С транстванията на Моисей и народа му в търсене на Обетованата земя често се асоциират и с лутането на българския народ през 35-годишния вече демократичен преход. В навечерието на паметната за това дата 10 ноември ви предлагаме втората част от интервюто с доц. Екатерина Дамянова.
- Доц. Дамянова, къде е митичната Обетована земя, към която Моисей е повел народа си?
- Изразът „Обетованата земя“ всъщност е свързан с обещанието, дадено на Авраам, че неговите потомци ще живеят в Ханаан (Бит. 12:2). Тази земя в различни времена се е наричала с различни имена или от жителите й, или от някои обстоятелства, свързани с историята й. Ханаан граничил на запад със Средиземно море, на север с Ливанската планина и Сирия, на изток с Пустинна Арабия и на юг със Сдом и пустините Син и Фаран.
- В наши дни обаче тази територия не изглежда като онази благословената, обещана от Бога, предвид поредната кървава война в региона?
- Различни аспекти поставят древна Палестина в центъра на религиозни, политически и икономически интереси. Разположението на земите има стратегическо значение. Те са на пътя от Египет за Месопотамия и за други големи политически и културни центрове в Близкия изток в хилядолетията преди Христа.
Израелска бомба поразява град Хайм в Ливан. Войната в Светите земи става все по-голяма и разрушителна.
През Обетованата земя минават важни търговски пътища, които определят военния и търговски характер на интересите към областта. На нейната територия в миналото се срещат големи империи, които си оспорват надмощието и властта върху древния свят. В този смисъл много от политическите стремежи и днес имат своите корени в библейското минало. Може да се каже, че няма място в света с по-динамична и по-драматична история, която поставя отпечатък и на днешната ситуация в региона. Ала агресията и насилието са вражда срещу Бог и ближния, нарушаване на Божия закон на любовта и нарушаване на закона за човешките взаимоотношения. Всяка война може да бъде разбрана в светлината на Свещнното Писание. Човек е във вражда с човека, защото първо човекът е във вражда с Бог. В този смисъл, всяка война е братоубийствена, защото човек отнема живота на друг човек.
- Конфликти възникват и защото човек не спазва Десетте заповеди от Господа. Установено ли е мястото, където пророкът ги получава?
- След Изхода израилтяните прекарват дълги години в три области - Синайския полуостров, Арабската скалиста долина на юг от Мъртво море и пустинята Син, южно от Беер Шева. Точният маршрут не е определен със сигурност. Изхвърлените на брега пъдпъдъци, за които говори Светото писание, предполагат път на юг, защото птиците се връщат в Европа по това време на пролетта и се установяват в северната част на тази област само през есента.
Моисей получава 10-те Божи заповеди, изображение от VI век в Синайския манастир, Египет.
На третия месец след като напуснали Египет, израилтяните установяват лагера си в Синайската пустиня (Изх. 19:12). Планината Синай, срещу която те се разполагат и която се свързва със старозаветното законодателство, се отнася към югоизточната планинска верига на Синайския полуостров. Тя се отъждествява с планината, в чието подножие се намира манастирът „Св. Екатерина“. Планината Синай понякога е наричана Хорив. Днес от манастира тръгва поклоннически маршрут към връх Моисей (висок 2240 м), наричан от арабите Джебел Муса.
Възкачването на планината светите отци разглеждат като възхождане към висотите на богопознанието.
- Този старозаветен герой се свързва и с много реликви, една от които е Кивотът, в който са били държани скрижалите със заповедите от Бог. Какво е представлявал този сандък?
- Ковчегът на завета е постоянен материален израз на Божието присъствие и слава. През време на едногодишното пребиваване край планината Синай Моисей нарежда, по небесно указание, израилтяните да построят скинията. Това е шатра, която служи за богослужебни цели на израилтяните по време на техните странствания след Изхода от Египет. Ковчегът на завета (кивотът) е направен от дървото ситим и е обкован от чисто злато. Той е с размери 2,5 лакти дължина и по 1,5 лакти широчина и височина. Снабден е с върлини, с които е носен, и които постоянно са на него. Отгоре на Ковчега на завета е „очищилището“, което представлява една златна дъска върху капака с размери, равни на дължината и ширината му. Върху нея са излети два златни херувима с лице един към друг. В самия кивот се пазят двете каменни плочи (скрижали) с Десетте Божи заповеди. Изписаните върху каменни плочи закони съдържат два вида задължения - към Бога и към хората.
Чрез това съоръжение, поставено в Светая светих (най-святото място в храма), Бог говори на Моисей и съобщава своите наредби (Изх. 25:22). Ковчегът на завета е символ на единството на израилевите колена и стои в центъра на „държавно-религиозната” символна система на Обединената монархия.
- Кивотът е бил търсен през вековете заради неговата сила и функция на божествено оръжие. Но какво е било религиозното му значение?
- За религиозното значение на Ковчега на завета се спори и възникват различни теории. Едни възприемат значението му, като поставят ударение върху Ковчега със златните херувими и считат, че той е само нещо като видимо подножие на невидимия трон на Бог. Други обръщат внимание на факта на съхраняването на скрижалите в него, поради което този кивот е наречен „Ковчег на завета“. Интересът в издирването на този предмет се поражда и от мнението, че той притежава необикновена сила, която може да донесе успехи на този, който я притежава.
- Кога дирите му се губят?
- Последните сведения за него са от времето на настъпването на вавилонските войски в Юдея през VI век пр. Хр. Предполага се, че духовенството в Йерусалимския храм скрива реликвата малко преди разрушаването му през 586 г. пр. Хр.
Възникват и някои конспиративни теории, но до днес никой не го е виждал и не знае неговото местоположение.
На хълма Нево, където има паметник на медна змия-едно от чудесата, с които Моисей спасил народа си.
В неканоничната книга 2 Макавеи се съобщава, че точно преди нахлуването на вавилонците пророк Йеремия, „по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие (т.е. хълма Нево; виж Второзаконие 31:1-4). Като отишъл там, Йеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа” (2:4-5). Обаче, „когато после някои от спътниците дошли, за да сложат белег на пътя към входа, не могли да го намерят. Когато св. пророк Йеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере своя народ. Тогава именно Господ ще открие тази светиня и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея.
Прототипът на Индиана Джоунс например, известният археолог, който се спуска в опасни приключения, дълги години работи в района на планината Нево (в днешна Йордания). Нево е важно място от историята за Изхода и място, откъдето Моисей поглежда към Обещаната земя, без да може да влезе в нея. Той умира и е погребан в Трансйордания, без до днес да може да посочим и гроба му.
- Какви други теории има за местонахождението на тази легендарна реликва?
- Според равин Шломо Горен и Йехуда Гетц тя е скрита под хълма на храма. За жалост сега на хълма се намира Куполът на скалата, който е ислямско свято място, и местната мюсюлманска общност отказва да позволи провеждането на разкопки там.
Мюсюлмани се молят пред светилището Куполът на скалата в Йерусалим.
Изследователят Вендил Джоунс е един от хората, които вярват, че един артефакт, който е намерен сред свитъците от Мъртво море – загадъчният „меден свитък” от Кумранската пещера №3 – е в действителност карта на съкровища. Тя описва местонахождението на редица ценни предмети, които са взети от храма, преди да пристигнат вавилонците, между които се намира и Ковчегът на завета. Все още никой не е успял да идентифицира географските забележителности, които са изброени в свитъка. Някои учени спекулират, че медният свитък може в действителност да бъде книгата, спомената във 2 Макавеи 2:1 и 4, където се описва как Йеремия скрива ковчега.
През 1992 г. бившият кореспондент на „Икономист” от Източна Африка, Греъм Ханкок, публикува книга под заглавието „Белегът и печатът: в търсене на изгубения ковчег на завета”, в която твърди, че ковчегът е бил прибран в църквата „Св. Мария от Сион” в Аксум, древен град в Етиопия. Все още никой не го е намерил там. По същия начин археологът Майкъл Сандърс твърди, че ковчегът е скрит в древен египетски храм в израелското селище Джахария.
При всички положения духовните водачи на Юдея не биха скрили Ковчега на завета на място, което да не е свещено или свързано с някаква част от спасителната история на Израил.
- Често политическият преход у нас, започнал от 10 ноември 1989 г., се сравнява с лутането на Моисей в пустинята. Наистина ли 40 години е продължило то или можем да говорим за някакъв символ?
- Моисей е могъл да достигне до Ханаан за няколко месеца, но причината за дългото странстване, продължило близо 40 години, е в непослушанието на израилтяните, които, докато чакали Моисей да слезе от планината Хорив, си направили златен телец и си устроили празник. Вместо наставления за това как да устроят отношенията си с Бога и един с друг, на тях им е било необходимо „удовлетворяване на религиозните им потребности” – празнично веселие пред простия и видим „култов обект”. И колко още пъти в историята и на древния Израил, и на Християнската църква ще настъпва тази подмяна, когато курбаните и веселбите ще изместят истинската среща с Бог в храма и извършваната там света литургия.
Да, често се казва, че подобно на историята с Изхода от Египет и ние няма да влезем в нов етап от живота си като народ, докато не си отиде от този свят и последният роден в атеистичния период от нашата история. Но дали атеистичният период е отминал с датата 10 ноември. Тръгнали ли сме да се отдалечаваме от духовното робство на греха, за което египетското робство е предобраз?
Днес хората търсят бърз достъп до всичко и подхождат консуматорски към въпросите на вечността. Често им се иска да получат технологичен алгоритъм – как да постят, как да се молят, какво да четат, какво да говорят, какво да отбягват. На места, както беше споменато, църковните празници стават само повод за веселие и големи трапези. Някои дори заместват истински религиозни потребности с фалшиви средства като суеверията. Библейският текст предлага един друг подход. Този подход повече прилича на пътеводител. Той разказва по какъв път можеш да минеш, как да направиш това по-удобно и по-безопасно, какво ще срещнеш по пътя, на какво следва да обърнеш внимание, от какво да се пазиш, за какво да бъдеш подготвен. При това всеки сам прокарва собствения си маршрут. Един може да прочете пътеводителя и да си остане у дома, преценявайки това пътешествие като твърде уморително и непредсказуемо. Друг може да опита да си закупи пътна карта от модела ол инклузив (all inclusive), така че от него да не се очакват никакви усилия. Бог ни е дарил със свободна воля и всеки прави собствения си, личен избор поотделно.
Любомир Старидолски
