Т ази събота (3 юни) се пада втората за годината Задушница, наричана Черешова. На нея се носят на гробищата череши, откъдето идва и името й. Мнозина се питат защо точно този плод участва в помена. Тук няма еднозначен отговор. Може би защото е червен и напомня Христовата жертва и кръв. Не е без значение и фактът, че по това време на годината черешите са най-популярният плод - предвестник на богатата реколта по нивите и овощните градини, както Иисус дойде да ни покаже, че истинските плодове са в праведната човешка душа, която има запазено място в градините на Рая.
Велики четвъртък
Със Задушница са свързани и много поверия. Според едно подир идната събота се прибират душите на мъртвите, останали на свобода след Велики четвъртък.
Иначе в България има официално три задушници: една пред Великия пост (тази задушница е в събота пред Неделя Месопустна), втора пред Петдесетница (която е тази седмица) и Архангелова Задушница (тя предхожда винаги големия празник на св. Архангел Михаил). Освен тях по селата се почитат още две задушници от по-стари хора и така стават общо 5. Духовници коментират, че това не е толкова грешно от канонична гледна точка, тъй като всеки съботен ден е ден за възпоминание на покойниците. Това е и причината мнозина миряни да избягват да се венчаят в събота, считан за ден на умрелите.
Стар Завет
Самата събота се е установила още от старозаветни времена. Името й идва от еврейската дума „шабат“, което означава почивка. Според преданието за Сътворението Господ създал този свят за шест дни, а на 7-ия решил да си почине. Според юдеите това е било точно съботата. После тази дума през старогръцки минава в българския език, но понеже съседите ни нямат звука „ш“, става сабат, т.е. събота. Вярва се, че именно на този ден душите на покойниците се пускат Отгоре в нещо като отпуска, за да могат да посетят близките си и своите любими места. По тази причина всяка събота е малка задушница.
На този ден всички хора е добре да се помолят за прошка в памет на скъпите си хора, които не са на този свят. В църковните храмове се извършват богослужения в памет на всички починали.
Подавки
По традиция българите посещават гробищните паркове с подавки. Те могат да включват и месни храни, тъй като периодът не е постен. В София на пълни обороти работи кухнята при Църковната житарна при храм “Св. Петка” в двора на Софийската митрополия. Кетъринговите фирми също се справят повече от добре. Те предлагат 1 кг варено и овкусено жито между 7 и 15 лева в зависимост какво е сложено в него. То стига за около 20 човека. Класическата порция за помена излиза 3-4 лева и включва парче баница, сладка, соленка, както и две тънки кръгчета колбас. Ако има и кюфте, то цената отива към 5 лева. Питките се търгуват според големината им. Обредните хлябове за гробищата са винаги с четен брой топчета, като цената зависи от големината и броя на топчетата.
Ден по-рано
Малко хора знаят, че според старите обичаи на гробища се ходи задължително един ден преди Задушница, както и в самата събота. Най-добре е задушницата да се почете в ранни зори. На гроба се пали свещ и кандилото, носи се вода и червено вино, с които се прелива гробът. Виното символизира Христовата кръв.
Преливката трябва да е с форма на Божия кръст. На гроба се носят четен брой цветя. Житото трябва да е сварено ден по-рано и то е символът на Възкресение Христово.
Задължително се нарича и за кого точно се раздава за помен. Например: „Вземете за Бог да прости за дядо (името), баба (името), други близки (имената). Някои казват: „За всички починали близки“. Често се спори по въпроса дали починалите се нуждаят от някакви вещи, дрехи, храна на Оня свят. „Сладкиши, поднесени на затворени уста, е също каквото ястия, сложени на гроб“ (Сир. 30:18). За това правилният отговор според духовници е „не“. Но често умрелите се явяват насън на свои близки и подсказват, че им се яде някаква храна.
Парастас
Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Но ако не повикате свещеник, по-възрастна жена или мъж изрича: „Дай, Господи, прошка на починалия твой раб/рабиня (починалите твои раби) (изброяват се имената …), прости неговите (техните) волни и неволни грехове и нека бъде вечна паметта му (им) Амин!“. Събралите се отговорят „Амин“ и се прекръстват.
Предварително можете да запишете имената на покойниците в някой храм, където помен се отслужва в събота преди обяд.
Епископ Иларион
Траянополски епископ Иларион казва:„Опечалените по смъртта на свои близки от предния ден и на самия ден посещават гробищата, палят свещи и кандила, поставят цветя, преливат гробовете с вино, кадят над тях с тамян, носят жито и в църква, и на гробищата, и в израз на вярата във възкресението разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойниците молитвено да се помене: Бог да прости.“
Ако човек няма възможност да пътува, то поменът за починалите може да се направи в църква или у дома. Желателно е и да не си спомняме нашите покойни близки само от задушница до задушница. Според християнството след кончината на човека тялото му изчезва, но душата отива в Отвъдния свят, където продължава своя път. Молитвите ни помагат на душите. Така че дори най-грешните имат шанс за опрощение благодарение на молитвите на близките им целогодишно и по време на задушница.
