Е вангелието на Новия завет, деянията на апостолите и житията на светците са изпъстрени с названия и термини невинаги понятни на вярващите. Те са от латински, гръцки или еврейски произход. Някои от тях са побългарени при превода им, а други са запазили оригиналното си звучене. Но и в двата случая се нуждаят от обяснение.
Думата цар идва от името на Цезар.
Кесар
Нека започнем по „йерархическия ред“. Думата кесар се среща на много места в Евангелието, и е известно най-вече в знаменитите думи на Исус, с които той избягва капана на фарисеите, задали му коварния въпрос дали трябва да се плащат данъци на римските завоеватели:„Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу" (Лука. 20:25). Което навярно е разочаровало допълнително жителите Йерусалим, които искат неговата смърт и буквално изнудват Пилат: “От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря“ (Йоан 19:12).
Кесар не е нищо друго освен погърчената латински дума „цезар“.Така са се титлували римските императори от времето на Гай Юлий Цезар. Който в старобългарски език се произнася като „цѣсарь“, превърнал се в съвременното цар. Така че в житията на светците, живели и пострадали за вярата, в античността и средновековието съвсем правилно римските и византийски императори са наричани царе.
Резиденция
А ето как професор Иван Желев обяснява значението на думата претория и претор в стаята си „Претория какво е?“ в сайта Двери бг. Думат „претория“ се среща общо осем пъти в книгите на Новия завет и е свързана или с дните на Страстната седмица, или с изтърпените от апостолите гонения. В Евангелие според Матей – 1 път, в Евангелие според Марк – 1 път, в Евангелие според Йоан – 4 пъти, в Деяния апостолски – 1 път, и в Посланието на св. апостол Павел до филипяни – 1 път.
1. „След това войниците управители взеха Иисус в преторията и събраха срещу Него цялата чета войници“ (Матей 27:27).
2. „Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Варава, а Иисус бичува и предаде на разпятие. Войниците пък Го отведоха вътре в двора, сиреч, в преторията, и събраха цялата чета войници“ (Марк 15:15-16).
3-4. „Поведоха Иисус от Кайафа в преторията. Беше заран и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата“ (Йоан 18:28).
5. „Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисус и Му рече: Ти ли си юдейският Цар?“ (Йоан 18:33).
6. „И пак влезе в преторията и рече на Иисус: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор“ (Йоан 19:9).
7. „И (Феликс, б. а.) заповяда да го държат под стража в преторията Иродова“ (Деян. 23:35).
8. „Желая, братя, да знаете, че тия неща, които ми се случиха, спомогнаха за по-голям успех на благовестието, тъй че моите окови в Христос станаха известни на цялата претория и на всички други“ (Филип. 1:12-13).
Преторианската гвардия е била личната охрана на императорите.
Командващ
„Претория“ е леко побългарената латинска дума „преториум“. Но нека първо изясним какво представлява длъжността на претора в древния Рим. В хода на историческото развитие функциите на тази длъжност се променяли. В периода на ранната Римска република преторът е втората след консула длъжност в държавната йерархия. В компетенциите на преторите влизало правосъдието по гражданските дела. На претора принадлежала висшата власт в отсъствието на консула. Преторите, както и консулите се избирали всяка година.
По времето на империята длъжността на преторите загубила предишното си значение и се е употребявала за цял ред висши административни постове, включително градоначалниците. Претор става и нарицателно за командващия войските в даден поход или сражения.
Така от претор се ражда производната дума преториум или претория - сградата на седалището на военачалника или даден висш магистрат.
Царски дворец става казарма
Седалището на Пилат Понтийски в Йерусалим, където е съден Христос, се ползва временно от Пилат при неговото е пребиваване в Йерусалим, доколкото неговата постоянна резиденция е била в Кесария. Смята се, че това е бивш дворец на Ирод Велики. Звучи логично римляните като завоеватели да са ползвали палатите на подчинените им местни владетели. В случая тя е тази резиденция се е ползвала и като казарма. Войниците в нея са тези, които измъчват Христос, разпъват го на Голгота, а после охраняват гроба му. Явно е била масова практика подобни сгради да се ползват както за административно-съдебни, така и за военни цели. Затова и личната дворцовата гвардия на римските императорите се е наричала преторианска.
Очаквайте продължение в следващия брой на „Вяра и чудеса.
Константин Събчев
