Н а 29-и август, християните спазват строг пост, не се ядат дори червени плодове, тъй като тогава се почита отсичането главата на Св. Йоан Кръстител.
Това е една от най-важните религиозни реликви в целия свят.
Икона Отсичането главата на Св. Йоан Кръстител.
Подобно на Светия Граал или Копието на Съдбата, главата на Кръстителя бързо придобива почти митичен характер през вековете поради значението на пророка не само за християните, но за вярващите от другите монотеистични авраамически религии - юдаизъм и ислям.
Евангелия
И четирите канонични евангелия (а също и апокрифното „Евангелие на назаряните“) представят библейския герой като странстващ, подобен на отшелник проповедник, живеещ в пустинята в близост до река Йордан в началото на I век. В повечето християнски традиции Йоан Кръстител е известен също като „последния пророк от Стария завет“, „предтечата на Христос“ или „Славния пророк“. Той също така се споменава пет пъти в Корана и мюсюлманите го почитат като пророк (пророк Яхия), който възвестил идването на Иса ибн Мариам - Иисус, син на Мария.
Тогава не е чудно, че една от главите, смятани за тази на Предтечата, се съхранява в голямата джамия в Дамаск, Сирия.
Мавзолеят реликварий на Йоан Кръстител в Голямата джамия.
Джамията Омаяд е построена през VIII век след Христа. Преди това обаче на същото място е имало християнска църква, носеща името на Св. Йоан. Когато арабите превземат Дамаск през 634 година, те преустрояват храма за своите нужди, но на заровената там християнска реликва не посягат, тъй като за нея говори и тяхната свещена книга Коранът. Твърди се, че главата на библейския герой вероятно е заровена в едно светилище в съседство с гробницата на Саладин.
Фенове на загадките изтъкват, че явно Ватиканът има повече информация по въпроса, тъй като, случайно или не, през 2001 г. папа Йоан-Павел II посети Дамаск. Главата на римокатолическата църква се поклони на предполагаемите свети мощи там, с което стана и първият папа, влязъл в джамия.
Юдея
Няколко години по-рано, след като живял аскетичен живот в пустинята, Йоан излязъл в долната част на Йорданската долина, проповядвайки за скорошното пришествие на Божия съд и призовавайки последователите си да се покаят за греховете си, както и да бъдат кръстени в подготовка за идващия Месия. Послание на Йоан Кръстител привлича стотици, може би хиляди последователи от Йерусалим и Юдея. Той дава да се разбере, че самият той не е Месията, и предсказва идването на Иисус с думите: „Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му: Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън“ (Лука 3:16). Това обаче привлича погледа на властите. Според Библейското повествование Св. Йоан е осъден на смърт и впоследствие обезглавен от Ирод Антипа, когато бил около 30-годишен. До този трагичен развой се стигнало, след като Йоан смъмрил владетеля, че се е развел със съпругата си Фазаелис и след това незаконно се е оженил за Иродиада - която преди това е била омъжена за брат му Ирод Филип I. Свидетелството на Евангелията се повтаря от еврейскo-римския историк Йосиф Флавий. Той също споменава за Йоан в произведението си „Древността на евреите“. И заявява, че проповедникът Йоан е бил екзекутиран по заповед на Ирод Антипа в крепостта в Махаерус - на върха на хълм в Мадаба, Йордания, в близост до източния бряг на Мъртво море.
Йосиф Флавий
И това е последното, което се знае за главата на Кръстителя. Поне от каноничните източници. Йосиф Флавий не споменава къде е погребан той (всъщност Флавий дори не казва, че е бил обезглавен). Евангелието на Матей реди, че учениците на Йоан „дойдоха, взеха тялото и го погребаха, и отидоха и казаха на Иисус“ (Матей 14, 12).
Една древна традиция (измежду многото) твърди, че село Себастия (сравнително малко палестинско село, известно като едно от най-старите населени места в региона) е мястото на погребението на Св. Йоан. Но това е само една от многото версии. Днес най-малко четири различни традиции сочат четири други места като места за почивка на главата на убития светец. Освен Дамаск това са Рим, Амиен и Мюнхен.
Истанбул
Различни музеи и манастири в Истанбул, Египет и Черна гора (наред с много други) твърдят, че притежават части от мощите на Кръстителя. Всъщност дясната му длан и ръка, с които той кръстил Иисус, все още се пази в двореца музей „Топкапъ“ в Истанбул.
Реликвата, донесена от кръстоносците във френския град Амиен.
Историята гласи, че главата на Кръстителя, която днес се съхранява в Амиен, Франция, първоначално е била именно в града на Босфора (тогава Константинопол) заедно с десницата на праведника. Но известният кръстоносец Валон дьо Сартон я донесъл със себе си във Франция през 1206 г. Според историята я подарил на своя чичо - епископа Ришар дьо Жеброа. Катедралата на Амиен след това е вдигната само за да съхранява реликвата, и веднага се превръща в основна дестинация за поклонение.
Папа Силвестър
В малката базилика Сан Силвестро ин Капите в Рим обаче също има глава на Кръстителя.
Базиликата Сан Силвестро ин Капите, където се пази главата на Св. Йоан Кръстител.
Църквата, посветена на папа Силвестър I, е построена през VIII век като светилище за съхраняване на мощи от светци и мъченици, които първоначално са били държани в различни римски катакомби.
Противно на това, което може да се мисли за храма, името „ин капите“ (in capite) не се отнася за главата на Кръстителя. Въпреки че е вярно, че capite означава глава на латински, то също може да се преведе по много различни начини. В този случай означавa „първи“ или „главен“, отнасяйки се до каноничната титла на папа Силвестър I (285 -335).
Главата на Св. Йоан в базиликата Сан Силвестро ин Капите.
Предполагаемата глава на Кръстителя днес се съхранява в отделен параклис вляво от главния вход на базиликата.
Баварските крале
Четвъртата глава на Св. Йоан Предтеча се съхранява не в църква, а в музея „Резиденция“ (или Двореца на баварските крале) в Мюнхен, Германия. Мюнхенската резиденция е отворена за посещения от 1920 г. и се смята за един от най-важните дворцови музеи в Европа днес. Сградата е принадлежала на рода Вителсбах, който управлявал Бавария поколения наред. В средата на XVI век един от тези херцози, Вилхелм V, започва да събира християнски реликви от цял свят. Сред тях е и главата на Кръстителя.
Само Созопол има доказани мощи от светията
Почти няма научно потвърждение за всички реликви, обект на поклоннически туризъм в целия свят. През 2010 г. обаче в България се случи едно голямо събитие, което разтърси световната наука и култура. Български археолози, водени от професор Казимир Попконстантинов, откриха реликварий, съдържащ множество кости в руините на средновековен манастир на остров Свети Иван край Созопол. Реликварият от алабастър пазил части от ръка, лицева част и зъб. Мощехранителницата, открита в олтарната част на най-стария храм на острова, е датирана от средата на V век, а върху нея бе разчетен надпис. Според него през въпросния век някой си Тома пренесъл точно на рождения ден на свети Йоан Предтеча неговите свети мощи.
Радиовъглеродното датиране и генетичните тестове по-късно разкриха, че костите принадлежат на човек, който наистина е живял в днешния Близък изток през първи век сл. Хр. Така вероятността това да са мощи на самия Кръстител, между които има и частица от главата му, нараснаха неимоверно. Днес мощите са изложени за поклонение в сребърен реликварий, изработен от пловдивски занаятчия, в храма „Св. Кирил и Методий“ в Созопол.
