Н а 15 юни се отбелязва паметта на един от тези български светии, влезли в църковната история на други народи. Такъв е свети Ефрем, патриарх Сръбски. Той на два пъти е глава на Печката патриаршия (1375-1380 и 1389-1391/1392) и е бил изключително популярен в земите на днешните Сърбия, Черна гора, Косово, Северна Македония и Албания.
Монашество
Ефрем е роден през 1311/1312 г. в Търново в свещеническо семейство. Започва духовния си път в някоя от обителите край старопрестолния Търновград. По-късно отива на Света гора Атонска и постъпва в Хилендарския манастир, в който винаги е имало и много български монаси чак до времето на Паисий Хилендарски.
Исихасти
Освен в „Хилендар“ Ефрем пребивава и в други светогорски обители, на първо място в българския Зографски манастир. От атонския период е близостта му с редица видни исихасти, преди всичко с основоположниците на учението Григорий Синаит и Григорий Палама. Сред кръга на неговите събратя трябва да броим бъдещия печки патриарх Сава IV – също българин, родом от Тетово, Исай Серски, Никодим Тисмански от Прилеп. По всяка вероятност е имал контакти и с бъдещия Цариградски патриарх Филотей Кокинос и други исихасти.
Бачково
Когато османските турци започват нападения над Света гора, Ефрем заедно с един свой ученик се връща в България и се установява в Бачковския манастир. Това става около 1344-1345 г., когато градът е върнат на цар Иван Александър (1331-1371) от Византия. Приемането на хилендарския монах за духовен учител и наставник на тукашните му събратя свидетелства, че към този момент Ефрем вече се е ползвал с авторитет и известност. Но продължаващата османска инвазия го кара през 1346 г. да се насочи към сръбските земи.
В Печ (днес в Косово) е било седалището на провъзгласената с помощта на Търновската патриаршия през същата 1346 г. Сръбска патриаршия. Ефрем е благословен от тогавашния първи неин предстоятел Йоаникий. Българският монах среща и щедрата подкрепа на крал Стефан Душан и съпругата му, българската княгиня Елена, сестра на цар Иван Александър. Дълги години Ефрем прекарва като игумен на Дечанския манастир.
Свети Онуфрий (Манасий) приел доброволно мъченичеството.
Архиерей
През 1375 г. крал Лазар се спира на него като на най-подходящата фигура за патриаршеския престол, която да преодолее разкола с Вселенската патриаршия. Предвид авторитета на Ефрем в Сърбия, Света гора, Константинопол и Търново този избор се оказва извънредно сполучлив - схизмата била вдигната и Цариград признал Сръбската патриаршия.
Книжовник
В своята дейност като глава на църквата Ефрем се изявява като закрилник на бедните и борец с ересите. Ефрем има заслуги и за книжнината. Под негова редакция са написани последните глави от втората част на историческата творба „За сръбските крале и архиепископи“, известна и като „Продължителите на архиепископ Данило“.
През 1380 г., чувствайки се твърде стар и изморен, Ефрем се оттегля в манастира „Свети Архангел Михаил“. Напълно възможно е обаче оттеглянето на патриарха да се е дължало и на политически причини.
Свети Ефрем два пъти заемал сръбския патриаршески трон.
Завръщане
Неговият наследник, патриарх Спиридон, умира през пролетта на 1389 г., а скоро след това и крал Лазар загива в историческата битка на Косово поле на 15 юни същата година. В настъпилата атмосфера на отчаяние свети Ефрем отстъпва пред горещите молби на своето паство и за втори път поема делата на Печката патриаршия до 1391 или 1392 г. Патриарх Ефрем умира на 15 юни - датата на битката при Косово - през 1400 г. Още през 1406 г. е канонизиран за светец. Саркофагът с неговите свети мощи се пази в църквата „Свети Димитър“ в Косовска Митровица.
Габрово пази мощи на св. Онуфрий
В църковната история не са редки случаите даден монах да се е подвизавал с две имена. Такъв е и свети мъченик Манасий (или Онуфрий) Габровски, чиято памет се чества също така два пъти – на 4 януари като Онуфрий и на 17 юни като Манасий.
Той се е родил в Габрово с името Матей. Когато бил вече на 17 години, веднъж родителите му го наказали за някакво немирство и той лекомислено заявил в присъствието на турци, че ще приеме мохамеданската вяра. В подобни случаи турците веднага извършвали над далия такова обещание обреда на мохамеданското обрезание. За да не станело това, родителите му го изпратили в Троянския манастир „Успение Богородично“. Именно тук преподобният мъченик приел монашеско пострижение с името Манасий. Известно време той прекарал в Хилендарския манастир, където бил ръкоположен за дякон. По-късно той отишъл в Предтеченския скит при тамошния духовник Никифор с молба да го подготви за мъченически подвиг. Той го подстригал във велика схима с името Онуфрий и го отправил на остров Хиос.
Там Манасий-Онуфрий се явил, облечен в турски дрехи, пред съдията, открито похулил Мохамед и захвърлил на земята зелената чалма от главата си. Хвърлили го в тъмница, мъчили го и в същия ден - 4 януари 1818 г., на самия морски бряг му отсекли главата.
Днес частица от мощите на свети Онуфрий се съхранява в храм „Успение на Пресвета Богородица“ в Габрово. През 2020 г. в града бе осветен храм „Свети Онуфрий, Дамаскин и всички габровски мъченици“.
Новият габровски храм Св. св. Онуфрий, Дамаскин и всех мучеников Габровских,
