Н а 2 август милиони християни по света честват празника Пренасяне мощите на св. Стефан. Храмове в чест на този светия в България обаче се броят на пръстите на едната ръка. Единственият действащ манастир в чест на първомъченика се намира в Сапарева баня в подножието на величествената Рила планина. Той отстои на около 3 км югоизточно от града, популярен с целебните си минерални извори. Много поклонници и туристи, ходили до Паничище или Седемте рилски езера, се отбиват насам, за да запалят свещ, да се поклонят на Св. Стефан и да си наточат целебна вода от тукашното аязмо. То се намира на 40-50 метра под нивото на сградите - църквата и жилищната част. Счита се, че аязмото на Сапаревобанския манастир помага при безплодие, кожни проблеми и срещу очебол.
Основаване
Предполага се, че манастирът "Св. Стефан" е основан по време на Втората българска държава (XII-XIV в.). По-късно, през турското робство е бил опустошаван три пъти. Тогава обителта е играела важната роля на крепител на българщината в района. Под влиянието на недалечния Рилски манастир в нея се е развивала активна книжовна дейност. По предание през робските години монашеското братство е стигало до 30 монаси. Преданието реди, че книги са се преписвали и в малък скит, който се е намирал по-нагоре в планината, на чието място след унищожаването му възникнало оброчището „Св. Дух“, за да напомня какви светли дела са се вършили. Днес цялата местност наоколо се нарича Дяк (от дякон, монах), а върхът над нея - Свети Дух.
Среброто
Северозападно над манастира „Св. Стефан“ се извисява връх Среброто. Има предание, че на най-високото място е имало камбанария с големи камбани, които са се чували из цялото Горно поле и поддържали българския дух.
Според Асен Меджидиев „за това манастирче” се съобщава в турски съдебен акт от 26 юни 1750 г., в който е наречен „Световица“ или „Стоица“. Тези названия се давали само на храмове и църкви на християните. В същия документ било отбелязано, че “когато страната ни е била завоювана от исляма, нашият манастир е служил за черковно-религиозен дом“. Това сведение дава основание да се приеме, че манастирът е съществувал отпреди турското поробване.
В сегашния си скромен вид святото място е възстановено през 1925 г. от дядо поп Теодосий Младжов от Гюргево и от дупнишко семейство в памет на сина им, загинал по време на Първата световна война. След възраждането на обителта са въдворени монаси, но те са прогонени с идването на социалистическата атеистична власт (1944 г.).
Манастирът „Св. Стафан“ е основно обновен след настъпването на т.нар. „демократични промени“ от 1989 г. Изградена е голяма жилищна сграда, а църквата е ремонтирана. Вътре в красивия малък двор, под ароматните овошки и големия стар орех е гробът на писателя Йордан Фурнаджийски.
Черноморие
Друг храм „Свети Стефан“ е бившата митрополитска катедрала в Несебър. Благодарение на добре съхранените й архитектура и стенописи тя се явява един от най-значимите паметници на българското културно наследство.
Църквата е изградена в периода XI-XIII век. В XVI век тя е удължена на запад, а в XVIII век е добавен притворът. По план представлява трикорабна базилика с размери 12 х 9,50 м. Средният кораб се извисява над страничните и е увенчан от изток и запад с овални фронтони. Датата на изписването на църквата е отбелязана в ктиторски надпис, разположен над южната врата на наоса - 1599 г.
Изобразени са над 1000 фигури на светци в 258 композиции. Сцените от чудесата на Христос са предадени в цяла поредица според евангелския разказ. Особеностите на стила на изобразяване позволяват да се разграничи ръката на трима майстори: двама са работили в източната част на наоса, а трети - в западната. В началото на XVIII век на източната стена на притвора е нарисувана сцената „Страшният съд“ в традиционна за времето си иконография.
В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на XVI в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на XVIII век. Иконостасът е дървен, пестеливо украсен с плитка резба. Той е триреден, но сега са запазени само двата регистъра.
Босфора
Въпреки липсата на много храмове в чест на архидякона у нас то един от най-красивите в световен план е български.
Желязната църква в Истанбул съперничи дори на католическата катедрала „Свети Стефан“, извисяваща се в центъра на Виена и станала символ на Австрия.
Нашата е световно признат шедьовър на архитекта Азнавур и сред малкото оцелели старинни християнски храмове край Босфора. Към него може да се припишат метафорично и думите на Иисус Христос: "На тоя камък ще съградя църквата Си и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18).
Не на последно място храмът е огледало на борбите на българите за самостоятелна църква. На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българската православна църква. След Освобождението в 1878 г. седалището на Българската екзархия остава в турската столица до Балканската война през 1912 година.
Строежът започва на 25 октомври 1859 г., когато княз Никола Богориди поставя основния камък на новата Желязна църква. Това е напълно символичен акт от страна на Богориди, тъй като истинското строителство на днешната църква започва 33 години по-късно, когато екзарх Йосиф I Български също полага основния камък. Това се случва на 27 април 1892 г. Две лета по-рано със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква, съществувала там. Автор на проекта е живелият в Османската империя архитект от арменски произход Ховсеп Азнавур.
Необарок
В архитектурно отношение отвън тя съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. През XIX век българският храм е резултат от експериментирането с железни църкви в цял свят. Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Густав Айфел също изработва железни църкви. Преносимите храмове са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия. Такива конструкции са изпращани във Филипините, Перу, Боливия, но там отдавна ги няма. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света. Интериорът е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността.
Виенските майстори обаче изработили иконостаса по католически образец. Тогава секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур отиват до Русия, за да преговарят с местна фирма за изработка на православен иконостас. Шестте камбани също са отлети там. Две от тях звучат и до днес.
Храм „Св. Стефан“ се строи от няколко години и в столичния Южен парк. По принцип се счита, че иконите на този светия защитават дома от вражески сили. Миряните вярват, че молитвите към него помагат и за изцеление на всякакви душевни и телесните болести.
