Л юбовта на българина към авиацията е още от самото й зараждане. Нашите сънародници откриват въздухоплаването на 19 август 1892 г., когато французинът Йожен Годар провежда 19 демонстрационни полета с балон в рамките на Първото българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив.
Българските ВВС подготвят международно авиошоу у нас
На 14 септември 2024 г. (събота) по случай 20 години от приемането на България в НАТО и 35 години самолет МиГ-29 на въоръжение в българските ВВС в 3-а авиобаза в Граф Игнатиево ще се проведе авиационен празник.
Предимства
Предимствата, които дава авиацията, бързо са оценени от военните и на 20 април 1906 г. е създадено Въздухоплавателно отделение с цел да управлява разузнавателните балони на Българската армия. Командир е лейтенант Васил Златаров, който започва тренировки с подчинените си на балона „София-1“.
През ноември 1910 г. руският авиоконструктор Борис Масленников е поканен в България да представи своята модификация на френския Farman III. Демонстрацията е проведена в София, на полето между Централна гара и гробищата в Орландовци. След нея българското правителство решава да достави самолети за армията. През 1912 г. 13 български офицери са изпратени в чужбина, за да се обучават във френски, британски и германски авиошколи. През юни 1912 г. лейтенант Симеон Петров във Франция за първи път успява да приземи самолет с напълно спрял двигател. Опитът му започва да се изучава в цял свят.
Офицерите се завръщат през юли 1912 г. По същото време България получава и първия си самолет – Bleriot XXI. С него на 13 август 1912 г. Симеон Петров извършва първия полет на българин с български самолет в небето над България.
Бомбардировка
Само 2 месеца по-късно българската авиация се доказва в бой! На 15 октомври 1912 г., с началото на Балканската война, авиацията получава заповед да разузнае турските сили в района на Одрин, за да разкрие тяхната численост и дислокация. Сутринта на 16 октомври поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев извършват разузнавателен полет над града. По време на него хвърлят бомби над железопътна гара Караагач. С това стават първите пилоти в България, както и в Европа, извършили боен полет.
След първата въздушна победа Марко Балабанов с пленения екипаж
През Първата световна война, на 30 септември 1916 г., френски самолет Farman 40 влита над България, за да бомбардира София. Самолетът е двуместен, а екипажът му е от французина Морис Роабл (пилот) и сърбина Бранко Наумович (наблюдател). От летище Божурище излитат български изтребители Fokker E - първият е управляван от германския авиоинструктор в българското военновъздушно училище фелдфебел Вагнер, а вторият, от българския поручик Марко Първанов. Вражеският самолет, посрещнат от зенитен огън, хвърля безразборно и неточно бомбите, без жертви на земята. Атакуван от българските изтребители, френският пилот опитва да се изплъзне от тях, като бяга към Искърското дефиле. Фелдфебел Вагнер открива огън, но пропуска. Марко Първанов атакува вражеския Farman и му нанася повреди. Френският самолет е принуден да направи принудително кацане край Своге, а екипажът му е пленен.
Плевня
След Ньойския договор, с който България се признава за победена в Първата световна война, на страната е забранено да притежава авиация. Оцелелите самолети, двигатели и въздушни оръжия, събрани на летище Божурище, са нарязани и изгорени. Само че родолюбивите шопи от околните села не са съгласни със съюзническия диктат и в дните преди да пристигне комисията по унищожението, успяват да скрият няколко двигатели, картечници и витла в сеновалите и плевните си.
Само няколко години след погрома с любовта на българина към авиацията страната започва полулегално да възстановява авиацията си, първоначално като полети за превоз на поща. Следва строителството на 3 самолетни фабрики, славната въздушна защита на София срещу англо-американската авиация през Втората световна война, навлизане на реактивната авиация, години на ръст и успехи до 1989 г.
Авиошоута
В годините военната авиация е част от строгите военни тайни. Толкова строги, че много български пилоти нямат снимки със самолетите, които са пилотирали. След промените от 1989 г. българските ВВС започнаха лека-полека да се отварят към света. Този процес се ускори, след като командващ през 1992 г. стана харизматичният генерал Михо Михов.
Единственият летящ ударен вертолет Ми-24В
През септември 1992 г. демонстрационната група на ВМС на САЩ Blue Angels демонстрира висш пилотаж над летище Пловдив.
През 1995 г. по случай 16 октомври, празник на авиацията и българските ВВС, на летище Бургас се проведе първият масов авиационен празник в България. В него участваха всички самолети и вертолети на въоръжение по онова време в българските ВВС, самолети на български авиокомпании, изтребител Су-27 от Украйна.
Двете събития преминаха при огромен зрителски интерес и това провокира през 1997 г. авиационни ентусиасти, обединени във фондация „Български ВВС“, да организират първото българско авиошоу BIAF ’97 на летище Пловдив. В него участваха италианската пилотажната група Frecce Tricolori и сръбската Летеће звезде, самолети от Турция, Гърция и Румъния.
През 1999 г. се проведе BIAF ’99, в което участваха турската пилотажна група Turkish Stars с F-5 и френската Voltige Victor с изтребители Mirage F1B/C.
През годините са гостували и пилотажните групи на ВВС на САЩ Thunderbirds с изтребители F-16 (2007 и 2011 г.) и West Coast с F-15.
През 2012 г. по случай 100-ата годишнина на българските ВВС на летище Пловдив се проведе грандиозно шоу, в което участваха руският МиГ-29ОВТ с управляем вектор на тягата и германският Eurofighter-и.
Кулминацията бе авиошоуто „Това сме ние“ през 2014 г. на летище София, на което пред над 50 000 фенове Румен Радев, сегашен президент и върховен главнокомандващ и тогавашен командир на ВВС, изпълни зрелищен пилотаж с МиГ-29 на пределно малка височина.
Зрелищният пилотаж на Румен Радев през 2014 г. на летище София
През 2022 г. в 3-а авиобаза Граф Игнатиево се проведе авиошоу за 110 години български ВВС. По традиция то се превърна в народен авиационен празник и място за среща на авиационните фенове.
Дежурният незаменим пожарникар Ми-17
Участниците
Екипажите на самолетите и вертолетите на българските ВВС:
- учебните - витловите Zlin-242, турбовитловите Pilatus PC-9M, реактивните L-39ZA, учебните вертолети Bell 206B-3 Jetranger III;
- военнотранспортните - C-27J Spartan и L-410UVP-E20;
- вертолетите – транспортно-десантните и противопожарни Ми-17 и AS532AL Cougar; ударния Ми-24В;
- щурмовите самолети Су-25К/УБК
- звездите на авиошоуто – фронтовите изтребители МиГ-29А/УБ;
- от ВМС ще гостува транспортния вертолет AS365 N3+ Dauphine.
- от МВР ще гостуват вертолетите Agusta А109E Power и AgustaWestland АW139 на СОВН.
Димитър Ставрев, военен експерт
