Н а днешния 26 октомври в България се чества големия църковен празник Димитровден. Хората, които носят името на Христовия воин св. Димитър у нас, са около 163 000. Един от най-подходящите подаръци за тях е икона на мъченика. Зографи разказват, че онзи дом, в който има изображение на светията, се превръща в непристъпна крепост за болести, зло и природни катаклизми. А обитателите му след молитви скоро се избавяли от нервни изблици, стрес, безпокойство за бъдещето.
Вярва се, че небесният ходатай защитава още дома от недоброжелатели, крадци и стихийни бедствия. В съсловно отношение св. Димитър се смята за закрилник на военните, на хора, работещи към органите на реда. Наред с тях под негова опека са и търговци, ковачи и техници.
Скорпион
Интересно е, че много от християнските православни народи са смятали мъченика, живял през IV век, за пазител на тяхната държава от болести, земетресения и врагове. В по-ранната иконография св. Димитър е изобразяван допоясно или седящ на трон, с копие, пронизващ скорпион. След XVI век обаче светецът е представен като един от конниците на апокалипсиса – обяздил червен кон, пронизващ с оръжието си някакъв символ на злото. В много български икони св. Димитър пронизва Василий II Българоубиец или турчин. В гръцките икони пронизва българския цар Калоян, тъй като в Гърция вярват, че именно покровителят на Солун – св. Димитър (наричан и Солунски), опазва града при обсадата му от цар Калоян през 1207 година.
В Русия на иконите св. Димитър пронизва татарин. Православната църква, с цел изглаждане на възможните националистични тълкувания, приема, че жертвата на св. Димитър е антихристът.
Името на светията е свързано и с българската история. На 26 октомври 1185 г. в построен от братята Асен и Петър храм, те обявяват край на двувековното византийско робство.
Норманите
Междувременно чудотворна икона на светеца се появила в града. Твърдяло се, че тя напуснала превзетия от викингите Солун и намерила своя дом в новия храм на българите. Религиозното мислене на средновековния българин съвсем естествено изтълкувало това като отказ на св. Димитър да защитава ромеите и свещена гаранция, че светецът ще покровителства българите в тяхното дело за свобода. Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост до успешен край и през пролетта на 1187 г. след неуспешна обсада на Ловеч византийският император признава властта на Асен и Петър над Северна България. Така започва Второто българско царство след византийското иго. Тази икона обаче по-късно е взета тайно от гърци по посока Солун и оттогава се смята за безследно изчезнала.
Пренасяне
Много малко се знае и за пренасянето на мощите на св. вмчк Димитър от Италия в Гърция. По всяка вероятност реликварият е бил похитен от кръстоносците в периода 1204-1223 г. Оттогава минали 8 века в мълчание и следите им окончателно били изгубени. Но светецът сам пожелал да се открие. В края на XX век неговите останки са намерени в малкото италианско селце Сан Лоренцо, епархия на Песаро, недалеко от Анкона. Изследователи предполагат, че мощите са пристигнали вероятно от Монферато, област известна с множество светини, пренесени през Средновековието от Константинопол, Солун и от други места.
След като по някаква причина тялото на св. Димитър пристигнало в Сен Лоренцо по традиция било положено под олтара на църквата и било зазидано. Времето заличило спомена за мощите, докато едно земетресение от 20 юни 1520 г. разрушава олтарния камък и в развалините се открила червена дървена рака (ковчеже) с оловна пластина, а на нея надпис “Тук почива тялото на мъченик Димитър“ (hie requiescit corpus sancti Demetrii). Пластината е датирана от края на XIII или началото на XIV век. В наши дни главата и костите на мъченика са върнати на гръцката църква.
Чудеса
Те се съхраняват в базиликата „Св. Димитър“ в Солун. Историята е запазила стотици писмени свидетелства за чудесата, извършени на неговия гроб. Едно от тях е и чудото на мироточенето. При него благоуханно миро изтича обилно от тялото на светеца. В миналото това се е случвало почти на всеки празник, но в наши дни свръхестественото явление се наблюдава изключително рядко.
На 26.10.1987 г. малко след 22 часа градът празнува своя патронен светец, св. Димитър, и освобождението от продължилата почти петстотин години (1430 – 1912) власт на Османската империя. Внезапно жените, които пеят Акатиста, започнали да викат. Дяконът изтичал при тях и що да види – всички са се скупчили при раклата с мощите на св. Димитър. Те буквално се къпели в миро, а във въздуха се носело несравнимо благоухание.
То изпълнило цялата църква и вече се носело през отворените врати по цялата улица. Усещайки чудното благоухание, спонтанно случайни минувачи се втурнали навътре, знаейки за старите легенди за св. Димитър Мироточиви. Но с това знаменията не свършили. Защото хората вътре в един момент констатирали, че всички икони в църквата също са започнали да мироточат.
В храма е регистрирано и друго чудо от ноември 2011 година. Тогава след молитви мощехранителницата сама се отворила и от нея отново бликнало миро.
Чудотворни реликви има в България, Египет и Русия
В света не са известни много икони, които да се смятат за чудотворни. В България има една във Видин, намираща се в катедралния храм „Свети великомъченик Димитър Солунски“. Поклонници сочат една мозаечна икона в Синайския манастир „Света Екатерина“ в Египет. Друга безценна реликва се намира в Русия. Тя е изработена от дебело „котелно“ желязо (според някои изследователи върху меден лист, но със сигурност не върху платно или дъска – б.а.) и е поставено в масивна бронзова рамка с орнаменти и колони от двете страни. Теглото на изображението е над 50 кг. Всяка година в навечерието на празника на 26 октомври (8 ноември по стар стил) това изображение се поставя в средата на храмовата черква на Троице-Сергиева лавра, Московска област. Знае се, че преди 120 г. реликвата се е намирала на крайцера "Дмитрий Донски". Корабът е потопен от японски кораби в утрото на 14 май 1905 г. в Корейския проток. Потъва заедно с иконата. Скоро тя се озовава сама на брега, като никой няма обяснение как масивната желязна икона, заключена в корабния параклис, се е озовала на сушата.
„Само по Божията воля - казва йеромонах Моисей - може да се обясни как масивното метално изображение е изплувало от корабната църква на потъналия крайцер“. Самият кораб „Димитрий Донски“ е открит чак през 2018 г. на 454 метра дълбочина.
Става мъченик по времето на Максимиан
Свети великомъченик Димитър Солунски е роден през III век в Солун в семейството на управителя на града. Баща му бил по убеждения християнин, но когато умира, император Максимиан назначава Димитър на висок военен пост със заповедта да преследва християните. Покръстен като дете и сам християнин, Димитър вместо това покровителствал и закрилял християните, насърчавал разпространението на Христовата вяра.
Императорът обаче разбрал за това и връщайки се от поход, спрял в Солун и поискал от Димитър да се отрече от християнството. Въпреки настояването нищо не могло да склони младия воин и за наказание той бил хвърлен в тъмница, както се постъпвало с всички християни. Прочутият борец Лий предизвиквал на двубой осъдените и ги хвърлял в пропаст върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитър – Нестор, поискал разрешение от господаря си да премери сили с Лий и успял да го победи, като го хвърлил в пропастта. Ядосаният император издал нареждане Нестор да бъде обезглавен, а Димитър бил прободен с копие. В записките, открити по-късно, се посочва датата 26 октомври 306 година.
