С татистиката показва, че българските пенсионери са на 12-о място в света по образованост според миналогодишните изследвания на ООН, а настоящите ученици са на 89-о, излиза, че са 7 пъти по знаещи. Върху това акцентира пред „Телеграф“ дългогодишният преподавател в Софийския университет (СУ) Христо Монов, когото потърсихме заедно с бившия декан проф. Божидар Ангелов по повод 40-ата годишнина на Факултета по предучилищна и начална педагогика (ФПНП), който от няколко години бе преобразуван във Факултет по науки за образованието и изкуствата (ФНОИ).
„Тези данни показват, че по някое време някъде нещо в нашата образователна система се е счупило. Или е водена целенасочена политика за убиване на високото ниво на образованост, което имаше българската нация, или говорим за някаква глупост. Но тези, които са го направили, няма как да са толкова глупави“, отбеляза още Монов, който е и виден психолог. „Когато децата са приоритет, трябва да се грижим изцяло за тях. Без образование ги обричаме на това да бъдат обслужващ персонал, изпълнители на чужда воля“, категоричен е той.
Конкурс
„Когато работех като училищен психолог, седем пъти обявявахме конкурс за учител по български език и литература (БЕЛ) за гимназиалния курс. Не идват. Някои много добре знаят, че не стават за училище. Ти може много да искаш, но за да ти се получи, трябва да притежаваш едни специфични качества, които не се формират, докато те обучават. Такава е например педагогическата общителност. Ти идваш такъв на 18 или 19. Това е нещо, което вече трябва да бъде формирано в теб и няма как университетът да те приучи или пречупи. Това е професия, в която професионализирането става само чрез работа, не с практики и университетско обучение, а като идеш да работиш. И този процес трае минимум 5 години“, коментира още Христо Монов.
Идентичност
„Най-страшното, което се случи, е, че сринахме образа на учителя като стожер на нашата национална идентичност. Винаги съм ги водел студентите от първи курс по време на упражнения в Националната художествена галерия. Там има една малка пластика за селските авторитети. Тя е хумористична, но показателна – на нея са попът, кметът и даскалът. Властта, вярата и образованието правят една нация. Когато едно нещо е слабо, има проблем. Когато властта е такава, че сме свидетели на може би най-дългото първо заседание на Народното събрание... Слава Богу, с новия патриарх вярата се олицетворява с повече жизненост, адаптивност и близост до народа ни. Сега е време да се помисли и за образованието. Особено за предучилищното и началното образование“, добавя още Монов.
Практика
„И с колегите от МОН говорим за един период от години, в който подготовката на детските и начални учители основно вървеше в институтите за детски и начални училища. Впоследствие те преминаха в сферата на висшето образование, може би това стесни донякъде опита на колегите в сферата на чисто практическите умения и работата с децата и учениците. Това е моментът, който допринесе лека-полека практическата част в подготовката на учителите да заеме по-малко място в общата им подготовка. Акцентът пада върху теорията“, отбеляза от своя страна проф. Божидар Ангелов.
„Преди години СУ имаше свой филиал в Благоевград. В даден момент факултетът, когато аз го ръководех, имаше изнесени форми на обучение във Враца, Плевен и Монтана. Имахме възможности по определени специалности като социална педагогика, предучилищна педагогика, начална педагогика да подготвяме бъдещи кандидат-студенти и съответно да работим със студенти по места в рамките на СУ. В един момент обаче университетът се капсулира и се превърна от национален в регионален. Народиха се един куп други висши училища. В повечето от тези 52 вуза има превъзходни програми за подготовка на педагози, но в един момент се оказва, че ние правим учебен план и формираме определени дисциплини не съобразно необходимостта на училищната и образователна среда като цяло, а на база желанието на някой конкретен човек и за конкретен човек. Когато университетите имат по-голям шанс за интегриране на редица специалности, регионалният подход не е правилната стратегия“, каза още проф. Ангелов.
Чужденци
„Преобразуването на факултета даде шанс да имаме повече студенти от чужбина. Направихме магистърска програма на английски език за 264 човека, които заплащаха в евро. Основно бяха от Кипър и Гърция, които присъствено се обучаваха. По-нататък тези програми се разраснаха, но винаги са били присъствени, макар това да е ставало с нуждата от преодоляване на редица инфраструктурни проблеми. Докарваха се, пътуваха със самолети, с автобуси, с какво ли не... Спокойно мога да ви кажа, че целокупният гръцки народ е добре обезпечен откъм специални педагози и логопеди. Този наш опит се опитаха и италианците да го вземат, но в интерес на истината не успяха. Нашият факултет продължава да бъде водещ в тази сфера“, отбелязва с известна гордост проф. Ангелов.
„Увеличението на заплатите в учителската професия засили интереса към магистърските програми на педагогическите факултети от колеги, завършили други специалности – физика, химия, математика, дори право... Те, имайки педагогическа правоспособност, понеже са учили определен брой педагогически дисциплини в своето следване и това им дава право да преподават в средните класове, те се преквалифицират в начални учители.
Противоречие
Става едно невероятно противоречие между тези, които са учили четири години за бакалавър и след това са продължили в магистърска програма, и тези, които за една година се преквалифицират. Разбирате, че това смъква и качеството тотално. А не ми се струва по-голямата част от тези колеги да търсят работа в местата, където има реален недостиг на такива кадри. Струва ми се, че опира до съвсем други неща и това е свързано със заплатите. Реално се получи едно изкривяване, но за него отговорност носят преди всичко директорите. Те са наши потребители и през годините сме имали достатъчно срещи с тях. Те изискват и търсят, но най-хубавото беше, че голяма част от нашите студенти са започвали работа в училищата, детските градини или някоя друга образователна институция, в които са били на стаж. Сключвали са договори с тях даже по време на самия стаж“, разказва още проф. Ангелов.
„Имахме една много силна система на подбор на студенти. В нея имаше и такъв изпит за проверка на говорните, музикални и комуникативни възможности. В тях участваха музикант, педагог, психолог и логопед и ако някой имаше съмнения, че са налице непоправими говорни дефекти, те не биваха приемани. Те не стават за начални и детски и учители, защото ще предадат това на своите възпитаници“, добавя психологът и дългогодишен преподавател във ФПНП Христо Монов.
Людмил Христов
