Н а Балканите има много светци, еднакво почитани от различните православни народи. Такъв е и свети Йоан-Владимир, чието име се споменава на 22 май от българи, сърби, албанци и черногорци.
Плен
Той бил княз на Дукля (приблизително днешна Черна гора). При военния поход на цар Самуил по адриатическото крайбрежие през 998 г. Йоан-Владимир не оказал сериозна съпротива и накрая се предал. Бил хвърлен в тъмница. Съгласно легендата един ден Теодора-Косара – дъщера на цар Самуил, взела разрешение от баща си да слезе в тъмницата, за да умие главите и нозете на затворниците по християнския обичай. Когато влязла при Йоан-Владимир, тя се влюбила в него от пръв поглед и казала на баща си, че или ще се омъжи за Йоан, или ще отиде в манастир.
Църквата Свети Йован-Владимир в Бар, Черна гора.
Самуил бързо склонил, защото мъдро преценил, че е по-добре да има сръбския княз за зет и васал, отколкото да го държи в тъмницата и да настройва народа му против българското царство. Скоро Йоан се завърнал жив и здрав в Дукля като български царски зет и васал. Според житията двамата със съпругата му се стремели да живеят праведно и да управляват справедливо хората със страх Божий.
Коварство
След като през 1014 г. умира цар Самуил, на престола се възкачил неговият син Гавриил-Радомир. Но през лятото на 1015 г. братовчед му Иван-Владислав, подстрекаван от византийския двор, заедно с други заговорници го убил и заел мястото му. Иван-Владислав решил да се освободи и от Йоан-Владимир, понеже се страхувал, че той може да претендира за царския престол. Затова го поканил при себе си с пъкления план да го погуби. Теодора-Косара имала някакво предчувствие, но мъжът й не я послушал. Той е убит на 22 май 1016 г.
Скоро след това узурпаторът на българския трон обсадил Драч. Веднъж, докато вечерял в шатрата си, му се явил войн в образа на покойния Йоан-Владимир. Царят обезумял от страх и паднал мъртъв, вероятно покосен от инфаркт.
Пожар
Що се отнася до княза, отначало той е погребан в църквата „Св. Ахил“ в Преспа. Теодора-Косара пренася светите мощи в манастира „Св. Богородица Пречиста“, наричан още „Св. Богородица Краинска“ или само „Пречиста Краинска“, на брега на Шкодренското езеро. Чудесата, извършени от светеца, са отразени в множество легенди.
Евтим Вуда бил ратай в манастира. В една лятна нощ той спял на поляната пред обителта. Тогава му се явил светецът и му казал веднага да става и да събуди всички в манастира, защото е избухнал пожар. Евтим се събудил и наистина видял пламъци. Той изтичал и ударил клепалото. Така всички хора не само се спасили, но и успели да опазят някои от сградите.
Изцеления
През 1910 г. в манастира довели няма девойка мюсюлманка. По молба на роднините й тя останала известно време да й се четат молитви пред ковчега с мощите на светеца. След няколко седмици тя започнала да говори и след това всяка година със семейството си идвала за празника през май.
Мощите на светеца в манастира Свети Йоан-Владимир до Елбасан.
Филип Вукчевич от Шкодра страдал от епилепсия. Веднъж той дошъл на святото място да се моли на св. Йоан-Владимир да го избави от мъките. Чудото станало и страдалецът се излекувал. Той бил толкова благодарен, че дал обет всяка година да идва, а един ден, когато се спомине, то да се случи, дорде е тука. И наистина една година, както бил дошъл за празника, Филип починал в съня си и бил погребан в манастирския двор.
Проклятие
В района се разказва и една легенда. Един турчин откраднал главата на Йоан-Владимир и я скрил в къщата си. Ала оттогава започнали да му се раждат все слепи деца. Една нощ светията му се явил насън и му казал, че ако иска децата му да прогледнат, да върне мощите му. Когато иноверецът поправил сторения грях, челядта му оздравяла.
Крадци
Според друго предание франки искали да откраднат мощите на светеца. Тогава ковчегът станал толкова тежък, че се наложило да го оставят на земята. Ловците на реликви се опитали да разбият ключалките, но и това не успели. Тогава избягали, а на сутринта мощите били намерени и върнати в манастира.
Реката
Един ден крадци хванали в полето манастирските коне. Това било през лятото, в сушаво време. Ала когато стигнали река Кушя, тя им се видяла страшно придошла. Когато се отдалечили от реката, тя отново им се видяла малка, каквато била. Отново тръгнали към нея, тя пак им се сторила буйна и непроходима. Така много пъти отивали към реката и се връщали обратно и се повтаряло все същото. Най-накрая те разбрали, че това е чудо на светеца, и ужасени пуснали конете.
Негови мощи има и в България
През 1215 г., епирският деспот Михаил Ангел Комнин премества мощите в Драч (днес Дуръс), а през 1381 г. албанският владетел Карло Топия ги пренася в изградения от него манастир „Свети Йоан-Владимир“ до Елбасан, където бил посечен светецът. Светите мощи са се пазили там до най-ново време и векове наред са почитани от местните българи и албанци. От 1995 г. те са в катедралата на Албанската православна църква в столицата Тирана. Преди три години част от мощите бяха върнати в манастира, където продължават да вършат чудеса. Такива се наблюдават и в Тирана, където от неговите мощи тече целебно миро. Частица от мощите има и в България – в старата църква на село Софрониево, Врачанско.
