Н а 4 април и Българската православна църква, и Еладската почитат паметта на Свети Никита Серески, живял на синора между XVIII и XIX век. Той е бил българин от Поян, Корчанско, в днешна Албания. Отначало се подвизавал на Атон, в манастира "Свети Пантелеймон", където като йеромонах бил ефимерий. Оттук той преминал на безмълвие в скита "Света Анна". Това е място за подвиг на много подвижници и свети старци. Там и днес се пази чудотворна икона на майката на Богородица. В уединението на това свято място у българина се зародила идеята да напусне Атон, да отиде в град Серес с намерението мъченически да умре за християнската вяра, давайки с личния си пример кураж на поробените християни да пазят своята вяра и идентичност.
Метох
Свети Никита се установил в метоха на известния Серски манастир "Свети Йоан Предтеча", където продължавал усилено с пост и молитва подготовката си за предстоящия подвиг. На Велика сряда през 1808 г. отишъл в джамията „Ахмат паша“, където живеел мюсюлманският учител с учениците си. Никита срещнал един куц ученик и го посъветвал да приеме християнско кръщение, ако иска да се оправи от куцането. Той отишъл и предал това на своя учител, а последният повикал при себе си преподобния и се започнал разговор. Свети Никита дръзновено изповядал Христа като извор на изцеление, телесно здраве и вечно спасение.
Диспут
Междувременно учителят тайно изпратил свой човек до управителя на града със съобщение да дойдат и да задържат под стража изповедника. И действително, той бил хвърлен в тъмница. На следния ден, Велики четвъртък, градският бей уредил диспут спор между преподобни Никита и най-силния техен законоучител в присъствието на всички местни знатни и образовани ревнители на исляма. В спора надделял Никита. Едно време при подобни затруднения и ситуации изходът всякога бил да бъде запитан подсъдимият какво мисли за Мохамед. Тук свети Никита се изказал доста негативно, както се и очаквало.
Присъда
След това за съдиите било лесно да формулират обвинението си: похулил Мохамед и проповядвал християнство на исляма. Изповедникът пак бил хвърлен в затвора, където го подложили на страшни мъчения. Вечерта на Великата събота - 4 април 1808 г. - той бил осъден на смърт и същия ден го обесили. Преди това мъченикът поискал прошка от всички и всички простил.
Чудеса
Тялото му било оставено три дни да виси на бесилката, но то никак не се изменило и през всичкото време било обърнато с лице към изток. На третия ден на Великден протекла кръв от големия пръст на дясната нога и текла цял ден. Християните я събирали заедно със земната пръст за благословение. Същия ден вечерта беят разрешил на християните да снемат тялото. Те го погребали зад църквата "Свети Николай" в Сяр, а годината била 1808. Мнозина виждали светлина над бесилката, преди да бъде снет свещеномъченикът.
За Свети Никита има съставена служба на църковнославянски, по която се празнува годишната му памет в светогорския манастир "Свети Пантелеймон" . В скита "Света Анна", пък братята го възпяват на гръцки език.
Мария Египетска пази децата от греха
Св. Мария Египетска покровителства разкаялите се грешници. Лъв помогнал на отец Зосима да погребе светицата.
На 1 април Църквата чества паметта на Света Мария Египетска. Вярва се, че молитвата в нейно име и пред иконите й помага на хора, намиращи се на житейски кръстопът. Има сведения, че небесната застъпница има силата да спасява и деца, поели по лош път, като ги извади от лапите на греха. Молитвите към светицата пазят още човека от телесните изкушения, които в нашия век дебнат отвсякъде.
От нейното житие се знае, че е родена в Александрия през 445 г. На 12 години избягала от дома си и се предала на развратен живот в продължение на 17 години. Един ден тя решава да посети Божи гроб. Но когато пристигнала и понечила да влезе в Йерусалимския храм, сякаш някаква невидима стена я спряла да прекрачи прага му. Тогава осъзнала, че сам Господ не я пуска в Неговия дом заради греховния й и блуден живот. Мария започнала да се моли пред иконата на Пресветата Дева, намираща се в притвора на черквата на Божи гроб. Молитвата й била чута, защото след това успяла да влезе вътре и да се поклони на Животворящия кръст. В този момент тя чува глас: „Ако преминеш река Йордан, ще намериш желания мир.“
Така Мария отишла в пустинята Уади-Рам в днешна Йордания, където прекарва следващите 47 години от живота си в пълно уединение, като се среща единствено със стареца Зосима. Веднъж по време на молитва Зосима станал свидетел на чудо - тялото на праведницата се повдигнало от земята и се извисило във въздуха.
Отшелницата предала Богу дух на 4 април 522 г. Последното чудо със Света Мария било, когато Зосима трябвало да я погребе. Той бил вече стар и немощен. И изведнъж се появил лъв. Зосима смъртно се изплашил, но лъвът не само не го нападнал, но и започнал да му помага, като копаел с лапите си.
