С вети Наум Охридски е най-младият от Светите Седмочисленици, към които се числят и светите братя Кирил и Методий и учениците им Горазд, Климент, Ангеларий и Сава. Паметта му в православния свят се чества на 23 декември (и на 20 юни). По случай празника манастирът му в Охрид се изпълва с хора от цял свят. Според свидетелствата молитвите към българския праведник помагат при здравословни проблеми, но най-вече за депресии и душевни недъзи.
В православната традиция този средновековен български богослов и книжовник е особено свързан със свети Климент, с когото споделят несгоди и страдания и общо учителско поприще в старобългарската област Кутмичевица в днешна Македония. Неслучайно в едно от житията му светецът е определен като „брат и другар и състрадалец на блажения Климент“.
Жития
Сведения за свети Наум черпим най-вече от неговите жития, най-ранното от които е славянско и е от първата четвърт на X век, от предговора към Учително евангелие от епископ Константин Преславски (X век). Към източниците можем да добавим и единствената засега известна творба на св. Наум – Канон за апостол Андрей.
Интересно е, че второто славянско житие на св. Наум, което вероятно възниква през XVI век, дава информация, която другаде не се среща. Там се посочва: „Този преподобен и велик отец Наум отрасна в Мизия.“ С „Мизия“ средновековните гръцки извори са обозначавали българските земи. За този най-ранен период от живота на светеца не се знае почти нищо. Първото славянско житие напълно го прескача и ни пренася във времето, когато светията е вече в България при властта на свети княз Борис I.
Второто славянско житие е много кратко - родителите му са знатни хора, но бъдещият светец се отказва и от титли, и от богатство и се присъединява към учениците на светите братя Кирил и Методий. Предполага се, че свети Наум се присъединява към славянските първоучители, когато те работят над славянската азбука в манастир в планината Олимп.
При папата
През 863 г. Наум отпътува заедно с тях на просветнага мисия във Великоморавия. През 867 година придружава светите братя и по време на тяхното посещение в Рим, където славянската писменост и богослужение получават на първо време благословията на папа Адриан. Предполага се, по податки от второто славянско житие на светеца, че именно в Рим папа Адриан го ръкополага за презвитер (свещеник) заедно с други ученици на Солунските братя. След смъртта на свети Константин-Кирил (14 февруари 869 година) Наум се завръща във Великоморавия, където се отдава на проповедническа и просветна дейност под ръководството на св. Методий (въздигнат в архиепископ на Великоморавия в 869 г.).
Гонения
След смъртта на свети Методий (6 април 885 година) Наум и останалите му сподвижници са преследвани, унижавани и търпят страдания, причинени им от католическото немско духовенство, което не се примирява с литургията на славянски език. След окончателния крах на славянското просветно дело във Великоморавия, което предшества и загиването на самата държава, много от славянските духовници са избити, продадени в робство или принудени да бягат.
Знае се, че Наум, Климент и Ангеларий успяват да избягат и се насочват към наскоро покръстената българска земя. Най-забележителното чудо, което тримата Божии угодници извършват с молитва, е възкресяването на сина на един велможа. Това се е случило недалеч от граничната българска по това време крепост Белград. Теофилакт Охридски нарича управителя на Белград с титлата „боритаркан“, а във второто житие на свети Наум се говори за княз на име Радислав. Този местен управител много се зарадвал, защото му става известен стремежът на св. княз Борис да разпространява Христовото слово на разбираем за поданиците си език. Подобен порив има и великоморавският княз Ростислав. Ростиславовите наследници обаче проявяват гибелна недалновидност, която княз Борис I не позволява да се повтори. В крайна сметка боритарканът изпраща светите Наум, Климент и Ангеларий към столицата Плиска.
Плиска
В Плиска славянските учители са посрещнати тържествено, осигурено им е всичко необходимо за работа и почивка. Отношението на княз Борис скоро привлича към България много от останалите великоморавски просветители. Мнозина от тях са откупени от робство от византийците и настанени в империята на различни длъжности. Впоследствие обаче много от тези славянски учители също се отправят към България, за да следват своето призвание, както разказва и първото Наумово житие. Житието на св. Климент Охридски (от Теофилакт) дава важни сведения, че Наум и Климент са настанени в дома на болярина Есхач. Впоследствие, когато княз Борис разпраща славянските учители по различните области на българската държава, свети Наум е определен да остане и да работи в Плиска.
За неговата дейност там не е известно твърде много. Знае се обаче, че той е сред основните организатори и вдъхновители на просветното дело. От предговора на Учително евангелие е видно, че епископ Константин Преславски се занимава с книжовна дейност под вдъхновителството и подкрепата именно на св. Наум: „… Поради това и аз, скромният Константин, като се уверих в това от твоите молби, брате Науме, и от казаните по-горе заповеди, преклоних се пред твоето смирение. …“.
Книжовна школа
В онези дни свети Климент Охридски създава Охридската книжовна школа и за седем години (886-893 г.) обучава на глаголица 3500 ученици. През 893 г. е извикан в новата столица Преслав от цар Симeон I и е ръкоположен за епископ Велечки - първия епископ, проповядвал на старобългарски. А на неговото място като учител и ръководител на просветното дело в областта Кутмичевица в днешна Македония е поставен св. Наум. Там той достойно продължава делото на св. Климент и развива широка просветна дейност. Свидетелство за нея е народната памет, в която книжовните и учителските занимания на свети Климент и свети Наум се смесват и поставят наравно. Красноречиво свидетелство за това е една уникална литийна икона от XIV век, пазена в охридската черква „Света Богородица Перивлепта“. От едната й страна е изображението на св. Наум Охридски, а от другата на св. Климент Охридски.
Кирилица
Преподобният разпространява българското книжовно слово и в останалите важни културни центрове - градовете Девол, Дебърца, Главиница и Велика.
От възникването си до XII век Охридската книжовна школа използва глаголица, а кирилицата започва да се използва през 890-те г., веднага след създаването й от книжовниците на Преславската школа. Между 990 и 1015 г. Охрид е столица на Първото българско царство и същевременно престолина на Българската патриаршия.
През 905 г., вече на преклонна възраст, св. Наум се оттегля в манастира „Св. Архангел Михаил“ край Охридското езеро. Той е построен от него с финансовата помощ на св. княз Борис и сина му цар Симеон Велики. Именно тук на 23. XII. 910 година достойният служител на Божията българска нива се представя пред Бога. Скоро обителта получава името на българския светец. Той е погребан в дясното крило на манастирската църква. Гробът и мощите на св. Наум се прочуват с много чудеса и това заедно със спомена за живота му допринася включването на книжовника в православния календар да последва почти веднага след смъртта му.
На 23 декември имен ден празнуват Наум, Бисер/а, Бисерка и Бистра.
Избодоха очите на покръстителя
Манастирът "Св. Наум" е изграден на южния бряг на Охридското езеро върху малко плато над изворите на река Дрин, на 26 километра южно от Охрид. Или „при извора на Бялото езеро“, както разказва житието на просветителя за обителта. И днес тя е една от най-обичаните и посещавани от сънародниците ни отвъд Осогово и от България.
В манастирската черква на един от стенописите е изографисан канонизираният български цар Борис Покръстител, изписан в периода 1800-1806 г. Преди повече от половин век очите на светеца на стенописа са умишлено вандалски избодени. Манастирът десетилетия наред умишлено не реставрира
повредената стенопис.
Закриля св. Йоан Шанхайски
Любопитен епизод от по-ново време е отношението към свети Наум на големия светец на XX век свети Йоан (Максимович), архиепископ Шанхайски и Сан-Франциски чудотворец. По време на многобройните си пътувания и служения архиепископ Йоан с особена любов се отнася към прославените местни светии по местата, които посещава и възобновява почитта към тях. По време на своето служение в семинарията в Битоля свети Йоан особено много обиква св. Наум. Местните предания свързват молитвената и чудодейна подкрепа на св. Наум особено много с нуждите на душевноболни хора. Той се превърнал в един от небесните застъпници на свети Йоан, който се представя пред Бога именно в навечерието на летния празник на св. Наум – 20 юни. Има сведения, че свети Йоан е правил чудеса на изцеление дори в далечен Китай, като се е молил пред една иконка на св. Наум. Тропарът, с който се прославя делото на българския светец, гласи: “Света оставил, привързал се към Христа, разпънал си плътта и си живял духовно, всеблажени Науме. Потрудил се да се подвизаваш в пътя на апостолите, привел си към вярата множество, безброй мизийци, затова с твоите молитви избави ни от изкушения.”
Румен Жерев
