задължителния латински. Освен това подобно на своя предшественик Франциск той също е фен на спорта, но не само на футбола (любимият му отбор е „Рома“), а и на тениса, атлетиката и като всеки американец на бейзбола и баскетбола.
През 2005 г. той зарязва Божиите дела и се връща в родния Чикаго, за да присъства на бейзболната среща на своя любим отбор „Ю.С. Селюлар Фийлд“ в първия мач от Световните серии. Друго любопитно за новия папа е, че във вените му тече кръв на няколко нации.
Баща му Робърт е потомък на французи и италианци, а майка му Милдред е от креолско семейство. Бъдещият папа е израсъл в чикагското предградие Долтън и още като ученик се записва да пее в местния църковен хор.
На игра
Неговите роднини разказват, че след като се връщал от църквата, Роб събирал братята си, строявал ги, заставал пред тях и започвал да играе ролята на свещеник, като им изнасял проповеди и ги поучавал. През 1969 г. той се записва да учи в семинарията „Св. Августин“ в Холанд, щата Мичиган, и оттам тръгва и неговия път към върховете на Римокатолическата църква. Успоредно с това обаче младият Робърт прилежно усвоява и светските науки. Получава бакалавърска степен по математика и известно време дори работи като учител по математика и физика.
Родният дом на новия римски папа.
В първия си свещенически сан е ръкоположен през 1982 г., когато е вече на 27 години, а това се смята за една доста късна възраст за бъдеща църковна кариера. В продължение на 22 години, с две прекъсвания, той е мисионер в Перу. По време на престоя си там той е обвинен в прикриване на случаи на сексуално насилие, извършено от страна на местни свещеници. На 30 септември 2023 г. папа Франциск посветява Превост в кардинал с ранг кардинал-дякон и му присвоява титлата „Санта Моника дели Агостиниани“. А 2 години по-късно, на 6 февруари 2025 г., го повишава в кардинал-епископ. Изборът му за нов папа определено предизвика огромна изненада сред милиардите католици в целия свят. Едва ли обаче това е толкова случайно, тъй като няколко дни преди конклава президентът на САЩ Доналд Тръмп си пожела новият папа да е американец. И както се вижда, желанието му се сбъдна. Случайност?! Може би да, а може би не. Лъв XIV е още и първият папа от Ордена на свети Августин и втория от Северна и Южна Америка след Франциск. Той е вторият, за когото английският е роден език след англичанина Адриан IV.
Имена
Лъв XIV е 273-ят известен папа в историята на Римокатолическата църква. Досега най-предпочитаните имена за папи са: Йоан – 23, Григорий – 16, Бенедикт – 16, Климент, Инокентий и Лъв – по 14. Единственото име, което се смята, че никой папа не трябва да приема, е Петър. Причината е, че това име е носил първият папа свети апостол Петър, с когото никой от следващите папи не може и не трябва да си позволява да се сравнява.
Любопитен момент е и смяната на рождените имена на папите. Първият, който прави такава смяна, е папа Йоан II, управлявал Църквата през VI век. Неговото рождено име е Меркурий. Тъй като това е име на езически бог обаче, след като става свещеник, а след това и папа, той сам и съвсем доброволно решава да го замени с християнско.
Прегледът на списъка с римските първосвещеници показва и други доста интересни неща.
Йоан II е първият, който си сменя името причината е, че рожденото му име е Меркурий.
Най-кратко управлявалият е папа Стефан II. Той е избран за понтифекс през март 752 г., но само 3 дни след избора си умира. Има няколко папи с дву- и триседмичен понтификат: Валентин, Бонифаций VI, Теодор II.
Стефан II е с най-краткия понтификат от само 3 дни.
Най-дълго начело на Католическата църква пък е бил Пий Х – от 16 юни 1846 до 7 февруари 1878 г., т.е. в продължение на 31 години. Двама от папите – Целестин V и Бенедикт ХVI, абдикират доброволно по лични причини.
Гонитба
Далеч не всички папи са имали късмета да завършат живота си със спокойни старини. Тринадесет от първите глави на римската църква са обявени за мъченици заради това, че са били подложени на гонения и изтезания, и са убити за вярата. През Средновековието, когато Католическата църква се превръща в изключително влиятелен фактор, папският престол се превръща в апетитна хапка, за която дори и убийството е оправдано. Първият, който е свален от поста и е убит, е Стефан VII, в края на IX век. Когато е избран за папа, той извършва нещо нечувано и невиждано до този момент, организира съдебен процес над тленните останки на предшественика си Формоза. Палачинката обаче се обръща и скоро самият Стефан изпада в немилост и е убит. Наследникът му Роман също е свален, но не е убит, а е изолиран в манастир. Няколко години по-късно същата участ постига и Лъв V. Доста по-незавидна е участта на Йоан Х. Той също е свален след 14 години управление. Затворен е в една тясна килия и е убит по заповед на аристократа граф Гуидо Тоскански.
Стефан VII е първият свален и убит папа.
Десети век очевидно е един от най-опасните за поставените на папския престол, тъй като в самия край на века следва поредният свален и убит свети отец Бенедикт VI. Той е избран с активната намеса на император Жтон. След смъртта на императора обаче папата бързо е свален и е затворен в двореца „Сан Анжело“, където е удушен. След този размирен Х век през следващите години също има свалени папи, но те са затваряни в манастири и не се стига до физическото им отстраняване. Една от съмнителните смърти е тази на папа Йоан Павел I. Той е избран на 26 август 1978 г. и умира само месец по-късно, на 28 септември. Според официалната информация от Ватикана причината за смъртта му е остър инфаркт.
Още в първите дни след смъртта му обаче в италианските медии се появява сензационната информация, че новият папа се заканил да направи проверка на Ватиканската банка, за която имало информация, че е в много тесни връзки с италианската и световната мафия.
Отрова
Тялото на мъртвия Йоан Павел I е открито в леглото му с листи в ръка и лице, изкривено в болезнена гримаса. Ватиканът обявява като причина за смъртта инфаркт, но аутопсия на тялото не е правена. Кардиналите дори не позволяват лекар да се доближи до мъртвия, а тялото му набързо е балсамирано. Според носещите се слухове папата е бил отровен от човека, който е донесъл вечерята му. А всички документи, отнасящи се до Ватиканската банка, които папата бил взел със себе си да прегледа вечерта, мистериозно изчезнали.
Смъртта на Йоан Павел I е обвита в подозрителност и намирисва на убийство чрез отрова.
Наред с насилствените сваляния и убийства не липсват и атентати срещу католическите духовни ръководители. За повечето от тях Светият престол запазва мълчание. Има обаче и такива, които стават световноизвестни, какъвто е случаят с атентата срещу Йоан Павел II на 13 май 1981 г., извършен от турския терорист Мехмед Али Агджа. В организирането на атентата той намесва „българската следа“. Българинът Сергей Антонов е арестуван и е държан 4 години в италиански затвор, след което е освободен поради липса на доказателства.
Има и няколко случая на куриозна смърт, като тази на Йоан ХХI. Той е избран на 11 юли 1276 г. и умира на 18 август същата година, като смъртта му е изключително нелепа. Йоан обичал да се занимава с научни и химически опити и по негово искане му била построена специална лаборатория. Във въпросния ден при извършването на поредните опити в нея внезапно се разнася оглушителен взрив. Лабораторията се срутва, а в руините са открити тленните останки на мъртвия папа.
Аристокрация
Интересен е и въпросът за националността и социалната принадлежност на избираните за папи личности. Съвсем закономерно в началото си те са римляни, а по-късно гърци. Като изключение през този ранен период могат да бъдат посочени: Аникет, който е сириец, Виктор I, Геласий I и Милтиад – родом от Северна Африка, Кай от Далмация, Дамас I – португалец. След превръщането на християнството в официално призната и държавна религия за един доста продължителен период от време папите са предимно италианци. И то не случайни италианци, а представители и потомци на най-влиятелните и най-знатните аристократични родове. Достатъчно е да споменем рода на Медичите във Флоренция, който дава цели четири папи: Лъв Х, Лъв ХI, Климент VII и Пий IV.
Един от първите пробиви, при който за римски папа е избран неиталианец и неримлянин, е Григорий V с кръщелно име Бруно фон Карнтен.
Григорий V е първият германски папа.
Той е саксонец и е първият германски папа. А след него престола заема и друг чужденец, французинът Жербер д'Орийак, който приема името Силвестър II. След тях властта над душите на хората отново идва в ръцете на италианците, но пробивът вече е направен. И половин век по-късно, в средата на Х век, цели петима папи неиталианци в продължение на почти две десетилетия застават на върха на Църквата. В средата на ХI е избран и първият папа англичанин Андриан IV с рождено име Никълъс Брейкспиър.
Андриан IV е първият и единствен досега папа англичанин.
Всъщност той си и остава не само първият, но и единственият понтифекс, дошъл от мъгливия Албион. Той е избран с активното лобиране на британския монарх крал Хенрих II, а в знак на благодарност новият папа дарява Ирландия на краля.
Конкуренция
През ХIII век се наблюдава доста оспорвана конкуренция за папския престол между италианските републики и Френската монархия. Борбата завършва с временна победа за французите, които в продължение на почти 100 години не дават трона на друга нация. За незапознатите с европейската църковна история това е т.нар. Авиньонски папски период.
Главата на Църквата приема свещеници.
Той започва през 1309 г., а поводът е конфликтът между френския крал Филип IV Хубави и папа Бонифаций VII. Филип наложил извънредни данъци над намиращите се в неговите територии католически свещеници. А след като Бонифаций се явил в защита на своите хора, кралят, без изобщо да се церемони, изпратил въоръжен отряд от 1300 души, които арестували папата, който по-късно починал. Новият папа Бенедикт XI изпълнявал длъжността за кратко, а през 1305 г. за понтифекс е избран Климент V. Срещу него обаче избухнало недоволство, което принудило Климент да избяга от Рим и да потърси закрила от френския крал. Папата бил настанен в градчето Авиньон и в продължение на почти 100 години центърът на Римокатолическата църква бил именно в този френски град. Това е и причината за папи да бъдат избирани французи, верни на двора на френския крал. Едва в края на XIV – началото на XV папите отново успяват да се освободят от френския си плен и да се върнат в Рим.
Средновековие
През същинското Средновековие кръгът на католическите нациите, излъчили свой папа, се увеличава. В 1455 г. за понтифекс е избран испанецът Алфонсо де Борджия, който избира за свое църковно име Каликст III. Всъщност произходът на Борджиите също е италиански, така че този папа е колкото испанец, толкова и италианец. Няколко десетилетия родът на Борджиите излъчва и още един папа, Александър VI. А през 1522 г. чрез Андриан VI към списъка с народите, излъчили свой папа, се прибавя и днешна Нидерландия. От 1523 чак до 1978 г. в продължение на над 450 години на папския престол са неизменно италианци. Тоталната им хегемония е нарушена на 16 октомври 1978 г., когато за поредния 270-и римски понтифекс е избран кардиналът от Полша Карол Войтила, управлявал 27 години под името Йоан Павел II. След него традицията за папи да бъдат избирани неиталианци продължава с германеца Йозеф Рацингер (Бенедикт XVI), аржентинеца Хорхе Мария Берголио (Франциск) и американеца Робърт Франсис Превост (Лъв XIV).
Свети Петър е първият папа в историята на Римокатолическата църква.
Всеки кардинал, избран за папа, получава инсигниите на духовната власт на Светия престол. Една от тях е позлатен сребърен пръстен с изображение на свети Петър и риби. Рибата е символ на Божия син, а цялостната символика на пръстена е земният наследник на светията на земята.
Тиарата влезе в музея
Всеки папа получава свой индивидуален пръстен с името му, а след смъртта, абдикацията или свалянето му пръстенът се строшава. Друга от инсигниите е папският палиум, върху който са избродирани пет червени кръста, които символизират страданието на Исус Христос. Третата инсигния е папската мантия, дреха от агнешка вълна, символизираща ролята на папата като духовен пастир на своето стадо. До средата на ХХ век неизменна съставна част от папските инсигнии е била и тиарата. Това е тройна корона с яйцевидна форма, с три венеца и неголям кръст на върха. Последният, който носи тиара при интронизацията си, е Павел VI през 1963 г. Скоро след това папата предава тиарата си в музей. Следващите 5 папи отказват да носят тиара при встъпването си на престола във Ватикана.
Иван Георгиев
