Д нешният 14 февруари е навярно най-спорният празничен ден за цялата година.
Причината е, че хората масово честват и споменуват Св. Трифон, въпреки че църковният му ден бе две седмици по-рано. На Трифоновден (по стар стил) на много места у нас се възкресяват и прастари ритуали в чест на езически богове на веселието, разврата и виното. Не на последно място в цялата тази обредност в последните 2-3 десетилетия се намеси и честването на западния Ден на влюбените в чест на Св. Валентин – спорен светия, изключен от католическия календар. Но освен него има още двама мъченици с това име.
Атеизъм
Духовници със съжаление изтъкват, че на много места в страната пак ще се зарязва лозето по Юлианския календар, което не било много правилно. Като причина за това се изтъква комунистическият строй.
Безсилен да се бори с хилядолетни традиции, атеистичният режим преди 1989 г. реши да се адаптира към тях, изчиствайки ги от църковната обрядност. И така светецът Трифон си остана на 14 февруари, като датата през 1962 г. бе обявена и за Ден на лозаря. По същата схема Денят на животновъда - Гергьовден, бе закован на 6 май и след календарната реформа. Причината бе, за да не се засича с великденските пости и със самото Възкресение Господне, както тази година, когато денят на мъченика - воин от Кападокия, ще съвпадне с Велики понеделник.
Тодор Живков зарязва лозе в Поморие, 1957 г.
В отбелязването на Трифоновден участваха всички партийни и държавни ръководители начело с Тодор Живков, който редовно ходеше да „зарязва“ в някое селище с развито лозарство и да разказва вицове на чаша игриво вино. А неговите вицове се припомнят и до днес.
Петилетка
Дори речите му за производствената петилетка обаче не успяха да обезличат древните традиции и обичаи. Затова на днешния Трифоновден стопаните излизат за пръв път след настъпването на зимата на полето и донасят в селото първата за новата стопанска година растителност – отрязаните лозови клонки.
Сутринта след църковната служба мъжете отиват на лозята, като всеки от тях носи пита, печена кокошка, вино и светена вода. Преди да започне зарязването, в тържествено мълчание всеки от лозарите се обръща на изток, покланя се и се прекръства. След това всеки от тях отрязва ритуално няколко пръчки от една или три лози по краищата или в средата на лозето, полива корените и отрязаното място с вино. На някои места в България посипват отрязаното място с пепел, а със светената трифоновска вода пръскат лозите. На места дори се провежда следният ритуален диалог:
- Трифоне, къде си?
- Под лозата, не се виждам от грозде.
- Догодина хич да не се виждаш!
Глобализация
След 1989 г. България бе връхлетяна от вълните на глобализацията. Свети Валентин като Ден на влюбените стана част от нея и така 14 февруари се превърна освен в празник на виното и в празник на влюбените. Така една западна традиция се превърна в част от празничния ни календар.
Но какво всъщност отбелязваме на днешния ден – Трифон Зарезан (по Юлианския календар) или Свети Валентин? И дали изобщо има смисъл да се противопоставят?
Трифон Зарезан е български и отчасти балкански празник, който се чества от лозари, винари, кръчмари, соколари и градинари. И няма общо с православния празник на свети Трифон.
Дева Мария
Народната традиция свързва свети Трифон с Дева Мария и е доста отдалечена от всякаква религиозност. Според легендата, докато Трифон подрязвал лозите, му се явила Богородица с бебето Исус на ръце. Той не просто й се присмял, но и недвусмислено намекнал за извънбрачната връзка, от която се родил Исус, оспорвайки непорочното зачатие. Тя не отвърнала и си отишла. По път се отбила до жена му, като й казала, че Трифон си е отрязал носа, докато подрязва лозите.
Жената веднага изтичала, за да разкаже на мъжа си. Той й се присмял, като казал, че няма как да стане това, защото не е пиян. Понечил да покаже, замахнал с косера и отрязал част от носа си. Божията майка все пак се смилила над него и му залепила отрязания нос. Затова в народната традиция празникът е наричан още Трифун Пияницата и Трифун Чипия.
Екзекуция
Втората легенда гласи, че в деня на своята екзекуция Трифон бил призован от земеделците, за да защити и покровителства всички лозови масиви в страната, които точно тогава били нападнати от насекоми. На този ден се подрязват лозите, за да дадат плодородие и берекет наесен. Самият ритуал се нарича „Зарязване“, а оттам идва и името – Трифон Зарезан. Според агрономи от чисто агрометеорологическа гледна точка, наистина е по-правилно да се отбелязва на 14 февруари. Тогава зимата, особено в Южна България, наистина вече е към своя край и може да се започне зарязването на лозите.
Три в едно
А какво представлява празникът на свети Валентин, който толкова дразни ревнителите на чистото православие? В римския списък на мъчениците от 1584 г. се споменава за трима Валентиновци. Единият бил епископ на град Интерамн, другият – свещеник в Рим, а третият – игумен и епископ от Реция (римска провинция, обхващаща днешна Швейцария).
Някои православни и католически справочници посочват римския презвитер и интерамнския епископ като едно и също лице, като се уточнява, че Тернийският епископ Валентин е загинал мъченически в Рим на 14 февруари.
Епископът свети Валентин е роден в Италия и е живял по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Отрано увлечен по Христовата вяра, Валентин се издигнал до епископ на Терни. По-късно се преместил в имперската столица Рим, където продължил своята мисионерска дейност и се опитвал да закриля християните. Имал и лечителски способности. Има сведения, че лекувал дископатия и други болежки по гърба в името на Христа.
Според друга легенда Валентин бил свещеник. Той разпространявал християнството чрез тайнството на брака, като след ритуала раздавал на съпрузите малки листчета във форма на сърце, за да помнят и спазват свещените клетви. Благочестивата му дейност станала известна на самия император Клавдий II Готски, който наредил праведникът да бъде подложен на мъчения, за да се откаже от вярата си, завършили с обезглавяване.
Според една друга версия, когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Смята се, че той е екзекутиран около 269 г.
През следващите векове светецът се утвърдил като покровител на сгодените и брачните двойки, любовта, недъгавите, болните от епилепсия, чума, на пчеларите и лудите.
Чосър
Всъщност главната заслуга за популярността на днешния празник принадлежи на английския поет сър Джефри Чосър (1340-1400). Именно той създава легендата за Деня на влюбените. Тогава се заражда традиция, според която всички влюбени си разменят тайни любовни послания, които по-късно са наречени „валентинки”.
Сър Джефри Чосър. Илюстрация в ръкопис от XV век.
Най-ранните, които са запазени до днес, са от XV вeк. В Британския музей е изложена картичка, изпратена през 1415 г. от Орлеанския херцог Шарл, който бил заточен в Лондонския Тауър, до неговата съпруга. В Британската библиотека се съхранява писмо от 1477 г., в което девойка моли младеж да докаже, че я обича.
Печатът и пощите
С усъвършенстването на печатарското изкуство и развитието на пощенската мрежа в САЩ и Европа през XIX век валентинките започват масово да се разменят като цветни пощенски картички, които днес са втори по популярност след коледните картички. Така Свети Валентин се превръща в изцяло светски празник, загубва всякаква връзка с религията.
Свети Валентин изцерява дъщерята на съдията Астерерий.
По време на Втората световна война, верни на своето неподражаемо чувство за черен хумор, британците дори кръщават „Валентин“ един свой лек танк. Той е „поздравявал“ германците и италианците с „любовни картички“ във вид на 40 мм снаряди. В крайна сметка през 1969 г. светецът бе изхвърлен от литургичния католически календар, а православният е отредил за честване на неговата памет 6 юли.
Боговете
Но днес не само Свети Валентин е на прицел на блюстителите на българщината и православието. Те негодуват в социалните мрежи и против добилото вече масова популярност включване в празника на античните богове – Сабазий, Загрей, Дионисий, Бакхус, Ликург. От чисто научна гледна точка противниците на това мощно езическо присъствие в празничните ритуали са прави. Защото Дионис, превърнал се междувременно и в римския Бакхус и тракийския Сабазий (Загрей), са едни и същи персонажи. А самите ритуали се превръщат в това, което британският историк Ерик Хобсбом нарича „изобретена традиция“, по подобие на прословутото ледено хоро в Калофер.
Сабазий
Фригийският Сабазий е бог на растителността, земеделието и лечението, древно божество на живата природа, на човека и неговото здраве, на продължението на рода, благодетел и дарител на безсмъртие. Оргаистичният му култ преминал през V век пр.н.е. в Гърция, първоначално почитан под името Загрей, а оттам в Древния Рим и се слял с култа на орфическо-тракийския Дионис (Бакхус).
Триумфът на Дионис. Картина от Никола Пусен (1594-1665)
Той се свързва с празнуване на възраждащата се природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра в древногръцката религия и митология. Празниците, посветени на него, в Гърция се наричат Дионисии, в Рим – Вакханалии, в Тракия – Розалии. Въобще на 14 февруари няма празно, но малцина се сещат на Успението на св. Кирил Славянобългарски, което също е на този ден.
На север лозя не виреят
Водени от амбицията да направят лозарския Трифоновден колкото се може по-зрелищен, местни организатори на ритуалите вкараха в компанията на античните богове и християнския светец Трифон и мистичния древнославянски бог Ярило.
Ярило няма нищо общо с лозата и виното.
За него учените продължават да спорят дали е бил божество или е просто фолклорен персонаж. По-скоро второто, защото за пръв път този персонаж е споменат в напътствията на свети Тихон Задонски към жителите на Воронеж през 1763 г. Но дори и да е бил истински бог, едва ли е имал нещо общо с лозарството. На север, между Днепър и Висла, където са живеели изначално славянските племена, грозде не вирее. Така че и той, подобно на Ликург, няма работа на този празник.
Мъртвопияният Ликург убива сина
Ликург, който е един от наложилите се персонажи в трифоновденските ритуали, определено не е пример за обожествяване и почитане.
Той е легендарен цар на тракийското племе едони, които обитавали местността покрай река Стримон (Струма). Според мита, който Аполодор описва в „Митологическа библиотека“, Ликург се отнесъл непочтително към Дионис, заловил вакханките и голяма част от сатирите, които го придружавали.
В пристъп на безумие Ликург бие жена си. Ваза от. 350 - 340 пр.н.е. Британския музей.
Впоследствие вакханките биват освободени, а Дионис наказва Ликург, който в пристъп на пиянски делириум убива сина си Дриант с брадва, като мисли, че подрязва лоза. Това едва ли му се случвало за пръв път, защото древните художници са го изобразявали и как бие жена си.
