В ече две хилядолетия християните по света посрещат през пролетта Разпятието и Възкресението на Иисус от Смъртта. Учените се стремят да намерят обяснение чрез различни медицински, физически и химически теории на най-голямото чудо в историята на човечеството. Любителите на конспирации също не остават назад със своите версии.
Според родния писател Христо Буковски познанието за възкресението тръгва от българските земи. От гледна точка на митологията тракиецът Орфей също се връща от света на мъртвите. Там той слиза, за да търси своята жена Евридика, умряла след ухапване от змия.
Херодот описва история с жреца на траките Залмоксис, живял VI-V век преди Христа, чийто народ изповядва вярата в безсмъртието. Той поръчва да му направят гробница, в която влиза и излиза чак след три години, но вече променен. Може да говори, но хората не го виждали гласят древните легенди. И тук е голямата разлика с чудото на Иисус, при което той се връща от света на мъртвите, но в плът, доказвайки, че е Бог.
В света на иконографията празникът Възкресение Христово се изобразява в две сцени. Най-ранната е на ангел, седящ на гроба Господен и известяващ жените мироносици, че Иисус е възкръснал.
Втората сцена е по-късна и доста по-динамична. През VI век Божият син започва да се изобразява как слиза в ада. Там той чупи адовите порти и извежда всички начело с Адам и Ева, попаднали там заради първородния грях.
Практика
Що касае практиката по разпъването най-вероятно тя е започнала от асирийците и вавилонците. Това смъртно наказание се е практикувало и от древните перси, като се извършвало чрез провесване от дърво или стълб. Римската империя въвежда приковаването за дървено скеле. Смята се, че в началото то е било във формата на Х, която е била по-устойчива и лесна за вдигането на жертвите. След това формата се е изменила в Т-образен кръст. Така през 71 година преди Христа по пътя от Рим до Капуа били разпънати пленените 6000 хиляди бунтовници, участвали във въстанието на Спартак срещу Римската република. Техните кръстове са стряскали хората, минаващи по пътя Виа Апия от Капуа до Рим.
Именно като враг на империята и бунтовник е бил осъден и Иисус Христос. Той е бил обвинен от фарисеите, че отхвърля едновременно Мойсеевите закони и властта в Рим.
Екзекуцията
Разпятието тогава е смятано за унизителен акт и не е налагано на римските граждани. За извършените от тях престъпления те са били посичани с меч. С разпъването римската империя безмилостно е налагала своята власт в завладените земи, включително и в древна Палестина. В Древен Рим процесът на разпятието е бил дълъг, съпроводен с бичуване, преди жертвата да бъде прикована и изправена на кръста. Понякога осъденият е предавал Богу дух още при налагането с камшика вследствие на дълбоките рани и загубата на кръв. Иисус обаче издържа на това мъчение, и успява да изнесе до Голгота патибулума - напречната греда на кръста до мястото на екзекуцията си. Днес по Виа Долороса (пътят на Христовото страдание) минават хиляди поклонници.
Гъбата с оцета
В списанието на американските медицински сдружения по повод физическата смърт на Христос ученият Уилям Едуардс пише следното: „Смъртта, причинена от разпятие, е многостранна и мъчителна. Тя включва задушаване, дехидрация и конгестивно спиране на сърцето“.
В Евангелието се казва, че палачите дават на Христос да пие оцет, което допълнително усилва мъките Му: „След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне писанието, рече: А като беше сложен там съд пълен с оцет, натъкнаха на исопова (тръстика) една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха до устата Му (Йоан 19:28-30).
Разпъването Му на кръста се случило в петъка в навечерието на еврейската Пасха.
Малко преди Иисус да предаде Богу Дух според Библията внезапно люшнало земетресение.
Гробът
Според Светото писание Йосиф Ариматейски и близките на Иисус жени снели пречистото тяло Господне от кръста, обвили го в плащ и го положили в нов каменен гроб в Йосифовата градина. Фарисеите сложили отпред пазачи, защото знаели, че чудотворецът Иисус е предрекъл възкресението си: „Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.” (Матей 12:40)
Гробът представлявал скална пещера. Входа й запечатали с тежък камък.
Явление
В един момент гробницата се отворила, а от нея излязъл Христос, който се понесъл над множеството, левитирайки. Евангелист Лука пише, че когато Иисус се е появил пред учениците си, “Те се стреснаха и уплашиха, като мислеха, че виждат дух” (Лука 24:37-39). В посланието си до Коринтската църква „Свети Апостол Павел“ дава ясно свидетелство, че не става въпрос за масова халюцинация с думите: „Той се яви на Кифа и след това на единайсетте; после се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето са живи до днес, а някои и починаха; после се яви на Яков, след това на всички апостоли, а най-после от всички яви се и на мене“ (I Коринтяни 15:5 и 8).
Конспирация
Съществуват и ред чисто конспиративни теории за тайната на Христовото Възкресение, звучащи като сценарий на холивудски екшън. Обобщено те звучат така: учениците Му, подкупвайки римските легионери, успяват да го упоят на Кръста с наркотик, имитиращ смъртта Му, както и да ги уговорят да не пречупват краката Му, каквато е била задължителната практика. Охраняващите гроба пък са или упоени, или също подкупени, за да си затворят очите при спасяването на Христос. Някои дори смятат, че самият Пилат, който е наясно, че Иисус е невинен, участва - или най-малкото знае, но не се намесва - за подобна конспирация. Поддръжници на тази хипотеза привеждат следния цитат от Евангелието:
„А Пилат се почуди, че Той вече е умрял; и като повика стотника, попита го: дали отдавна е умрял?“ (Марк. 15:44). И не наказва провинилите се легионери, проспали изчезването на тялото на Христос.
Разбира се, това звучи много сложно и на дали се е случило, за да се спаси един кръстосващ онези дни римската империя проповедник. Тогава малцина за подозирали че той е Божият син, дори апостолите често са се съмнявали в това.
Евангелист Йоан пише, че тогава над кръста на Иисус Пилат нарочно сложил надпис на няколко езика - еврейски, гръцки и латински за ужас на фарисеите. Той представлявал акроник от 4 букви, който гласял „Исус Назаретски, Цар Юдейски“ (INRI - IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM). Парченце от табелата на Св. кръст се пази днес в България – в Троянския манастир „Успение Богородично“.
Използвали червените яйца за лечение
В народния календар Възкресението Христово се схваща като възкресение на природата. В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела селскостопанска работа, не се е впрягал добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък – тогава постът е бил най-строг. Старите вярвали, че ако се работи тогава ще има гръмотевици и град.
В центъра на самия празник е трапезата. Тя е запазена и до днес като символика на трите обредни храни - яйцата, козунака и агнето.
Яйцето се разглежда като символ на прераждането през пролетта, а с възникване на християнството започва да се възприема и като символ на раждането на човека. Броят на яйцата се определя спрямо броя на членовете на семейството, а в селата – от броя на кокошките носачки. Боядисването им е ставало рано сутрин на Велики четвъртък от най-старата жена в семейството. Парашките, както наричали писаните яйца, не са били предназначени за ядене, а само се подарявали. Най-голяма сила имало първото снесено яйце, а първите червени яйца хората слагали в сито, постлано с нова кърпа, за да може слънцето да ги види и да се усмихне. Вярвало се е, че тези яйца имали силата да предпазват и да лекуват. Когато имаме гост на Великден, трябва да му се подари червено яйце, за да може богатството никога да не напуска дома.
Първото яйце освен под иконостаса се е слагало също така и в сандъка с моминския чеиз или се е заравяло в средата на нивата, за да я пази от градушка. Яйцата се ядат до Спасовден, или цели 40 дни.
В миналото на българската трапеза се е слагал традиционният обреден хляб. Козунакът, без който днес не може да си представим празника, е европейска традиция и навлиза у нас едва през 20-те години на миналия век, измествайки традиционния колак (пармак, кравай).
Агнешкото е също неизменен продукт на празничната трапеза. Той е символ на Иисус Христос, който е представян като Божи агнец. Така агнето се свързва с неговата смърт, защото е жертвано в деня на Възкресението.
Иисус разпънат на 3 април 33 г.
Вървят и различни теории и около точната датировка на Великден, която се оказва по-малко спорна в сравнение с Рождество Христово, където нито годината е ясна, нито месецът.
Съвместни изследвания на библейски историци и астрономи са фиксирали една дата за разпъването на Иисус Христос. То е станало по времето на еврейския празник Пасха в петък, 3 април 33 година. Евангелист Марко пише: „И когато вече мръкна - понеже беше петък, сиреч, срещу събота, дойде Иосиф Ариматейски, виден член от съвета, който и сам очакваше царството Божие, дръзна, та влезе при Пилата и измоли тялото Иисусово“ (Марк.15: 42-43).
Евангелист Лука уточнява дори точното време на кръстната смърт на Спасителя: „А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час, като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата. И Иисус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна“ (Лука 23:44-46).
Въз основа на това астрономите изчисляват, че точно на тази дата е имало лунно затъмнение, което е било наблюдавано на географската ширина на Йерусалим.
Автор: Любомир Старидолски, Константин Събчев
