Т одор Живков е уговорил преврата на 10 ноември с генерал от КГБ, се твърди в биографичната книга "Горбачов. Човек и власт" на унгарския писател и журналист Дьорд Далош (издателство „Ентусиаст“). Откъсът е озаглавен "Още една плочка от доминото: България", част от главата "Годината на промяната".
Оперета
Най-старият и верен васал на Москва, Тодор Живков, е смъкнат от власт почти оперетъчно. След като този тесногръд и примитивен бюрократ през лятото на 1989 г. прогонва от страната 350 000 души от турското малцинство под предлог, че разрешава свободните пътувания, външният му министър, също носещ вина за събитията, решава, че така повече не може да продължава. До този момент обаче държавният преврат се разиграва само в неговата глава. Той настойчиво търси Горбачовото "Да", пък било то и под формата на мълчаливо кимване.
Горбачов и Живков
При правителствено посещение, вече след като по-голямата част от делегацията е излязла от залата за преговори, той изведнъж казва, че е забравил една книга и се връща обратно в кабинета на генералния секретар. Там споделя с Горбачов план за смъкването на Живков по време на заседание на Политбюро.
Шарапов
Сред малцината посветени е и съветският посланик в София и съветник по сигурността на Горбачов Виктор Шарапов, генерал-майор от КГБ. Шарапов уговаря директно с Живков оттеглянето му, така че малкият дворцов преврат не отнема много време. Засегнатият дори показва, че е облекчен от процедурата, протекла без никакви засечки. Оставаме си приятели, уверява той превратаджиите и ги кани на кафе, вино, уиски и коняк в заседателната си зала. Може би дори без да знаят, празнувайки, те влизат в една историческа нощ, тъй като този четвъртък, 9 ноември 1989 г., пада Берлинската стена.
Новоназначеният посланик на СССР Виктор Шарапов и бившият Първи
Друг откъс от книгата за Горбачов е наречен "Раждането на имиджа", част от третата глава "Ново начало". "Официалният, предимно европейски Запад, няма единно мнение за феномена Горбачов.
Тачър
Британският министър-председател Маргарет Тачър спада към онези, които сравнително рано оценяват комуникационните му умения, както и сръчността, с която води преговори. Посещението на Горбачов в Лондон през декември 1984 г. изиграва ролята на успешно профилиране за съветския политик. Тогава той предвожда делегация на Върховния съвет, която отива на неангажиращо информационно посещение по покана на британския парламент.
Желязната лейди, потънала във водовъртежа на най-дългата миньорска стачка в британската история, внимателно и спокойно слуша изложението на посетителя си, макар то да представлява обичайното празнословие.
ХИПОТЕЗИ: Кой „самоуби“ шефа на УБО генерал Кашев?!
Въпреки това гостът оставя незабравимо впечатление у домакинята. В мемоарите на Тачър четем: „Ако бях слушала само съдържанието на забележките му - голяма част от които придържащи се към традиционната марксистка линия, би трябвало да заключа, че е издялан от същото обичайно съветско дърво, от което са направени всички апаратчици. Но личността му бе доста по-различна от предишните говорещи кукли.
Той се усмихваше, смееше се, използваше ръцете си, за да подчертае нещо, променяше гласа си, аргументираше се логично и дебатираше остро. (...) Линията му не беше неочаквана. Но стилът му - да. В течение на деня разбрах, че тъкмо стилът, а не марксистката реторика носеше същността на личността му. Хареса ми. (...) С него, обясних по-късно на пресата, бих могла да работя.
Раиса
За разведряването на мрачната атмосфера със сигурност допринася и една неочаквана, необичайна за руснаците случка: Горбачов, по онова време все още втори в партията, бе успял да издейства от Константин Черненко специално разрешение да вземе в делегацията и жена си Раиса.
Горбачов и Раиса
Скандал
Подобно на британската, френската политика също посреща Горбачов с нараснало доверие. В общо взето добронамерената западноевропейска реакция се чува само един по-различен глас.
Хелмут Кол
В интервю за американското списание "Нюзуик" през есента на 1986 г. канцлерът Хелмут Кол казва прочутото си изречение за Горбачов, което след това се разпространява в няколко по народному украсени версии: „Той е модерен комунистически ръководител, който разбира от връзки с обществеността. Гьобелс, един от виновниците за престъпленията от времето на Хитлер, също бе експерт по връзките с обществеността“.
ПОДВИЗИ: Тато подобрява световен рекорд на Гьоринг
Лишеното от такт изказване издава страховете на Кол по отношение на нетипичното поведение на генералния секретар, а също така и известно раздразнение, че този човек, който обикаля половината свят като на концертно турне, винаги прави биещ на очи завой около Федералната република. Скандалът, предизвикан от забележката на Кол, става твърде гръмък, но не оказва значително влияние върху междудържавните отношения на СССР и ФРГ.
За Москва Бон е важен партньор в европейската й политика, чиято цел е изтикването на САЩ от континента. Реакцията на Горбачов, споделена пред ограничен кръг, се стеснява до фразата: Трябва да научим канцлера и на други неща. Въпреки това минават няколко години, докато двамата политици започнат да се обръщат един към друг с lieber Mischa и дорогой Гельмут. Иначе бундесканцлерът не си мисли единствено отрицателни неща за Горбачов. От един малко мътен извор - информация от Александър Шлак-Голодковски до шефа на Щази Ерих Милке - разбираме, че дори се е тревожил за съдбата на господаря на Кремъл.
НА ПЛЕНУМ ПРЕЗ НОЕМВРИ 1962 Г.: Тато детронира Вълко Червенков и Антон Югов!
Баварският предприемач Йозеф Мерц, който се намирал под влияние на алкохола, за което се извинява, разказал на Шлак за тайна среща между патрона му Франц Йозеф Щраус и Хелмут Кол в началото на май 1987 г. Интересът на Кол и Щраус се насочва към един основен въпрос(...): Ще остане ли Горбачов първият човек в СССР за дълго време, или трябва да се очакват само краткосрочни промени - ЦРУ говори за два месеца. Тъй като Кол изхожда от позицията, че неговото коалиционно правителство ще се задържи в следващите 15 години, за ФРГ е от първостепенно значение кои ще са водещите фигури в СССР, които в дългосрочен план ще поемат отговорност, и съответно каква е тяхната предсказуемост.
Въпросът откъде ЦРУ стига до извода и разпространява слуха за предстоящо падане на Горбачов сам по себе си е важен. Във всеки случай сравнението с Гьобелс е причината съветският лидер да отлага възможно най-дълго посещението си в Бон, но затова пък през декември 1987 г. приема Франц Йозеф Щраус, приятел и съперник на Кол - явно сладко отмъщение.
Лицето на Немезида
Сякаш мрачното лице на Немезида е надвиснало над съветската история: съдбовността на биологическия часовник. Ленин е на 47 години, когато болшевиките вземат властта, 43-годишен - Сталин става генерален секретар, Хрушчов го заменя на 59. Брежнев отпразнува 58-ия си рожден ден като шеф на Кремъл, Андропов идва на власт 68-годишен, а старецът Черненко влиза в кабинета на предшественика си тъкмо навършил 72 години.
Тодор Живков и Леонид Брежнев през 1971 година в София
Особено трагичен е фактът, че санаториумът, наречен Политбюро, е в правото си да взема такива съдбоносни решения като военната намеса в Афганистан, разполагането в Европа на ракетите SS-20 и свалянето на южнокорейски пътнически самолет заради подозрение във въздушен шпионаж - безсмислен и варварски акт, отнел живота на 169 души.
Летаргия и надежда
Измирането на държавните ръководители и видимото безсилие в още живите засилва летаргията в обществото. Моралната ерозия на политическия елит заплашва да се превърне в разпад на самата държавност. На тези, които следят ситуацията във властта, не им остава нищо друго, освен да се надяват на чудо.
IN MEMORIAM: Почина прочут двоен агент! (СНИМКИ)
Политологът Георгий Шахназаров разказва в спомените си колко силно е очакването за някаква действителна смяна на поколенията във властта: Постепенното издигане на Горбачов събуди надеждата, че в старата къща скоро ще се появи нов лидер, че свеж вятър ще размести застоялия въздух, че ще настъпят благословени времена. В нашето семейство поради конспиративни причини надеждата бе наречена по Бекет "В очакване на Годо". А Годо вече се е бил отправил на път.
Сцени от един преврат
От днешна гледна точка начинът, по който вестниците в комунистическа България съобщават на 11 ноември за свалянето на Тодор Живков от върха, е направо неразбираем. Най-важната информация е укрита дълбоко в текста на „информацията“. За събитието е написано като че ли то е най-очакваното и се вписва отлично в „избрания път“, пише сайтът СоцБГ.
За читателя от онова време, свикнал да търси смисъла между редовете, всичко е ясно. Той знае, че автори на подобни писания са проверени партийни кадри, а не журналисти, че всяка информация се проверява, преди да бъде отпечатана. Всеки може да разбере, че става дума за партиен преврат. Тодор Живков, който не харесва курса на съветския ръководител Михаил Горбачов към преустройство на социализма, и който не е харесван от Кремъл, е пожертван. На негово място е издигнат смятаният за по-гъвкав и по-приемлив за Москва Петър Младенов.
И Тодор Живков правил опит за самоубийство!
Благодарностите към Тодор Живков се разчитат като прелюдия на пълното му сриване. И наистина – на следващ пленум през декември БКП вече се разграничава от него и го изключва. Не много преди това – му се посвещават произведения на изкуството, сценаристи на игрални филми написват ролята му на партизанин и борец – антифашист, снима се документалният филм „Човек от народа“. А народът го нарича Бай Тошо, докато комунистическата пропаганда го титулува „първи партиен и държавен ръководител“.
Времето, в което народът вярваше, че ще настъпи промяна
„Другарят Петър Младенов – генерален секретар на ЦК на БКП“, „Пленум на ЦК на БКП, насрочен е ХIV конгрес на БКП в края на 1990 г.“, „Ще вървим неотклонно по избрания път заедно с народа и в името на народа!“. Тези три заглавия са по първите страници на официозите в. „Работническо дело“, в. „Земеделско знаме“ и в. „Отечествен фронт“ след пленума на ЦК на БКП на 10 ноември 1989 г., когато от власт е свален дългогодишният тоталитарен водач Тодор Живков. В нито едно от заглавията или подзаглавията на трите вестника не е споменато името на Живков, оглавявал партията и държавата в продължение на 35 години.
