О тец Ангел Величков е роден в София през 1964 г., предстоятел е на енорията „Преображение Господне“ в Стокхолм. В разгара на Великденския пост публикуваме разсъжданията на духовника за тази древна практика в светлината на съвременността, веган културата и източните езотерични учения в своята същност от гледна точка на християнството – езически и еретични. (Продължение от миналия брой, източник портала Двери.бг)
Защо се лишаваме от месо
Не защото месото и животинските продукти са нечисти, по-лоши, компромисни за благочестието или вредни за организма, нито пък защото са вкусни. Теорията за „спиране на кръвопролитията“ също не издържа на християнска критика. Тя по-скоро клони към източните религиозни схващания за мир с природата. Бог е благословил човека да господства над животните, за да различаваме ясно човек от животно, плът от плът и дух от дух. Убиването на животни е грях само когато е самоцел, извращение. Но убиването на животни с цел прехрана е благородно и благословено дело, то е благословение и за самото животно. Знам, че сега това звучи политически некоректно, но и най-ревностните правозащитници на животните трябва да се съгласят, че кравата и овцата няма да умрат по-щастливо от естествена смърт в старчески дом. Тяхното отглеждане носи Божието благословение от самата зора на човечеството. Ако не беше така, то пасхалният агнец нямаше да бъде осветен от Закона като предобраз на Христовото изкупително заколение.
Покаяние
Тогава защо през пости не ядем месо, мляко и яйца?
Изгонването на прародителите от Едем всъщност не е изгонване от бащиния дом. Изгонването от рая е по-скоро трагедия на отпадането от Божието битие и безславно връщане към животинското природно състояние, духовна смърт в името на тленния скотоподобен живот. Но същевременно начало на завръщането към изгубения рай чрез покаяние и обновление, проява на Божията милост и доброта към падналите.
Ако преди грехопадението Адам има властта да дава имена на безсловесните, то след това той получава власт над тях да ги лови, опитомява и отглежда, да се грижи за стадата, но и да ги ползва за храна. Затова през пост, когато временно се лишаваме от животинска храна, ние всъщност заявяваме своето желание да се издигнем отново над животинското в себе си, да си спомним за рая, който Христос ни върна. С обратен знак тук се съдържа и покайният елемент в поста: чрез греха се уподобихме на животни, чрез доброволното въздържание (ограничаването на плътта) Христос отново ни възвръща човешкото достойнство.
В телесен план е ясно, че животинската храна дава повече сили на плътта, което невинаги е полезно за духовния живот. Временното въздържание от „силни“ храни внася баланс в живота ни и ни помага по естествен начин да намерим мярката си. През дългите пости апетитът от само себе си намалява, количествата също, настървението към храната се укротява. Всеки, който е положил и малко усилие в този радостен подвиг, е почувствал до каква телесна лекота и умствено просветление води той.
Заблуди
Твърденията, че животинските продукти са нездравословни, съдържат холестерол, влияят зле на организма и т. н., освен че не са духовни аргументи, са и неправилни, понеже никоя храна не е вредна от само себе си. Вредни са невъздържанието и лакомията, които идват не от плътта, а са душевен недъг. Всеки продукт, и най-постният, може да стане вреден при неумерена употреба. От друга страна, самоизмъчването с глад, както и всяко самоизтезание отдавна е осъдено от Църквата като ерес.
Рибата
Рибата заема своето почетно място сред хранителните продукти, тъй като я получаваме от водата – източник на живота и един от символите на Светия Дух. Тя носи особено благословение от Христос, който с риба извършва много чудеса, вкусва риба след възкресението си, за да покаже на апостолите, че е самият той в плът и кръв. Известно е, че древногръцката дума за риба представлява съкращение на думите: „Иисус Христос, на Бога Син и Спасител“.
Виното е благословено от Бога
Виното е също благословено питие, заемащо своето особено място на постната трапеза. То е главен литургически елемент заедно с хляба, благороден продукт, белег за цивилизованост и култура, изискващ умения и познание както за производството, така и за консумирането му. И ако виното може да влезе в противоречие с духа на поста, то това е свързано предимно с мярката. В малки количества то действа благотворно, а в умерени „весели сърцето на човека“.
Мирото
Елеят (зехтинът – б.р.) е безусловно постен продукт, получен от благородното маслиново дърво, чиято символика му придава особен смисъл в поста. Той е знак за примирието с Бога и творението, свързан с маслиновата клонка, донесена на Ной от гълъба след края на потопа. Той е не само храна, но и лекарство, а също знак за радост и елемент на Божието благословение. Елеят е също главният елемент в тайнството Елеосвещение, за изцеляване на тялото и опрощаване на греховете. Самата дума на гръцки „елеон“ е близка и съзвучна с милост – „елеос“. Елеят дава и светлина, възпята в християнския химн „Свете тихий“. Маслиновото олио влиза в състава на Светото миро, използва се в Светото кръщение, при освещаване на храм и в царското помазване.
Не съдете ближния за менюто му
Изхождайки от тази богата християнска символика, разбираме защо рибата, виното и елеят са елементи, които заемат особено място сред храните в християнския пост. Те са постни продукти, но ознаменуват по-леките степени или празничните дни през пости. В никакъв случай обаче не бива да се превръщат в средство за натоварване на съвестта на вярващите, повод за вменяване на грях или осъждане на хората, които ги употребяват.
