Б огоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден) по Грегорианския календар и е посветен на разкриването на Иисус Христос като бог. Денят отбелязва едно библейско събитиe. В онези дни преди две хилядолетия св. Йоан проповядвал идването на Месията и кръщавал мнозина във водите на река Йордан. Заради това той е наричан още Предтеча и Кръстител. При него един ден дошъл и самият Иисус Христос. Когато го потопил в реката, се явил Бог с образ и глас. Ето какво свидетелства за това евангелист Матей: "И ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". (Мат. 3:16-17)
Малко преди това Йоан, разбирайки кой всъщност стои пред него, считайки се недостоен, смутено казал: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?" (Мат. 3:14). Но Христос му казал да остави това сега, „защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда" (Мат. 3:15). С други думи - да изпълним всичко предречено от пророците и писано в закона за спасение на човека. Йоан не възразил, кръстил Го и Иисус „веднага излезе из водите".
Потапяне
Св. Йоан Златоуст дава интересна информация. Според него Йоан е потапял кръщаващите се до шия и ги държал, докато си изповядат всичките грехове. А Христос, безгрешен, не останал във водите задълго - „веднага" излязъл и станало великото събитие". Според тълкуватели на Библията Дух Светий се явил под формата на гълъб, припомняйки библейското събитие - потопа при Ной. С донесената маслинова клонка от гълъба Ной разбрал, че вече има суша и че Бог благоволил и благословил сушата-земята за нов живот (Бит. 8:11). Настъпил мир между небето и земята. И сега Спасителят Христос идва да възстанови мира, който с греха на Адам смути живота в рая и разстрои цялата природа.
Чествания
Съществуват свидетелства за честването на този най-древен Господски празник още през II век, но до IV век той се съединявал с Рождество Христово. Общият празник за двете събития се наричал Богоявление. Чрез и с раждането Си Той се явил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнува двете събития поотделно - на 25 декември Рождество Христово, а на 6 януари - Богоявление.
Самият празник засяга и един изключително важен въпрос - кога и как Бог се явява пред своето Творение - човека. И това въобще случвало ли се е някога преди кръщението в река Йордан, а и след това.
Библията казва, че никой никога не е виждал Бога (Йоан 1:18) освен Господ Иисус Христос. В старозаветната книга Изход обаче има данни за неколкократни срещи на пророк Моисей със Създателя, наречен там Йехова. Библията описва Моисей като онзи, който виждал Невидимия. (Евреи 11:27). Между двамата се провежда следният диалог: “И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. Тогава рече Моисей: Покажи ми, моля, славата Си. А Господ му каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иехова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив“.
Противоречие
Някои изследователи обаче съзират в това противоречие, защото реално Моисей е можел да говори с Бог „лице в лице” и въпреки това е останал жив. Други тълкувания обаче изтъкват, че в този случай изразът „лице в лице” е само метафора, която посочва, че те са имали много близко общение. Бог и Моисей си говорели един на друг, като че ли са били две човешки същества, които имат съкровен разговор. Но пророкът е чувал само глас или е виждал някои Божии знаци.
Друг момент, в който Творецът се явява на Моисей, е на планината Хорив (днешен Синай). Там според преданието Бог се материализира пред Моисей под формата на горящ къпинов храст (неопалимата къпина) като знак Свише и известие, че той е избран за пророк. Когато Моисей е бродил по тези земи, там всичко е било пустош. Когато стигнал до къпината, Бог му казал да спре и да се събуе, защото това място е свято. И рече Бог: „Не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света".
Къпината
Интересно е вярването, че издънка от тази къпина все още продължава да расте в манастира „Света Екатерина“ в Египет. Построен между 527 и 565 г. от византийския император Юстиниан I, това е най-старата непрекъснато действаща християнска обител от основаването си до днес. Самата къпина расте по чуден начин в двора и излиза от стената на храмовия олтар. Има сведения, че тука е имало параклис „Св. Елена“, основан от майката на Константин Велики, когато дошла да търси реликви от времето на Иисус и старозаветните времена. По-късно Юстиниан прави около растението градеж, разраснал се до цял манастир.
Ангел
В други случаи Бог се явява под формата на ангел. Изключително любопитна, но нееднозначна за тълкувание е сцената, описана в книга Битие (Бит. 32:24-30). Там се разказва за среднощната битка с Бога на Яков - един от тримата библейски патриарси и баща на основателите на Дванайсетте израилски племена.
Творецът му се явил под формата на ангел, но как човек може да се противопостави на Създателя. Този момент драматично е пресъздаден от зографи и светски художници. В илюстрацията (гравюрата) на немския художник Юлиус Шнор събитието е разгледано само от външната му страна. На преден план са изобразени Ангелът и Яков, в далечината се вижда долината на Йордан, а на брега - отдалечаващият се керван, изпратен от Яков в дар на Исав. Бурните жестове и лица оставят впечатлението, че Ангелът и Яков се намират в гореща схватка и е трудно да се разбере кой кого превъзхожда по сила.
Доста по-правдоподобна е картината на един неизвестен автор. На нея Яков се намира в тежка борба. Това е изписано на лицето му и положението на фигурата му напомня приоми от борбата. Но Ангелът е спокоен, мощен и видимо го превъзхожда по сила. Той без усилие отблъсква натиска на Яков.
Дълбокият смисъл на събитието е разкрит най-пълно и най-точно в православните икони. Там виждаме, че Яков употребява огромни усилия в борбата. От крайното напрежение тялото му сякаш ще се разпадне, а ръката - символ на деятелността, в сравнение с фигурата му е несъразмерно малка, като на дете, което също не е случайно - това описва човешкото безсилие. Така е изобразена дълбоката истина, че колкото и човек да се напряга в борбата си с Бога, усилието му ще е нищожно, като на малко дете, защото Кой е Бог и какво е човекът? Според тълкуватели този момент показва, че човекът не бива да се противи на Божията воля, иначе ще се сблъсква само с мъчнотии в живота си.
Съдии
В Книгата Съдии също има свидетелства за Богоявления. Там се разказва как Бог се явява на Маное и жена му като ангелоподобен човек, казвайки им, че ще имат син. Той предупреждава жената да не пие вино и други спиртни питиета, нито да яде нечиста храна, докато е бременна. По този начин родителите на Самсон узнават по божествен начин, че ще имат син, посочен Свише, който „ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците”.
Маное и жена му искат да нагостят странника и когато палят огън на един камък, то с пламъците към небето полита и човекът. Родителите на Самсон се изплашили много, когато осъзнали, че са видели Бога (Съдии 13:22).
„Но ангелът Господен беше невидим вече за Маноя и за жена му; и тогава Маное позна, че това беше ангел Господен.
И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога”(Съдии 13:). В старозаветните времена се е считало, че който види лицето на Бога, ще умре. Но това не се случва. А Самсон се оказва назорей и надарен от Бог с невероятна сила, която му помага срещу неговите врагове и чрез която извършва свръхчовешки постижения като убиването на лъв с голи ръце и унищожаване на цяла армия от филистимци.
Когато четем Библията, може да останем с впечатлението и че Авраам буквално е видял Бога. (Битие 18:1, 33). Но дали това наистина е било така?
Обикновено дори и днес много земляни твърдят, че са виждали някои от трите лица на Бога - Отца, Сина или Св. Дух. Но най-често второто Му лице - Христос-Сина, който, споделят, че ги е посетил наяве или насън.
Христос показа кой е на Тавор
Съвременниците на Иисус са виждали в Него Бога, както и в Словото Му. „Иисус беше Бог в плът (Йоан 1:1, 14), и когато хората го гледаха, те виждаха Бог.
Може би най-пълното свидетелство за това се случва на Преображение (6 август, 19-ти по стар стил). Според евангелията (Мат.17:1- 13; Марк 9:1- 9; Лук.9:28 - 36) Иисус Христос и апостолите Петър, Яков и Йоан се качват на планината Тавор в Галилея (Хълма на Преображение) за молитва. Там тримата апостоли сядат да си починат и заспиват. Когато се събуждат, виждат Иисус да свети ярко, а от небето се чува глас „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте".
Така че, да, Бог може да бъде „видян” и много хора са „виждали” Бог. В същото време никой никога не е виждал Бог открит в цялата си слава. Свети отци казват, че в нашето паднало човешко състояние, ако Бог напълно се разкрие на нас, ние ще бъдем унищожени и погубени. Затова Бог се скрива и се явява във форми, в които можем да Го „видим”. Затова хората през вековете до днес са виждали видения за Бог, образи на Бог и явявания на Бог или негови пратеници, но никой никога не е виждал Бог в цялата Му пълнота (Изход 33:20).
Огнени езици дават дарби
Третото лице на Твореца, Св. Дух, осенява праведници и монаси, давайки им дарби. За това например свидетелства един съвременен светия - Порфирий Кавсокаливит (1906-1991), който така получил феноменалните си способности да пророкува и напътства миряните.
След възкресението на Иисус Светият Дух слиза над апостолите под формата на огнени езици, откъдето води началото си празникът Петдесетница. Тогава те започнали да прославят величието на Бога на най-различни езици. Така били просветлени и готови да тръгнат по света и да проповядват християнството на други народи.
