В родината му и сега името на българския физик проф. д-р Кръстьо Кръстев се премълчава. Но в Америка и по целия свят откритието на българския учен, патентовано като „Ефектът на Кръстев“, или ЕМП, отдавна е внедрено, с което се забраняват и ограничават ядрените опити в атмосферата, Космоса и под водата.
Проф. д-р Кръстьо Кръстев
Кръстьо Иванов Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра, където родителите му Иван и Дафина учителстват. След Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879 г. за освобождението на Македония и присъединяването й към Княжество България семейството на баща му се преселва от село Горно Драглище, Разложко в свободните предели. А след румънската окупация на Южна Добруджа през 1916 г. баща му Иван, майка му Дафина и децата им се преместват в София, където синът завършва гимназия.
Родителите му Дафина и Иван Кръстеви
Кръстьо Кръстев заминава да следва минно инженерство в Германия, а след завършването защитава три доктората. Завръща се и през 1930 г. вече е директор на железниците и пощите в България. Скоро след това става професор по физика, технология и химия на мощните взривове във Военната академия. От 1932 г. е директор на научните изследвания към Генералния щаб на войската.
Явление
Изследователят от БАН Милен Зафиров пише: „12 август 1932 г. се оказва съдбоносна дата за по-нататъшния професионален път на проф. Кръстев. На този ден по време на стрелба с тежко оръдие той забелязва, че контролните измервателни уреди показват необяснимо явление. Ученият се заема с неговото изследване и стига до заключението, че при взривната реакция се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината.
Ефектът на д-р Кръстев
Кръстев назовава новооткритото явление „електромагнитна пулсация“ (ЕМП). Цар Борис III изпраща младия учен на специализация в Германия. Съгласно спогодбата между България и Германия за сътрудничество във военните науки проф. Кр. Кръстев продължава изследванията си с физици от отдела за измервателни уреди на „Сименс“, както и с именития учен Макс Планк.
Макс Планк
През 1933 г. германските физици регистрират и научно утвърждават ЕМП, назовавайки го „Ефектът на Кръстев“. При проведения край Берлин през февруари 1939 година опит за разбиване на атома на урана се използва осцилограф, основаващ се на „Ефекта на Кръстев“. Така за първи път в историята на атомните изследвания се документира миниатюрна ядрена експлозия.
Богатство
Проф. Кръстев е възнаграден с голяма парична сума, а България безвъзмездно получава звукоизмервателна подвижна станция „Сименс“, четири противовъздушни батареи и 14 бойни самолета. След 1933 г. в София той инвестира в създаването на три индустриални предприятия – за електротехническо оборудване, за химикали и лекарства, както и в електрохимическия завод „Аляска“ с над 1800 работници и служители.
За семейството си построява огромна красива къща с 52 стаи, обзаведени със скъпи мебели, килими, картини, чиято стойност през 1963 г. надхвърля 700 000 щатски долара.
В края на Втората световна война проф. Кръстев е все още в Германия. През септември 1944 г. със семейството си тръгват да се прибират в България през Словакия. Но като научават за комунистическия преврат и установяването на просъветска власт в София, интуицията му го кара да промени маршрута – първо към Швейцария, а след това се установяват в Рим.
През 1945 г. Десети състав на т. нар. Народен съд осъжда задочно проф. д-р Кръстьо Кръстев на 15 години строг тъмничен затвор и глоба от 1 000 000 лв. Конфискувано е цялото му огромно движимо и недвижимо имущество.
Америка
В Рим проф. Кръстев се свързва с американския физик Алберт Стал, който по това време е съветник на американския военновъздушен аташе в Италия. Пред него той разкрива засекретеното в България и Германия свое откритие и обсъждат какво приложение би могло да има то при атомните експлозии. Получил съдействието на американските власти, той и семейството му емигрират в Канада. В Торонто е назначен за директор на научноизследователски център за хирургическо оборудване.
През 1950 г. Министерството на отбраната на САЩ го привлича за специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили, като същевременно е сътрудник на специалната изследователска лаборатория на университета в Мичигън.
Още в Германия той е бил асистент на Алберт Айнщайн. Но гениалният учен се обявява против националсоциализма и емигрира оттатък океана. В САЩ Кръстев е привлечен в новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън. Именно в Принстън двамата с Айнщайн се срещат отново и задълбочено обсъждат нови насоки за приложение на откритието му.
Алберт Айнщайн
Признание
На Женевската конференция по разоръжаването през 1959 г. проф. Кръстев е включен в американската делегация. През 1962 г. „Ефектът на Кръстев“ намира приложение във военна апаратура на САЩ, чрез която могат да се засичат с изключителна точност тайно провежданите тестове на атомни оръжия на всяка точка от земното кълбо.
До 1962 г. името на откривателя на електромагнитния импулс стои в документите с гриф „Строго секретно“. През 1963 г. „Ефектът на Кръстев“ е разсекретен, за да се обезсмисли тайното провеждане на тестове за атомни оръжия.
В наши дни опасността от електромагнитни диверсии на база на електромагнитния импулс вследствие на ядрен взрив се възприема много сериозно, защото това може да предизвика крах на банковата система, на комуникациите, на електронни устройства, в това число и до унищожение на голяма част от населението в целия свят.
За особените му заслуги към Пентагона проф. д-р Кръстьо Кръстев получава най-високото американско отличие, давано на цивилно лице. Среща се с президентите Хари Труман, Джон Кенеди и Ричард Никсън.
Той и семейството му – жена му Йордана, дъщерята Дафин и синът Георги – получават американско гражданство на 11 септември 1962 г. Проф. д-р Кръстьо Кръстев умира на 16 септември 1969 г. През 1972 г. близките изпълняват изричното му желание и полагат урната с праха му в софийската семейна гробница.
Патриот
Световноизвестният учен е активен в дейността на Македонската патриотична организация.
С водача на ВМРО Иван Михайлов си разменят писма на близки съратници в делото за освобождението на Македония от сръбска окупация и присъединяването й към Майка България.
Писмо от Ванчо до проф. д-р Кръстьо Кръстев
През 1977 г. на честването за 50-годишнината от създаването на вестник „Македонска трибуна“ в Индианаполис пристигат съпругата на проф. д-р Кръстев Йордана и дъщеря му Дафин.
Те се срещат с главния редактор на вестника и секретар на ЦК на МПО Антон Н. Попов и съпругата му Вида Боева-Попова, за да изпълнят заръката на проф. Кръстев – да предадат за спомен на вожда на ВМРО един малък кръст, който ученият постоянно носел на гърдите си.
Кръстът подарък за Иван Михайлов
На 24 март 2023 г. Сенатът на щата Илинойс в САЩ обявява март за Месец на българо-американското културно сътрудничество. В резолюцията за пръв път се прави официална оценка за ролята на старата и новата българска емиграция и нейните постижения като част от културно-историческото наследство на Америка. Наред с имената на създателя на първия компютър Джон Атанасов и на Асен Йорданов – „бащата на американската гражданска авиация“, се изтъкват и заслугите на проф. д-р Кръстьо Кръстев.
Проф. д-р Кръстев е автор и на други любопитни открития. През 1965 г. внася иск в Чикагския съд срещу местна ветеринарна клиника за неправилно лекуване на домашния му любимец, вследствие на което той умрял. А приживе кокер шпаньолът му разпознавал електромагнитните вълни при атомни експлозии.
Кокер шпаньол
През 1967 г. професорът рекламира устройство, предпазващо от умора при шофиране. Устройството компенсира отрицателното напрежение на пластмасовия кокпит на волана. Тези устройства били внедрени в кабините на военните самолети и подводници. През 1971 г. синът му Георги регистрира изобретение на баща си за повишаване на йонизацията във въздуха, използвано за по-бързо възстановяване на състезателни коне.
Румен Жерев
