О т празника Богоявление пада църковното вето върху сватбите. Желаещите да се венчаят пред лицето на Бога мога да го сторят след 6 януари (Йордановден), тъй като тогава изтича забраната, която влезе в сила на Игнажден (20 декември). На практика от Ивановден (7 януари вкл.) сватбите отново стават разрешени чак до началото на Великденския пост (27 февруари).
Интересно е, че в наши дни празникът Богоявление (6 януари) е обединен с празника Кръщение Господне, но в миналото са се празнували в отделни дни. Като цяло се приема, че при кръщението на Иисус в река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и Гласът на Небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е Негов Син.
Памет
На следващия ден православните църкви тачат паметта на самия Йоан Кръстител. Западната църква го чества на неговия рожден ден - 24 юни (Летни Свети Иван, Еньовден).
Съгласно Евангелието той се ражда половин година преди Иисус Христос, заради което е наричан Предтеча. Син е на свещеника Захария, от рода на Аарон и праведната Елизавета – от рода Давидов, която е леля на Дева Мария. Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан. След като навършва 30 години, започва да проповядва. Именно той дава Свето Кръщение и на Иисус Христос.
Танцът на Саломе
Според библейската легенда Предтечата е екзекутиран по заповед на Ирод Антипа, който се опитва да съблазни Иродиада - жената на своя покоен брат Филип. Йоан Кръстител го осъжда публично, че е нарушил закона с думите: „Ти не трябва да я имаш!“. За тази си дързост той е затворен в тъмница. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада - Саломе, танцува за него. След като тя приключва танца си, той й се заклева, че ще й даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя й отговаря „Главата на Йоана Кръстителя“. Ирод дава заповед да обезглавят Йоан и да донесат главата му на тепсия на танцьорката.
Ледено хоро
В българската народна традиция тези празници са посветни на водата, като продължават на 8 януари - Бабинден, и са символ на новото начало.
На самото Богоявление, след като свещеникът хвърли кръста в леденостудените води, младите мъже и момчета се надпреварват да го извадят. Според християнския прочит тази традиция е в памет на кръщението на Божия син от Свети Йоан Предтеча в река Йордан. Самото име Йордан в превод означава „до реката“. В някои райони се играе хоро в студените води на река или езеро, като особено популярно през последните години е Леденото хоро в Калофер.
Хората вярват, че ако на Водици времето е студено и кръстът замръзне във водата, преди да бъде изваден, годината ще е здрава и плодовита. След като кръстът бъде изваден, с менче кръстена вода и босилкова китка в ръката свещеникът минава по селото и ръси младоженци и пеленачета, стари и млади, болни и здрави. Навред задължително къпят и имениците в реките, тъй като богоявленската вода се счита за целебна.
Новият огън
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от ланшната стара светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта на 5 януари – срещу Йордановден и Богоявление – е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна, като наподобява тази на Бъдни вечер със зелевите сарми, пълнените чушки и дори с орехите, по които всеки може да види какво го чака през новата година. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.
Девойките също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят света вода. Според старата традиция на реката човек трябва да обмие домашната икона, както и своето лице. В Родопите на този ден се хвърлят във водата младоженците (тези, които са се оженили предната година), за да са живи и здрави цяла година. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
Женски водици
Тази традиция продължава и на следващия Ивановден. В обредното къпане се включват и жените – невести и наскоро сгодили се. Оттам и името на празника в някои селища – Женски водици. Някога ходели т. нар. къпачи, които къпели (доброволно или принудително) не само всички Ивановци, но и по-заможните представители на общността. През османското владичество къпачите безнаказано можели да катурнат в река дори бейовете и пашите.
В българската народна традиция Ивановден е свързан преди всичко с края на Мръсните дни. Вярвало се е, че на този ден тъмните сили, които са върлували нощем, се прибират обратно в преизподнята. Това става с помощта на кукерите, които със страшните си маски и звънци ги прогонват и носят здраве и берекет за предстоящата година.
Побратимството е под знака на Предтечата
Самото име Иван (Йоан) означава “Божа благодат”, „Бог помилва” или “глас Божи”. Затова народът ни възприемал светеца като мъдър старец, покровител на кумството и побратимството, а в по-широк смисъл – на приятелството. В народните представи, когато Господ поделял света, на свети Иван се паднало „да кръщава земя и вода, млади булки и малки деца“. Някога на този ден във всяка българска къща устройвали големи празненства. Според традицията младо семейство, сключило брака през миналата година, задължително посещава вечерта кумовете си, носейки пита, кравай, млин, баница, вино, ракия.
На този ден в някои части на България и днес се извършва ритуалът за побратимяване, популярен не само между мъжете, но и между жените. Макар и рядко тази практика се среща и между мъж и жена, но това не означава, че ако са мома и ерген, не могат по-късно да сключат брак, защото за църквата са духовни брат и сестра.
На Бабинден прекадяват родилките с въглени
Бабинден е последният от триадата народни празници в началото на новата година. Той е в почит на бабите акушерки, родилките, новородените и най-общо казано – чудото, наречено раждане на нов живот.
В миналото сутринта преди изгрев слънце бабата акушерка посещавала домовете на младите жени с деца до една година, на които е бабувала. Тя носела китка здравец и босилек, вързана с червен конец, вълна, просо, мед и масло в дар. В дома на родените с нейна помощ бабата къпела ритуално децата. С китката тя поръсвала младите жени и момите против уроки и като пожелание за леко бъдещо раждане.
Преди да си тръгне, бабата тържествено канела жени на обяд в своя дом. На трапезата там задължително се слагали варена кокошка, баница, обреден хляб, ракия и вино. Бабата акушерка прекадявала под полите на жените с живи въглени, сложени на керемида, за да раждат бързо и лесно. След това акушерката била изкъпвана ритуално в реката.
Бабинден завършвал с веселба в кръчмата. Това е бил единственият ден в годината, в който жените са имали право да влизат там.
