О т 31 юли започват постите, посветени на Успението на Света Богородица -15 август.
Т. нар. Богородичен пост е един от четирите многодневни периоди на молитва и въздържание през годината.
Канон
През тези две постни седмици (1-14 август) вярващите се подготвят за празнуването на Преображение Господне и Успение на Божията майка, чествани всяка година съответно на 6 и 15 август.
В първия ден на поста в храмовете се прави водосвет, а от 1 до 13 август на вечерните служби се отслужва Богородичен параклис.
На Богородични заговезни (31 юли, понеделник) за последен път вярващите употребяват месни и млечни продукти. По строгостта на въздържанието от храна Богородичният пост е по-лек от Великия Великденски пост, но е по-строг от Петровите и Коледните пости.
Най-строг е религиозният режим в понеделник, сряда и петък. В тези дни църквата препоръчва консумацията само на сурови плодове и продукти и неготвена храна (сухоежбина). Във вторник и четвъртък - варени без олио гозби, а в събота и неделя се разрешава храна с растително масло и вино. На Преображение Господне на трапезата може да присъства и риба.
Корени
Богородичният пост води началото си от дълбока древност. В беседа, произнесена около 450 година, свети папа Лъв Велики говори ясно за него:
"Църковните пости са така разположени през годината, че за всяко време е предписан особен закон за въздържание. Така за пролетта е пролетният пост - в Четиридесетница, за лятото е летният - в Петдесетница (Петров пост), за есента е есенният - в седмия месец (Богородичният), а за зимата е зимният (Рождественският).
Пресветата Дева се почита като покровителка на майчинството, брака и семейното огнище. Самият празник Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Иисус Христос.
Покаяние
Свещеници коментират, че постите в православната църква са въведени, за да помогнат на хората да се усъвършенстват духовно. В този период е желателно човек да се покае за лошите си дела, да ги анализира, а накрая чрез тайнствата изповед и причастие да получи прошка от Бога. Покаянието и молитвата са основните добродетели по време на пост. Според свети отци, ако християните не постигнат покаяние, то напразно са лишавали тялото си.
От друга страна, мнозина парадират с това, че спазват постите. Което също се смята за грешно. По този въпрос самият Иисус съветва:
"Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, който е на тайно; и твоят Отец, който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).
За да бъдат постите ни истински полезни и спасителни, нека се покаем от любов. Да не осъждаме никого, а с чисто сърце да помолим Бог да ни дарува да открием, анализираме и изповядаме онези дела, които водят до отдалечаване от Всеподателя. И тъй "Светило за тялото е окото. Затова, ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло" (Мат. 6:22).
Трапеза
А относно трапезата, то това е времето, в което мoжe нa вoля дa се ядe бoб, лeщa, opиз, гpax и coeви пpoдyĸти, различни ядки и маслини. Август е сезонът на плодовете и зеленчуците, което облекчава спазването на поста. Meдът, зaxapтa, cлaдĸaтa и мapмaлaдитe cъщo ca paзpeшeни, нo те cъдъpжaт гoлямo ĸoличecтвo пpocти зaxapи. Зa пpeдпoчитaнe ca пeчeнитe ябълĸи, пълнeни c paзлични ядĸи. Те ca нe caмo вĸycни, нo и пoлeзни зa цeлия opгaнизъм.
Лишенията не ни доближават до Бога
Мнозина хора днес усърдно спазват постите, но ги възприемат единствено като средство за отслабване, Други пък постят "за здраве", смятайки, че църквата, базирайки се на хилядолетен опит и наблюдения е преценила, че това е полезно. Наистина постите може и да са здравословни, и може и да се отслабне от тях. Но техният смисъл съвсем не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни наклонности. В противен случай лишенията не доближават човека до Бога.
