Н а фона на нарастващата ескалация на войната в Украйна все по-често анализаторите се опасяват, че човечеството може да бъде изправено пред ядрен Армагедон. Западните теолози и проповедници привеждат и пророчествата на Йоан Богослов от неговата книга „Откровението“ - единствената пророческа книга на Новия завет.
Според Библията Армагедон е мястото на последната битка между Господ и Сатаната (или Звяра), за когото пише Йоан. Но освен с библейското си значение думата Армагедон днес се е превърнала в синоними за всяка природна катастрофа, която би довела до края на света - мощно изригване на вулкан, земетресение, удар на астероид и т.н. И, разбира се, глобална атомна война. Денят, в който земята и всички живи същества ще изчезнат.
Пророчеството
Армагедон се свързва с мястото Хар Мегидо в Израел. На иврид то означава "Хълмът Мегидо". Или това е арената, на която ще се събират армиите за битка в края на времената. Ето как в светите книги е описан този сблъсък:
„Видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон (Откровение,16:13,14-16).
Битки
Малцина подозират, че Мегидо днес е древен град на приблизително 40 км на югозапад от Галилейско море (езеро) - Северната част на Израел. Най-ранната записана битка при Мегидо е от 1457 г. пр. Хр., когато младият фараон Тутмозис III отстранява Хатшепсут от управлението на страната. Йероглифите, които описват схватката, все още може да се видят в храма на Амон-Ра в Луксор, Египет. Друга важна битка, водила се там, е между юдейския цар Йосия и египетския фараон Несо II (610 - 595 г. пр.Хр.). Тя довежда до поражението на Юдея и смъртта на цар Йосия.
През септември 1918 г. по време на Първата световна война съюзническата армия, водена от генерал Едмънд Алънби, побеждава османска армия край Мегидо, след която Османската империя е принудена да поиска примирие. За последен път библейското селище е театър на военни действия между Израел и арабските му съседи по време на войната от 1948 г.
Храмът
През миналия век в Мегидо са направени много археологически открития. Сред тях е Големият храм, който датира от около 3000 г. пр.Хр. Изследователите откриват и доказателства за култова дейност, която се е изпълнявала в храма. Той се оказва най-монументалната структура на периода в този район на Източното Средиземноморие.
Репутация
“Мегидо е място, за което си струва да се бият, защото се намира на кръстопътя на долината Джезреел, важно стратегическо място, на което се пресичат няколко търговски маршрута“, пише в книгата си „Градовете, които иззидаха Библията“, археологът и религиовед от Университета на Айова Робърт Каргил. Долината е била изключително важна за древния свят, защото който е контролирал Армагедон, е контролирал търговските пътища между Египет, Европа и Месопотамия. Епичните битки, които се водят с тази цел, оформят историята на Светата земя и са причина Мегидо да има такава репутация, която го прави известно бойно поле“.
Крепост
Иначе като място на толкова много битки не е изненадващо, че множество археологически находки разкриват, че Мегидо е бил силно укрепен в отделни периоди от историята си. Експедицията от Чикагския университет, изследвала Мегидо от 1925 до 1939 г., намира сложна поредица от порти, които според тях датират от времето на цар Соломон, или около 970 - 930 г. пр.Хр. „Портите са важни, тъй като две големи кули са разположени отпред, а те обикновено са пълни със стрелци, държащи копия и мечове, за да поздравят всеки враг, имащ късмета да се изправи пред портите на кулите“, коментират археолози.
Разкопките продължават и днес от археолози от университета в Тел Авив. Обектът се посещава от хиляди туристи всяка година, като много от тях са привлечени от предсказанието за битката в края на времената, която трябва да се проведе на това място. Минават години, векове, но времената не свършват и това е една надежда за човечеството.
И викингите са вярвали в последния ден
В много други религии съществуват вярвания за подобна титанична битка, като например Рагнарьок в скандинавската митология. За нея било предречено, че ще завърши със смъртта на много богове и герои, настъпването на различни природни катаклизми и последващ потоп на земята. Според мита след Рагнарьок светът отново ще се появи над водата, обновен и плодороден, оцелелите след битката богове ще се срещат и земята ще се населва отново от потомството на две оцелели човешки същества - Лиф и Лифтразир.
Митът за Рагнарьок е вдъхновил последната от цикъла опери на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“, озаглавена „Залезът на боговете“.
