– Д-р Стойков, научните ви търсения са свързани и с Ивановския скален манастир. Ваша е хипотезата, че част от хитона на Христос е бил там. Каква е реакцията на научната общност след това сензационно предположение?
– Докладът ми бе представен на международна научна конференция в началото на тази година във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Присъстваше цялото ръководство на Богословския факултет и имаше обсъждане. Поставени бяха някои въпроси, свързани с богословската част на изследването, но не и по отношение на иконографията. Все пак аз не съм богослов. Сборникът с доклади от тази конференция още не е излязъл, но предполагам, че през септември ще е готов. Приемането на доклада за отпечатване означава, че е приета и хипотезата.
– На какво се основава твърдението ви, че част от тази най-важна реликва в християнския свят е била в Иваново?
– В резултат на дългогодишните ми проучвания на храмовата живопис в „Черквата“ открих доста несъответствия в иконографията и разчетох ктиторската сцена. Смяташе се, че църквата е посветена на Света Богородица, но във византийската иконография няма такъв сюжет – цар да дарява църква на Богородица. Винаги императорите или царете даряват на Христос, защото те са Христовите наместници на Земята. Направи ми впечатление, че точно под унищожената фигура, за която се смяташе, че е на Богородица, е останало изображение на крак с червена пантофка и открит глезен. В цялата византийска иконография има само три сцени, в които се подават глезените на Богородица и това е огромно изключение. Има хиляди нейни изображения и винаги обувките й се показват до носовете, а тук се вижда цялата пантофка с целия глезен, което означава, че това е мъжки крак. T.e. в ктиторската сцена с цар Йоан Александър е била фигурата на Христос.
Сцената Възнесение Христово и реконструкцията ѝ как е изглеждала
Друга сцена в „Черквата“ правилно е била разчетена като „Възнесение Христово“. От нея е оцеляла само малка част – моментът на възнасянето на Христос с ангелите. Никой до този момент не е обърнал внимание, че апостолите не са там, а те няма къде да са на друго място освен на същата стена. Aбсолютно винаги сцената се изобразява с 12-те апостоли – понякога със Света Богородица, понякога с архангелите Гавриил и Михаил в зависимост от това къде е изображението – в храм, книга или икона. Когато се вгледаш, в левия ъгъл на тази стена има една сцена, която не е разчетена. Това са три мъжки фигури, които правят някакви жестове. А апостолите от сцената на Възнесението винаги са учудени, че Христос се възнася и това за тях е доказателство, че е истински Бог, защото дотогава не са вярвали. Никой не е знаел тези три фигури от коя сцена са и затова не е била разчетена, а те не могат да бъдат от друга освен от „Възнесение Христово“. Жестовете ясно показват, че това са трима от 12-те апостоли (другите липсват, тъй като по-късно е избита стената за вход - б.р.).
Сцената Възнесение Христово и реконструкцията ѝ как е изглеждала
В центъра имаме и Света Богородица в поза Оранта, а Божията майка никога не се изобразява в тази поза върху западната страна на наоса. Самостоятелна фигура на Богородица Оранта е абсолютно невъзможна, тъй като тя е една от догматичните фигури и винаги се изобразява на източната страна. В същото време само сцената на Христос с двата ангела е била разчетена като „Възнесение Христово“, което е абсолютно невъзможно. Защото и трите фигури на апостолите долу и на Света Богородица на същата стена са обвързани с тази сцена.
– Но каква е връзката на това с хитона на Христос?
– Най-логичното обяснение е, че това е било западна абсида, а тя се прави там, където има някакви ценни реликви, мощи за съхранение. Самата сцена „Възнесение Христово“ винаги се изобразява на източната абсида. А тук е на западната стена и за това е имало много силен мотив, а именно съхранението на важна християнска реликва.
По църковно правило всички ценни мощи винаги са били придружени от надпис или иконографска сцена етикет. А сега да обърнем внимание на една друга сцена, която проф. Лиляна Мавродинова е разчела като „Бичуването на Христос“. Когато се вгледаме, виждаме, че войниците, които следва да бичуват Христос, са с гръб към него и са се навели, като единият разсича нещо с ножове или мечове. Те няма как да бичуват Христос, ако са с гръб към него. Никой не беше обърнал внимание на тази сцена, а тя е с най-големи размери на западната стена. Това е странно, защото „Бичуването на Христос“ е незначителна сцена, тя не може да бъде с такива огромни размери. А тук нямаме бич със сигурност и най-логичното обяснение е, че двамата войници правят нещо, когато Христос вече е изправен на кръста, присъдата е произнесена и той чака нейното изпълнение. Единствената сцена, която може да има подобен сюжет, е подялбата на Христовите дрехи. Няма друга сцена, при която Христос да е изправен пред кръста и войниците да правят нещо. Освен това акад. Иван Дуйчев е посочил наличието на два ангела над Христос, които се изобразяват само в сцени след произнасянето на смъртната присъда. Присъствието им тук означава, че смъртната присъда вече е произнесена, което отрича възможността сцената да е „Бичуването на Христос“.
Сцената с подялбата на Христовите дрехи много рядко се изобразява, няма я дори в Ерминията на Дионисий от Фурна и художниците нямат пример как да я рисуват. Те вземат някаква съществуваща сцена и леко я модифицират. Така се е случило и със сцената „Подялбата на Христовите дрехи“ в „Черквата“. Тук виждаме как единият войник насича туниката, а другият очевидно сгъва хитона, по-скъпата дреха, за която са хвърлили жребий. Съществуването на тази сцена на западната стена в толкова големи размери няма смисъл, освен ако не изпълнява функциите на етикет за обозначаване на реликва. И това най-вероятно е била част от дрехата на Христос.
– Къде се е намирал хитонът на Христос?
– Хитонът е бил съхраняван в императорската катедрала „Света София“ в Константинопол заедно с острието от копието на Лонгин. То е било отдолу, а хитонът – над него, увит в някакъв червен плат и подпечатан с императорски печати. Само една страна била оставена свободна и оттам отрязвали парче, когато е трябвало да подаряват на някого. След завладяването на Константинопол от френските рицари през 1204 г. всички ценности от „Света София“ са били пренесени в Никея, която е била превърната в седалище на Константинополския патриарх. Някъде през 1234 г. Йоаким е бил изпратен в Никея, където е бил ръкоположен от Константинополския патриарх за митрополит.
– А как е попаднала реликвата в Ивановския манастир?
– Логичното обяснение е, че е попаднала там чрез свети Йоаким. Той се замонашил като юноша в Атон, в зряла възраст го напуска и със свои ученици дошъл в Иваново, а по-късно става първи Търновски патриарх. Свети Йоаким е единственият наш патриарх, който е избран на общохристиянски събор. Най-вероятно тази реликва е била дадена при ръкополагането му в Лампсак през 1235 г. Това е най-големият подарък, който трябва да помогне за обръщането на България от римокатолицизъм към православие. И да се върне тази държава към православието, те дават този безценен подарък.
– Ако част от хитона на Христос е бил в Иваново, това нямаше ли да бъде отразено в някакви източници от Средновековието?
– Това, че не са намерени досега такива източници, не означава, че не е имало. Почти всичко, което е създадено като книги през Средновековието, е унищожено, оцеляла е някаква минимална част, а тези, които са оцелели, са допълнително унищожени. От житието на свети Йоаким например имаме едно-единствено копие, и то в Северна Македония – препис от XIV век, не е оригинал. Освен това вероятно се е пазело в тайна, че част от дрехата на Христос е в Ивановския манастир. Според мен църквата е била изсечена заради хитона на Христос, тъй като там има само един живописен слой и етикетът, сочещ към реликвата, е в него. Реликвата вече е била в манастира, когато е започнало изписването на „Черквата“, което е било предназначено да я съхранява. Смятам, че иконографията е създадена именно заради хитона на Иисус Христос.
– В книгата си за свети Йоаким твърдите, че Лондонското Четвероевангелие е преписано в Ивановския скален манастир. Какви са аргументите ви?
– Логично е да е преписано в Ивановския скален манастир. Много малка е вероятността това да се е случило в Атон или в Търново. В Иваново има силно развита книжовна школа, за което свидетелстват стотиците надписи на граматици. Имаме ктиторски портрет на Йоан Александър в „Черквата“, първата му жена Теодора Басараб също е ктитор на друга църква. В манастира е запазен единственият скален скрипторий на Балканския полуостров. Първите граматици най-вероятно са били тримата, с които свети Йоаким идва от Атон. Славата на Йоаким е била огромна, манастирът много бързо се е разраснал и е привлякъл интелектуалния капацитет на Югоизточна Европа и това си личи от надписите. Най-вероятно тук е била създадена голяма част от българската средновековна православна литература от началото на XIII век, няма къде другаде да бъдат преписани тези книги освен в Иваново.
– А в Търновската книжовна школа?
– Никой досега не е изследвал генезиса на Търновската книжовна школа или не го е свързал със свети Йоаким, който от Иваново става Търновски патриарх. Цялата тази богослужебна литература е преписана в Ивановските скриптории. Когато свети Йоаким е избран през 1235 г. за патриарх на събора в Лампсак, той най-вероятно е взел със себе си монаси от Иваново. Цялата тази литература е била пренесена в Търново и тя създава Търновската книжовна школа. Защо дотогава това не е било възможно? Дотогава Търново е столица на римокатолическа държава, а архиепископ Василий никога не би допуснал там да се създава православна литература.
– Ивановският скален манастир е обект на ЮНЕСКО, който прославя нашата страна. Какво му дължим обаче?
– Всичко. Нищо не е направено за Ивановския скален манастир. Това е най-лошо съхраняваният паметник на ЮНЕСКО. Покажете ми обект на ЮНЕСКО, който е по-лошо съхранен. За по-добри мога да се сетя много, макар че не съм посещавал всички, но не съм срещал по-лошо съхранен от Ивановския манастир.
Ивановският скален манастир (скални църкви)
– Към кого са упреците ви?
– Към държавата. Методическото ръководство е на Русенския исторически музей, собствеността е на Ивановската община и се получава орел, рак и щука на българската безотговорност и на съсипването на българското минало.
– А научната общност какво трябва да направи за Ивановския манастир?
– Досега не е издавана пълна книга за тази обител, която да включва абсолютно всичко за нея. Трябва да се публикуват задължително средновековните надписи, които Коста Хаджиев е подготвил, но не е успял да издаде. Те може да са част от тази книга. Никога тези надписи не са били издавани цялостно, има само отделни публикации за тях.
Жанета Йорданова
