0

В се повече българи пътуват до остров Корфу (Керкира), особено за 12 декември, когато е празникът на св. Спиридон, наричан епископ Тримитунтски Чудотворец. Там се намират неговите мощи, които - невероятно за мъртвец от над 1600 г., но поддържат телесна температура като на жив човек - 36,6 ° C. В същото време около тялото на праведника се случват различни чудеса - знамения и изцеления. Сред многобройните свидетелства е излекуването на двама италианци - Антонио Бернардо и Джером Маурикано, на които Св. Спиридон върнал зрението. Момче инвалид дошло на поклонение с патерици, а си тръгнало без тях - историите, които се разказват на йонийския остров, са безчет.

Гогол

Прочутият писател Николай Гогол отишъл веднъж на поклонение на 12 декември, когато според обичая мощите на свети Спиридон тръгват за тържествено шествие из Корфу. В гробницата на светията се озовал англичанин протестант. Той настоявал, че тялото на светеца вероятно е балсамирано, затова изглежда толкова добре. Но когато се приближил до раклата с мощите, с ужас и изумление видял как Св. Спиридон бавно се повдига към него, сякаш за да му покаже, че праведниците Бог дарява с живот вечен. Сцената се разиграла току пред очите на Николай Гогол, който, потресен от видяното, след връщането си в Русия го разказал на монасите от прочутия Оптински манастир.

Преодеяние

За празника се извършва преодеяние на мощите. Тогава се вижда, че дрехите и обувките на нетленното тяло, противно на всякакви логични и научни очаквания, са износени. Това се счита за знак, че Св. Спиридон и след смъртта си ходи по земята, за да помага на всички скърбящи и молещи се на Бога за помощ. Нещо повече - терлиците носят върху себе си следи от местата, където той е обикалял. Миряни разказват, че той им се е явявал тук и там, за да помогне отвъд времето и пространството. Пазителят на сребърния саркофаг в черквата „Св. Спиридон“ в стария град разказва, че понякога ключалката заяжда. Той тълкува това като знамение, че в този момент чудотворецът е някъде по света и не го безпокои повече.

Работа

В тия тежки времена много хора му се молят за работа и сполука. Във Фейсбук млада жена споделя следното: „Свети Спиридон ми помогна да намеря работа! При това два пъти. Живея зад граница, студентка съм и много ми се искаше да поработя по бъдещата си специалност. Ходих на събеседвания, но безрезултатно. Когато разбрах за свети Спиридон и за неговата благодат да помага в житейските нужди, намерих акатиста му в интернет и започнах да се моля. И един ден ми позвъниха по телефона и ми предложиха събеседване. Отидох и получих работа, макар и временна, но все пак получих! И през тази година (2012) всичко се повтори: търсене на нова работа, отчаяние, молитва към свети Спиридон и отново намерих работа!”

В житието на светията има не малко свидетелства, които като под индиго продължават и в наши дни. Той е съвременник на Св. Николай и на Константин Велики. Със силната си вяра извършил многобройни чудеса - изцелил безнадеждно болния император Констанций, възкресил младенец, а след това и неговата майка. Приживе станал епископ на кипърския град Тримитунт. При него веднъж дошъл беден човек от епархията му с голямо семейство.

Златната змия

Той се приближил до праведника и със сълзи го помолил за заем. Искал парите, че да изплати дългa си към богат човек, който заплашвал да продаде къщата на сиромаха. Внезапно пред себе си Спиридон видял змия, която пълзяла през зеленината. Като светкавица през съзнанието му преминал жезълът на Аарон, който той оставил да падне на земята в двореца на фараона и се превърнал в змия. „Господи, нека тази змия стане злато за този беден семеен мъж“, казал владиката. Той се навел, взел влечугото в ръката си, което тутакси се трансформирало в злато. Беднякът, изпълнен с радост, го взел и така си върнал борча.

И днес българи, гърци и руснаци съобщават в интернет форуми и социални мрежи, че светията им е помогнал след молитва при болест или за намиране на работа, което си е равносилно на злато. Човек разказва, че фирмата му тръгнала към фалит. Наложило се да се съкращават много хора. Той намерил една икона на чудотвореца от остров Корфу на хартия и я сложил в офиса си. Често, когато минавал, поглеждал лика на Тримитунтския епископ с молитва на ум и на глас да му помогне. След 2-3 месеца финансовото положение се стабилизирало след ненадейни поръчки от чужбина, свидетелства бизнесменът.

Епидемия

На остров Корфу се вярва, че именно светецът ги е избавил от чумна епидемия. Тогава много жители сънували, че се озовали в черквата му и там св. Спиродон ги лекувал. През 1630 г. епидемията утихнала до Цветница. През 1553 г. островът преживява лоша земеделска година. Жителите били изправени пред угрозата от гладна смърт. Тогава изненадващо на острова акостира кораб, пълен с пшеница. Капитанът казал, че е сънувал Св. Спиридон, който го помолил да мине през Корфу, за да спаси хората от глада.

Бомбите

На гръцкия остров се разказват и още по-изумителни неща. По време на Втората световна война градът бил оставен на волята на Бога, тъй като нямал никаква противовъздушна отбрана. В онези дни самолетите на италианския диктатор Мусолини летели ниско и сипели бомба след бомба. Самите пилоти разказвали по-късно, че много често бомбите, вместо да падат надолу, се отклонявали необяснимо и за тях настрани и падали в морето. Направило впечатление още, че църквата на „Св. Спиридон”, където се криели хората, се разминала без никакви поражения. Въпреки тежките бомбардировки по нея нямало и пукнато стъкло за разлика от околните сгради.

Миряни коментират, че икона на Свети Спиридон, който се намира в дома, може да помогне за всичко, с което може да се сблъска в живота си един съвременен човек. Всъщност животът ни не се различава много от онзи на християните от IV век. Във всяка епоха човекът е искал да бъде здрав, щастлив, да живее и работи достойно и, ако е рекъл Господ, да остави след себе си потомство.

Имен ден честват Спиро и Дара

На 12 декември имен ден празнуват хора с имена Спиридон и Спиро, Дара, Дарин/а и др. Гръцката етимология на името означава “кошничка за хляб”, а латинската -“вдъхновение и дар”.

Според народните предания в младостта си свети Спиридон бил кондурджия – обущар, и затова той е почитан като закрилник на занаятчиите - обущари, терзии (шивачи), абаджии, бакърджии, дюлгери (строители), тухлари, керемидари. Той е покровител и на конете и едрия добитък. Неговият празник се пада по време на Коледните пости, но на този ден се прави изключение. Еснафът освещава в църквата мъжко животно, което коли курбан в чест на светеца.
Хората от Троянския Балкан казват, че на деня на свети Спиридон “слънцето се завърта към лято”, в Родопите и Пловдивско тачат деня срещу рани и пъпки, а в Пиринския край го почитат за здравето на конете и едрия домашен добитък.

Народът ни вярва още, че св. Спиридон е лечител на рани, порязване, обриви и пъпки и в негова чест се месят колачи - питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестта далеч от дома. Вярва се още, че при суша измолвал дъжд, а при киша спирал валежа.

С чудо показа Троицата

През 325 г. свети Спиридон участвал в Първия вселенски събор, събрал се в Никея, за да опровергае Ариевата ерес. Светителят встъпил в спор с мъдруванията на гръцките философи - защитници на Арий. Чрез Божествено чудо светител Спиридон обяснил на еретиците изповядваното от православните единство на Трите Божествени Лица на Света Троица. Това станало така: той хванал в ръката си една кирпичена тухла и я стиснал; мигновено нагоре излязъл огън, надолу потекла вода, а глината останала в ръката на чудотвореца.

След смъртта му (около 348 г.) епископ Спиридон бил погребан с почести в църквата на Светите апостоли в град Тримитунт. Чрез Божията благодат честните му мощи останали нетленни. Особено забележително е, че тялото му се е съхранило почти без видими изменения, включително косите, зъбите и цвят на кожата. Мощите му се пазели там до средата на VII в., когато поради набезите на нашественици били пренесени в Константинопол. През 1453 г. свещеникът Георги Калохерет се отправил с тях в Сърбия, а оттам през 1460 г. - на остров Корфу. Те се изнасят за поклонение три пъти годишно: на Великден, на 11. август (датата, на която св. Спиридон спасил острова от нападението на турците) и на празника му - 12 декември.