Е дин уникален ловен обект, който изисква много добра подготовка и голямо майсторство, е бекасът, който с пълно основание си е спечелил прякора Кръшкач.
Но колцина са ловците, които са отстрелвали или поне виждали тези красиво летящи и сновящи между дърветата крилати същества? Съвсем не са много, още повече че у нас бекасите все по-рядко могат да се открият.
Те са прелетни птици, в България обитават предимно планинските гори. Набитото им телосложение има ръждивожълт цвят. Особено впечатление правят дългите им почти кафяви човки с много чувствителни върхове. Те са най-отличителният им белег. Хранят се с насекоми, червеи, охлювчета.
Тези ловни птици притежават изключителни качества на добри “хирурзи”. Наблюдавани са специалните грижи на здрав за ранен бекас. Верният другар на злощастното животинче с болезнена рана пренася тревички с човката си и ги напъхва в кървящото място. И скоро раната е хубаво “тампонирана”. Често пъти бекасът оправя сам например счупения си крак. Намира няколко клечици. Откъсва едри тревички. Отскубва от себе си перца. Прави си “шина”. Дългата му човка замества всички лекарски инструменти.
Ловът на бекаси е истинско удоволствие, което изисква перфектна наблюдателност, мълниеносна реакция, сигурен и точен изстрел. Най-благоприятното време за това е ранна утрин или привечер. И наградата си струва - бекасът притежава едно от най-вкусните дивечови меса. А някои любители на пикантни гозби даже ядат и чревцата му, които се считат за кулинарен деликатес.
Хитра
За разлика от бекаса, свраката е позната навред в България и напоследък популацията й се увеличава, което някои учени свързват с човешката дейност и с разширяването на хранителната и база в селищата на хората. Има слабо изразен възрастов диморфизъм. Възрастните птици достигат дължина на тялото средно около 46 см и тегло 160-260 г. Оперението е двуцветно - черно и бяло, с виолетово-зелен метален блясък по крилете и опашката. Крилете са къси, широки и закръглени, с големи бели ивици. Коремът е бял. Опашката е много дълга, с ромбовидна форма. В полет лесно се различава по характерното двуцветно оперение и дългата стъпаловидна опашка. Активна е през деня. Много предпазлива птица.
Разпространена е в Европа и Азия, без северните им части, Централна Азия и Индия, в Северозападна Африка и западните части на Северна Америка. Придържа се към културния ландшафт. Обитава паркове и градини в населените места, брегове на реки, обрасли с храстова растителност, окрайнини на гори, храсталаци, полезащитни пояси. У нас се среща повсеместно. Най-многочислена е в равнинната част на страната и населените места. Обитава също предпланини и планини. Избягва гъстите и обширни горски комплекси.
Тя е всеядна птица. Храни се с яйца на птици, насекоми, мишевидни гризачи, червеи, растителна храна. Яде също хранителни остатъци и мърша.
Моногамна
Свраката е моногамна. Гнездото е разположено в гъстите клони на храсти или дървета, на височина до 18 м. Има кълбовидна форма. Отгоре и отстрани е прикрито рехаво с клонки, между които има страничен вход. Гнездовият период е от началото на март до края на май. Женската снася 5-8 яйца. Мъти около 17 дни.
Свраката нанася щети на гнездещите по земята птици, включително и на някои от ловните видове - фазан, яребица, пъдпъдък, кеклици. Унищожава яйцата и малките им. Това налага числеността й да бъде регулирана. Разрешена е за лов целогодишно.
Ловците с пожелания за новия сезон:
Д-р Антонио Василев от ловната дружинка в с. Ъглен, Ловешка обл., със сина си след успешното откриване на лова на пъдпъдъци. Приемствеността се възпитава от невръстна възраст.
Д-р Василев: „Ловът е емоция и страст, ловът е приятелство и отмора, ловът е и точен мерник. Преди всичко ловът е грижа за природата и за дивеча, научете децата на това“.
Соня Андонова и Зорница Николова от дамския ловен клуб „Аврора“: „Пожелаваме на всички поредният ловен сезон да е успешен и безавариен. Да имаме много положителни емоции! Да няма инциденти както с нас, така и с кучетата! Да пазим природата от пожари! Наслука по ловните пътеки!“
Веси Каменова: „Всеки ловец, когато закупи нова пушка, мечтае да я сефтоса подобаващо. Взех си красива, лека успоредка с гравирани ловни птици. Намерих пъдпъдъците в росно стърнище в землището на село Градец, Видинско. Има ги тази година, пеят много и радват слуха на ловеца. Наближиш ли, притаяват се хитро и тихо и само добрият нюх на птичаря ги намира. Стойка, пъдпъдъче изсвирване, повеждане, изстрел…Моята мечта се сбъдна. Първият ми изстрел беше успешен и за новата пушка, и за новия сезон. Наслука на всички колеги! Нека бъдем отговорни към природата, дивеча и ловните другари!“
Йото Пацов
