П реподобният Свети Бенедикт Нурсийски е основател на християнското монашество в Западна Европа. Поради това се счита за един най-великите християнски подвижници, обявен е и за покровител на Европа. Православната църква е отредила на 14 март да се чества паметта му.
Пещера
Св. Бенедикт се e родил около 480 г. в град Нурсия, Италия. Като навършил 16 години, бил изпратен да продължи образованието си в Рим.
Развратният живот в столицата силно потресъл възпитания в ценностите на християнството младеж. Той решил да остави света и да се оттегли в пустинно място наблизо. Там заживял в една пещера в пълно усамотение. Така момъкът прекарал три години в постоянна молитва, която едничка му помагала да смири вътрешните вълнения и да понася трудовете и лишенията на отшелническия живот.
Игумен
Случайно овчари открили жилището на пустинника. Постепенно при него започнали да идват хора от околните селища за наставления. Скоро се разчуло, че Бог му дарувал голяма духовна мъдрост и дори сила да лекува болести. Монасите от съседния манастир го помолили да стане техен игумен, но праведникът Бенедикт отказал. Той предвиждал, че неговите строги правила няма да се понравят на братята.
Правилата на ордена, издание от 1500 г.
Така и се случило, когато той най-после се съгласил да поеме духовното им ръководство. Щом поискал да въведе по-строг живот в обителта, те възнегодували и някои от тях поискали да го отровят. Но злият замисъл не сполучил: чашата с отровното питие се счупила, щом Свети Бенедикт направил с ръка над нея кръстния знак.
Оттегляне
Игуменът простил на злосторниците, но напуснал манастира и отново се оттеглил в своята пещера. Но усамотението станало за него вече невъзможно. Множество люде се заселвали около него, като желаели да се ползват от неговите наставления и ръководство, идващи от Светия Дух. Постепенно се образували множество манастири, като всички те признавали над себе си началството на Бенедикт.
Монте Касино
Но се намерил отново един завистник на славата на преподобния на име Флоренций. Той възбудил част от братята против Бенедикт, което го принудило да се пресели на друго място - в планината Касино, в южноиталианската област Кампания. Ала светлината на истинския духовен водач лесно се разпознава от вярващите хора и те отново започнали да се стичат към него. Скоро станали толкова много, че се създал голям манастир, който станал средище и „майка манастир“ на цялото западно монашество. Тогава през 540 г. праведникът написал прочутото си съчинение, останало в историята като Устава на Свети Бенедикт. Той съдържа наставления за монашеския живот, които през 1500 г. са обобщени така: „Молете се и работете“ (Ora et labora).
Орден
Още тогава монасите, които живеели по тези правила, започнали да се наричат бенедиктинци. Днес това е най-старият католически орден и един от трите основни наред с доминиканците и францисканите. Преподобният Бенедикт Нурсийски предал Богу дух в Монте Касино на 21 март 547 г., Велики четвъртък, по време на молитва в олтара. Няколко дни по-рано праведникът узнал свише за своята кончина и предупредил братята. Канонизиран е за светец на 11 юли 1220 г. Католическата църква отбелязва паметта му на тази дата. Върху родното място на Бенедикт и сестра му Схоластика (също обявена за светица) е построена базилика през 1400 г. През 1964 г. папа Павел VI обяви светеца за покровител на Европа.
През април 2008 г. папа Бенедикт XVI каза, че със своя живот и дейност свети Бенедикт е оказал фундаментално влияние върху развитието на европейската цивилизация и култура.
Заровили живи в земята Хрисант и Дария
На 19 март се тачи паметта на светите Дария и Хрисант. Те са мъченици от страшните години на гоненията срещу християните. Хрисант бил младеж от богато семейство от Александрия, който бил пратен в Рим на обучение. С времето станал част от най-образованата среда на Вечния град. Когато попаднал на Светото Евангелие, той разбрал в душата си, че в това слово се крие истината и станал убеден християнин.
Свети мъченици Храсинати Дапия били заровени живи.
Хрисант проповядвал разпалено и обърнал много връстници, с които дружал, към вярата. Скоро това се разчуло и в Рим разтревожен дошъл баща му. Той решил да ожени Хрисант за младата и красива езичница Дария, която служела в храма на Атина, и така да прекрати „временното“ му увлечение по християнството. Той започнал да проповядва и на красавицата и тя станала също християнка. Когато се оженили, си дали обет да служат само на Бог и да не познаят плътската любов. Построили две къщи – в едната Дария приемала жени, а в другата Хрисант – мъже. Влиянието им в Рим било голямо и не след дълго се разчуло. Те били изправени пред съда, но словата им обърнали съдията и жена му към християнството. Император Нумериан се ядосал и наредил страшни мъчения за двамата, които те преодолявали с лекота.
Тогава императорът заповядал смърт за двамата – закопаване живи. Това станало през 284 г. сл. Хр. В тяхна чест идния вторник имен ден празнуват: Дария, Дарин/а, Найден.
