М ного от символите на коледните празници водят началото си от християнството и преданията около Рождеството на Иисус. Има теория, че играчките, които кичим по елхите, или подаръците, които си раздаваме, идват от даровете, които влъхвите са донесли на Спасителя. Звездата, която стои на върха на елхата, пък символизира Витлеемската сияница, която се е показала над мястото на раждането на Спасителя на света.
Пришествие
Влъхвите са първите хора, които са узнали за Пришествието на Божия син на земята. Малко преди раждането на Иисус, ориентирайки се по подредбата на звездите и по една доста ярка (Витлеемската звезда), която ги е водила, те открили мястото, където се е родил Спасителят на света. Тримата мъдреци (наричани и Трима царе) поднесли даровете си на малкия Иисус Христос - смирна, ладан и злато. Според тълкуванието златото е било за Царя, ладана - за Бога, а смирната - за Човека Иисус.
Атон
Малцина подозират, че днес те се пазят на Атон в манастира „Свети Павел“. Смирната, ладанът и златото се показват за поклонение на миряните, прииждащи тук от цял свят.
Златото, което се съхранява в обителта, прилича на играчките, с които днес гиздим елхите. Други ги оприличават и на дрънкулките, които майките връзват над кошарките на бебетата си. В манастира се пазят общо 28 златни ажурни плочки с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четириъгълник и многоъгълник. Те напълно подхождат за Младенеца, който ще се превърне в Царя на света. Върху всяка от златните плочки има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж. Според преданието Йосиф Обручник (земният баща на Иисус) продал няколко от тези „играчки“ по време на изгнанието на семейството в Египет, за да има какво да ядат.
Ладан и смирна
Тримата мъдреци от Изтока дарили Иисус още с ладан и смирна. Те също могат да се видят в манастира „Св. Павел“ - големи колкото маслини топчета, около 70 на брой и издават невероятен аромат.
Според Евангелието на Матей Христос се е родил при управлението на цар Ирод Велики (Мат., 2:16-18). Провокиран от едно прастаро пророчество, вещаещо края на управлението му, владетелят започнал да избива младенците, търсейки Месията, но не го открил. А пътят до него показвала само една
звезда, която в наши дни стана традиция да слагаме на върха на елхите по Коледа. Тя символизира Витлеемската сияйница. Символът на коледното дърво също е дълбоко залегнал в християнството. Веднага след като е сътворен човекът, Бог поставя това земно същество сред дървета и клони. Дървото на живота е било в центъра на първичната реалност като източник на жизнена сила. От друга страна, след грехопадението се появява Дървото на Кръста, носещо плодовете на Спасението.
Полета
Когато Христос се родил, тази ярка светлина в небето е озарила Витлеемските полета, а първите, които я видели, са пастирите. Ангел господен им казал да не се плашат с думите: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука). Същата светлина е ориентирала и влъхвите. При идването си в Йерусалим те били повикани от цар Ирод. Той хитро им казал, че ако открият месията, да му покажат къде се намира, че и той да му се поклони. Мъдреците по-късно не се връщат при Ирод. Те получават насън откровение, че владетелят иска да погуби Христос. Затова влъхвите си заминават от страната по друг път.
Дедите ни секли за празника бъдник
Според съвременния обичай мъжете днес собственоръчно отсичат елхата или я купуват. До 50-те години на XX век обаче символът на райското или световното дърво не е присъствал в домовете ни. Вместо него дедите ни отрязвали дебел пън от круша, дъб или бук, наричан бъдник. Той също символизирал световното дърво, крепящо хармонията в нашия свят. Интересно е, че този обичай още се спазва в някои населени места у нас. След като бъде отсечен, бъдникът се занася вкъщи, но без да докосва земята. Внасяйки го в къщи, мъжът пита домочадието си: "Славите ли Млада бога?", а жените отговарят: "Славим, славим, добре дошъл!“ Тук мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!"
После всички намазват бъдника със светено масло от църква. Пробиват дупка, в която слагат тамян, масло и вино, които се запечатват с дървено клинче. Стопанката отгоре слага жито и го омотава в ленен плат. Така приготвеното дърво се слага в огнището да изгори срещу зли сили и за плодородие.
Любомир Старидолски
