Н а 1 ноември църковният календар споменава паметта на един слабопопулярен български светия и новомъченик – преподобния Яков Костурски. За него се знае, че е бил роден в едно от селата на Костурския край в днешна Гръцка Македония в семейството на българите Мартин и Параскева. Славел се като добър скотовъдец и чрез упорит труд доста забогатял. Ала родният му брат от завист го наклеветил пред турските власти, че уж намерил скрито имане. Затова Яков продал овцете си, напуснал родния край и отишъл в Цариград, където още повече забогатял. Веднъж чул един турчин да хвали християнството и да разказва как жена му се изцерила от лудост по молитвите на Свети патриарх Нифонт. Яков много се заинтересувал от тази история и отишъл при тогавашния патриарх Теолипт I (1513-1522).
Монашество
Разговорът, който водили, така трогнал душата на Яков, че той раздал всичкото си богатство и се оттеглил в Светата Атонска гора. Там възобновил запустелия Иверски скит "Свети Йоан Предтеча" и заживял под ръководството на стареца Игнатий.
Скитът Йоан Предтеча в Атон.
Българският отшелник се подвизавал така усърдно и достигнал такова високо духовно съвършенство, че бил удостоен с безчет дарове на св. Дух. Били му показани райските обители и адовите тъмници, а постепенно започнал да прониква в тайните чувства и мисли на своите посетители.
Чудеса
Господ го удостоил и с дара на чудотворството: по молитвата му във възобновения скит потекла изворна вода, която оттогава и досега се нарича аязмото на Свети Яков; на два пъти съдът за масло се самонапълнил по неговите молитви; с молитвата си изцерил един ватопедски послушник, обхванат от бяс; докарал дъжд от небето във време на суша, напоил жадни пътници с потеклата по неговите молитви изворна вода. В желанието си да се отдаде на пълно уединение той с шестима свои ученици се оттеглил във вътрешната част на Атон, където прекарвал дни и нощи в пълно мълчание с изключение само на събота и неделя.
Проповедник
След това обаче пожелал да отиде в света, за да проповядва благочестие. Последвали го и учениците му. Навсякъде народът се стичал да получи от него благословение и да слуша проповедта му. С молитвите си вършел и много чудеса: лекувал бесновати, предал на сатаната един неразкаян християнин магесник за омаломощаване на плътта.
Донос
Но местният владика Акакий от завист направил донос пред турските власти, че тоя стар чужденец събира около себе си много народ и може да предизвика някой бунт. Преподобният предвидил надигащата се опасност и цялата нощ прекарал в молитва и спокойно чакал да свърши божествената литургия. Рано сутринта заптиетата обкръжили църквата и заловили стареца Яков с двама негови ученици - дякон Яков и монах Дионисий. Беят разследвал преподобния ту с увещания, ту със заплахи, ту с изтезания, но като не измерил в него никаква вина, хвърлил го в тъмница за 40 дни и съобщил за него на Високата порта. След известно време дошла заповед от султан Селим (1512-1520) да представят светеца с неговите ученици в Одрин, за да ги съди сам той.
Следствие
По време на процеса преподобният Яков говорил само истината. Султанът заповядал да бият него и учениците му с бичове. От преподобния не се чули ни дума, ни стон. После стягали главите им с винтове. От това мъчение на дякон Яков изскочило едното око. Междувременно султанът узнал, че старият мъченик предсказва бъдещето и на шега попитал Свети Якова: "Аз още колко години ще живея?". Преподобният отговорил: "Девет месеца!". Това пророчество се сбъднало - султан Селим I умрял на 22 септември 1520 г.!
Мъченичество
За да намери основателна причина да убие невинните, озлобеният султан изпратил при тях в затвора един свой паша да им задава въпроси за Христа и за Мохамеда. Преподобни Яков дръзновено изповядал, че само Исус Христос е истински Бог. Това вбесило султана и послужило като повод за нови жестоки мъчения. По този начин ги мъчили 17 дни. Най-после султанът ги осъдил на смърт чрез обесване. Преди да бъде изпълнена присъдата, преподобни Яков вдигнал ръце и очи към небето и извикал: "Господи, в Твоите ръце предавам духа си!". И веднага, за почуда на всички, тихо починал. Това станало на 1 ноември 1520 г.
Литургия за праведника в Атонски скит
Благочестиви християни откупили честните мощи на екзекутираните и ги погребали с почести. Над техните гробници в неделните и празнични дни се явявала светлина и ставали чудеса. По-късно честните им мощи били пренесени на Атон, а оттам в местността Галатиста близо до Солун, където в манастира "Света Анастасия Узорушителница" се поселили останалите ученици на преподобния. За Преподобномъченик Яков и неговите ученици има специална служба, която се служи в деня на тяхната памет в Иверския скит "Свети Йоан Предтеча" на Атон и в манастира "Св. Анастасия".
