Н а 28 септември 1986 г. шефът на тогавашното УБО (Управление за безопасност и охрана) Илия Кашев се гръмва в главата. Въпреки че на на 30 септември, вторник, вестник „Работническо дело“ съобщава, че е починал „след кратко боледуване“.
Случаят е сходен със самоубийството на Иван Тодоров – Горуня, намерен също мъртъв в дома си с прострелна рана в главата през 1965 г., така че самоуби ли се, или „самоубиха“ Бодигард номер 1, най-приближения човек до Тодор Живков?! 39 години след трагичния край на ген. Илия Кашев във въздуха все още витаят различни хипотези.
Отпуск
Към края на септември 1986 г. шефът на УБО отива на почивка с жена си Ана в правителствената резиденция в Хисаря – за първи път след години вярна служба си взима отпуск. На 28-и сутринта съпругата слиза сама на закуска в столовата, Кашев й казал, че ще я последва след няколко минути. Минало доста време и разтревожената съпруга се качва до апартамент 2, където са настанени. Вратата е заключена отвътре и тя веднага алармира охраната на резиденцията, която разбираемо е също от УБО. С ютия разбиват вратата и генералът е открит безпомощен в банята, но все още даващ признаци на живот. До него е пистолетът му „Валтер“, 7,62-милиметров. Опитите да го спасят са неуспешни – след по-малко от час той издъхва.
Едва около 19,30 ч. в Хисаря пристигат шефът на Националното следствие Костадин Коцалиев и неговият подчинен Ангел Александров, които приключват огледа късно през нощта. Докладват, че всички прозорци са затворени, а вратата – заключена отвътре. Под вратата е открит деформиран куршум. По пръстите на Кашев личат частици от барут. Липсват други следи. Следователите са категорични – това е явно самоубийство.
Веднага е съобщено на Тодор Живков, който по същото време, вторник, е на лов. Придружаван е от първия заместник на Кашев, Бончо Бончев. Двамата решават да не се обявява смъртта на генерала като самоубийство: „Защото съобщението щеше да гръмне по целия свят. Човекът, който е сред най-близките на Живков, се е самоубил. Това не звучи много добре за авторитета на държавата, за правителството!“, разказва години по-късно Бончев.
Лекар от болницата на МВР подписва смъртния акт със заключение „инсулт“.
Мемоари
И до днес витаят различни хипотези за причините за тази внезапна смърт. Вярно, 64-годишният генерал се оплаквал на близките си, че напоследък вдигал кръвното, но едва ли това го е подтикнало да се гръмне в главата. В издадените мемоари зетят на Тато, Иван Славков – Батето, пише, че през есента на същата 1986-а година Кашев е поставил пред Тодор Живков ребром въпроса за разюздания живот на сина му Владимир. Информирал го, че на Владко са били дадени безотчетни 300 хиляди лева, които са записани като разход на УБО. Батето разказва, че вместо да привика сина си, Първия обвинил Кашев, че не контролира достатъчно сина му.
Публична тайна по това време е, че Тато наистина се отнасял с болезнена ревност към всяка забележка по адрес на Владко. Но едва ли това е причината генералът да посегне сам на живота си!
В този контекст бившият шеф на VI управление на ДС Димитър Иванов разказва, че Живков има индиректна вина за кончината на Кашев. Натяквал му, че не се грижи достатъчно за авторитета на семейството му, допускал Владко Живков да се напива и да демонстрира разхайтено поведение. Обвинявал го и за това, че не е успял да предотврати самоубийството на дъщеря му Людмила. Генералът се засегнал от критиката и като честолюбив офицер се самоубил.
Промяна
Друга малко вероятна хипотеза за смъртта на ген. Кашев е, че той е убит като част от мащабен план за отстраняването на верните хора на Първия. По този начин се подготвя промяната на 10 ноември 1989 г. По това време Горбачов в Москва вече провежда кампанията „Социализъм с човешко лице“. Т.е. в ход е смяната на оялите се във властта лидери в т.нар. социалистически лагер – Ерих Хонекер в ГДР, Янош Кадар в Унгария, Чаушеску в Румъния, най-вече на доайена им Тодор Живков в България. Но едва ли Кашев би могъл да предизвика или да спре смяната на върха в България.
Тайни
Любопитни са думите на покойния бивш посланик в Мексико и ексшеф на правителствения протокол по това време Богомил Герасимов. Според него ген. Кашев бил много свестен човек, но очевидно е знаел много повече неща, отколкото е трябвало. Той е категоричен, че генералът е застрелян. Според думите му нареждане за премахването на шефа на УБО е дошло от Тодор Живков.
Спявка
В края на 1985 г. в същата резиденция на Министерския съвет в Хисаря се провежда една прелюбопитна секретна среща. Полъхът от Москва е вече в София и Тодор Живков предприема ловък „маньовър“. Привиква недолюбвания от него вицепремиер Огнян Дойнов и срещата се провежда в присъствието единствено на шефа на УБО ген. Илия Кашев. За тази спявка на 6 очи свидетелства в мемоарите си Огнян Дойнов. Живков предлага на Дойнов през пролетта на следващата, 1986 година да оглави правителството, за да започне сближаване със Западна Германия. Да, ама не! Някой донася на Москва всичко. Суперсекретната сбирка се оказва провал. Живков е наясно, че Дойнов, който открито е недолюбван от Москва и тя настоява да бъде изгонен от правителството, не е информаторът. Явно няма кой друг да е освен Кашев.
Наказание
Няма как Живков да прости на смятания от него за най-верен негов човек. Той решава да го отстрани по неговия си начин, не по сталински шумно да го ликвидира. Оставя му привилегиите като високата заплата и специалното снабдяване. В очакване на подходящ момент, за да го накаже за предателството. И този момент идва на 28 септември 1986 г.
Това са само хипотези за трагичния край на втория след основателя на УБО ген. Димитър Гръбчев. Той също издъхва по загадъчен начин на 2 септември 1968 г .Съпругът на партизанката Митка Гръбчева е сполетян от инфаркт край хижа „Мазалат“ при поход в Стара планина, а е само на 53 години. Двамата ръководят охраната на комунистическата върхушка приблизително едно и също време – Гръбчев 15 години, Кашев – 18.
Накратко - работил като шивач
Илия Симеонов Кашев е роден на 8 юни 1922 година в село Поибрене, Панагюрско. През 1938 г. завършва трети прогимназиален клас и започва работа в София като шивач. През 1943 година е взет в армията, а след Деветосептемврийския преврат участва в арести на царски офицери. От 1946 г. до края на живота си е в Държавна сигурност.
Постепенно расте в службата и БКП. През януари 1951 година е назначен за началник на отделение „Агентурно“ и малко след това е повишен в капитан. На 25 август 1954 година е повишен в майор, а на 23 август 1958 година – в подполковник. През 1956 г. получава диплома за средно образование. На 25 ноември 1966 г. вече е полковник и става началник на 03 отдел. Ръководеният от него отдел се занимава с т.нар. специално снабдяване и обслужване на висшите функционери на режима и техните семейства. След внезапната смърт на ген. Димитър Гръбчев, на 5 септември 1968 г. е назначен за шеф на УБО със звание генерал-майор. На 13 септември 1971 година е повишен в чин генерал-лейтенант. Дъщеря му Клавдия е съпруга на Георги Пирински.
С аромат на пури
К*рви за кубинската делегация
По време на посещението на Фидел Кастро в България през 1972 г. началникът на УБО ген. Илия Кашев се разкрещял, защото трябвало да се осигурят „леки жени“ за кубинската делегация: „Дотам ли изпаднахме, да вербуваме и курви!“ За това разказва приживе неговият подчинен и шеф на морския отдел на службата за охрана на членовете на Политбюро Димитър Георгиев – Пентата.
Кастро и придружаващата го делегация обикалят много български градове, сред които Варна и Добрич. Заедно с делегацията си той бил настанен в двореца Евксиноград, където слуша на живо баса Николай Гяуров. В Добрич, който тогава носи името Толбухин, остава толкова впечатлен от компетентността на първия секретар на Окръжния комитет на БКП Ганчо Кръстев, че го препоръчва на Тодор Живков за министър на земеделието, пише в книгата си „По вълните на дипломацията“ Жоржета Пехливанова.
В програмата на Фидел Кастро е включено и посещение в курорта „Албена“, който е открит три години по-рано. В чест на кубинския лидер е даден коктейл на терасата на последния етаж на хотел „Доростор“, където по традиция са приемани високопоставените чуждестранни гости.
„Всички делегации, които пристигаха в България, бяха водени в „Албена“, който тогава беше нов комплекс. „Доростор“ беше така разположен, че от терасата му се виждаше цяла „Албена“ – горната зона и тази край крайбрежието“, разказва пред Дарик тогавашният управител на хотела Дора Христова. Тя е запомнила комична случка при посрещането на Фидел Кастро.
„Обикновено, когато идваха чужди делегации, придружавани от ръководството на комплекса, аз като домакин ги посрещах във фоайето на хотела и заедно се отправяхме към асансьорите, за да се качим на горните етажи. Когато пристигна Фидел Кастро, се ръкувахме и той с бърза крачка тръгна напред. Докато го настигна, той отвори една вратичка до асансьора и тръгна по стълбите, които водеха към базара. Всички се шашнаха, защото не знаеха къде отива, а толкова бързо охраната не може да го стигне“, спомня си Христова.
Румен Жерев
