И талианската асоциация за защита на околната среда и животните (AIDAA) от години призовава 17 ноември да бъде обявен за национален Ден за защита на черните котки. По данни на организацията само в Италия ежегодно изчезват около 60 000 от тези животни, които във всички времена са били считани в Европа за символ на многобройни нещастия. А числото 17 в Италия означава това, което е 13 за други народи. Петък, 17-и – това вече е най-лошата комбинация и от сутринта суеверните италианци очакват на главите им да се струпат всички злини.
С римски цифри 17 се изписва XVII, но анаграмата се чете като VIXI, което на латински означава „аз живях”, или, не така буквално, „аз умрях”. Ето защо на 17-о число много италианци още в 24 часа се кичат с амулети, предпазващи от зли духове и по възможност си седят вкъщи. Плътно до черните си котки, на които не дават да припарят навън, за да не осъмнат без тях. „Съобщават ни за многобройни случаи на убийства на черни котки на тази дата от ръцете на хора, обзети от суеверия”, се съобщава в комюнике на италианската асоциация, която призовава 17 ноември да се превърне в национален ден за мобилизация за защита на черните котки. И въпреки всичко пикът, когато изчезват най-много черни котки, е в нощта срещу Хелоуин (в нощта между 31 октомври и 1 ноември). Отделно сатанисти ги унищожават по всяко време на годината в своите ритуали. Изобщо – съдбата им не е завидна.
Разузнаване
Черната котка отдавна се асоциира с вещицата и е неин задължителен сподвижник и помощник. Вещицата праща котката си, когато трябва да разузнае нещо. Тя изпълнява и други функции – пази дома в отсъствието на стопанката, наблюдава нейните пленници.
Много магьоснически ритуали се свързват с черните котки. И те, като правило, са кръвожадни по своята същност. На състоял се през 1590 г. съдебен процес над Джон Флаян един от най-известните шотландски ръководители на вещици и магьосници, е обвинен в опит да удави крал Яков VІ и кралица Анна по време на тяхно пътешествие до Дания. За да постигнат целта си, подвластните на Флаян вещици разпънали жива котка, привързали към нея част от разчленено човешко тяло и я хвърлили в морето, произнасяйки съответните заклинания. В морето се надигнало голямо вълнение, което принудило кралският кораб да се върне в Шотландия, но магията не постигнала своето и кралят и кралицата оцелели.
Винтидж
Има и такъв ритуал: вещерът в продължение на няколко дни и нощи трябва да опече живи 40 черни котки, като при това не яде нищо. В резултат ще му се яви демон в облика на огромен черен котарак, с който ще може да си приказва за всичко, което поиска.
А ако при пълнолуние девойка или жена, която иска да стане вещица, излезе да играе гола хоро в средата на огнен кръг в края на гората и изрича особено заклинание, то обезателно пред нея ще се яви дяволът в образ на черен котарак. Съвкуплявайки се с претендентката за магьосническа титла, той ще я дари със своето покровителство.
Фолклор
Зловещото значение на черния котарак, като представител на нечиста сила, е намерило своя ярък израз във фолклора на много европейски народи – българския, руския, италианския, френския, немския, полския. Във всяка сила за магьосничество могат да се намерят разкази, в които хора раняват промъкналата се през нощта черна котка в дома им, а на сутринта откриват заклана съседката, която всички са смятали за вещица.
Всяка вещица има черен опашат помощник
Колкото и невероятно да звучи, животът на великия италиански цигулар Николо Паганини също е свързан с черна котка.
Николо Паганини
Най-малкият член на многодетно бедняшко семейство, с далече непривлекателна външност, музикантът засенчва със съвършената си свирня всички свои съвременници. Хора се самоубиват и полудяват на неговите концерти. Жените бленуват за него. Църквата дълго време безрезултатно се опитва да привлече Паганини на своя страна, но музикантът всеки път отказва, като намеква, че тайнственият черен котарак, който го преследва през целия му живот, не желае той „да си смени покровителя”. Затова той е отлъчен от църквата и 20 години след смъртта му неговото тяло не може да бъде положено в земята, а пътешества балсамирано в различни посоки, крито от верни негови фенове и приятели. Чак след специално разрешение от папата гениалният музикант е погребан в италианския град Парма, а впоследствие тялото му е преместено в Генуа.
Николо Паганини
Тълкуватели на сънища твърдят, че ако в нощта преди Рождество Христово ти се присъни черен котарак, това предвещава болести в новата година. Въобще, да се види насън котка не е добър знак, а предупреждение за предстоящи беди, измама, вражески заговори, за бъдеща загуба на имущество или на репутация. Да се убие или прогони котка насън, означава справяне с тези мрачни прогнози – в този случай те няма да бъдат избегнати, но ще бъдат преодолени.
Гроб
При католиците лошо предзнаменование било, ако в стаята при болен човек влезе черна котка от улицата. Ако черният котарак излезе от дом, в който има болен, и не иска да се върне обратно, болният ще умре. Същото щяло да се случи и ако той види черна котка насън или види две биещи се котки наяве. Често казват, че котаракът временно напуска дома, в който има покойник, и се връща след погребението. Суеверие гласи още, че ако котка прекоси гроб, това е много лошо за душата на починалия, освен ако клетото животно не бъде убито.
Според друго поверие, ако котарак скочи върху труп, то покойникът се превръща във вампир. За да се предотврати това, е имало времена, в които котаракът превантивно бил убиван. Магически способ да се избегне всяка болест е да се облее котката с вода, с която е умит болният, и да бъде изгонена навън.
За лош късмет се смята, ако черна котка ти пресече пътя. Това вероятно е единственото суеверие, в което преобладаващо вярват хората по цял свят. Човекът, на когото това се случи, е убеден, че ще последва някаква неприятност. Някои мижат, други скачат на един крак, трети се опитват да се надбягат с котката, за да я пресрещнат от другата страна, четвърти плюят зад рамо, пети кръстосват пръсти (знака за заключване)... Но съществува и мнение, че всичко в крайна сметка зависи от това на каква страна ще пребяга пред вас черната котка. Ако е наляво за мъж или надясно – за жена, то това действие ще донесе успех.
На кръстопът
През 1325 г. жителите на едно парижко предградие забелязали, че кучета се събират на един кръстопът и ожесточено рият земята. Опитвали се да ги разгонят, но те се връщали. Нещо ги привличало като магнит. Местните съобщили на властите, които изпратили багери да разкопаят „проклетото място”. Оттам извадили дървено сандъче, в което имало черна котка. До нея бил поставен самун хляб, просмукан с аромат на смола. От сандъка към повърхността излизала тръбичка, по която се движел въздухът. Започнали да разпитват местните дърводелци и скоро се изяснило, че сандъкът затвор е бил поръчан от мъж на име Жан Прево. Оказало се, че той е само посредник, използван от цистериански монаси. Главни виновници били монахът Жан Персан, маг и чародей, и негов ученик.
При по-нататъшното разследване се изяснило, че преди време настоятелят на манастира бил ограбен. Желаейки да си върне похитеното, той се обърнал към Жан Персан, който предприел ненормалния експеримент с котката. Клетото животно било поставено в подземния му затвор три дни и три нощи. След изтичането на този срок трябвало да бъде убито, кожата да бъде одрана от тялото му и разрязана на тънки ленти, от които да се сплете въже и да се разположи на пода във вид на кръг. В средата трябвало да стъпи човек, който щял да гадае, като предварително трябвало да сложи в устата си парче месо от убитата котка. Той трябвало през цялото време да призовава демон от ада. Очаквало се, че след тази процедура той ще се появи и ще отговаря на зададените му въпроси. По време на разследването Жан Прево, който не бил пряко виновен за нищо, в пристъп на разкаяние се самоубил.
Кристи Петрова
