Ч удотворна икона на свети Димитър помогнала за освобождението на българския народ от византийска власт и за възстановяването на Второто българско царство. Това гласи една от популярните легенди, достигнала през вековете до нас и разказвана винаги от стари на млади в района около Димитровден (26 октомври). Както е добре известно от историята, век и половина след като Първото българско царство губи независимостта си, в Търново избухва въстание, предвождано от братята боляри Теодор и Белгун, останали в историографията като Асен и Петър. Според византийските хронисти, съвременници на събитията, по това време братята заемали видно място в темата Паристрион (дн. Северна България), а замъкът им бил крепостта Трапезица. Техните родови владения обхващали земите на днешните райони около Търново, Дряново, Царева ливада и Трявна. Причините за въстанието, довело до освобождението на българските земи, са няколко.
Среща
През есента на 1185 г. двамата братя се явили пред тогавашния византийски император Исак II Ангел, който тогава бил в крепостта Кипсела в Източна Тракия, и поискали да бъдат зачислени във византийската армия и да получат като полагащо им се поземлено владение – прония, земите около Трапезица и съседния хълм Царевец. Императорът високомерно отказал и ги прогонил от шатрата си със закани следващия път да заповяда да ги набият. Братята си тръгнали обидени, с намерението да си отмъстят за унизителното отношение от страна на Исак. И както често се случва, Бог решил да се намеси в тяхна полза и по този начин да върне справедливостта и в по-генерален план.
Криза
В края на XII век във Византия настъпва период на политическа криза и дестабилизация, съпроводена и от икономическа криза. За да попълни отново опразнената хазна, василевсът решава да обложи с допълнителен данък българското население. Това предизвиква нагнетяване на напрежението, което използват братята Теодор и Белгун, за да извършат замисленото си отмъщение над императора.
На 26 октомври 1185 г. в Търново те обявяват начало на въстанието срещу византийското владичество. Това се случва по време на тържественото освещаване на новата църква, носеща името на светеца воин Димитър Солунски. Братята оповестяват, че насън им се е явил сам свети Димитър, който ги е подтикнал към това свято и богоугодно дело. Пред насъбралия се в двора на църквата народ болярите извадили икона на св. Димитър, за която обявили, че е чудотворна икона, дошла сама тук от Солун с Божието повеление и благословия, за да помогне и да спаси българския народ от византийците.
Божието копие
„С Божията помощ и водени от сам св. Димитър с копието пред нас, ние ще прогоним омразните ромеи и ще възстановим отново българската държава на Бориса и Симеона“, обявили братята. Още там, на място, в Божия храм, по-големият Теодор е провъзгласен за български цар и приема името Петър в знак на приемственост с царете от династията на Първото българско царство. По същата причина по-малкият брат Белгун се кръщава Асен. През следващите пет години Петър и Асен успяват да освободят по-голямата част от българските земи на север и юг от Балкана.
Мирен договор
Водят много сражения с византийците. През 1187 г. император Исак II Ангел е принуден да сключи мирен договор, с който признава възстановената българска държава, но не и царската титла на Петър. В следващите години битките между двете страни продължават. Василевсът предприема още няколко похода в българските земи, но те се оказват безуспешни. След като не успява със сила, Византия решава да погуби братята чрез коварство. Родоотстъпникът Иванко убива цар Петър, а след това отново чрез наемник е отстранен и брат му Асен. Оказва се обаче, че Византия си е направила криво сметките, тъй като през 1197 г. на престола застава най-младият от братята Асеневци – Калоян. И с това поставя началото на истински възход на нововъзстановената българска държава.
Царевец
Асеневци избират за столица Търново и крепостта Царевец, където на най-високото място е построена Патриаршеската църква. А в подножието на крепостта са вдигнати църквите „Св. 40 мъченици“ и „Св. св. Петър и Павел“. Наред с това обаче като действаща църква остава и храмът „Св. Димитър“, където избухва освободителното въстание. В нея освен Петър и Асен е коронясан и техният брат Калоян. По време на царуването на Асеневци около църквата изниква и цял манастирски комплекс.
Иконата
Според запазените исторически извори църквата „Свети Димитър“ е просъществувала до третата четвърт на ХIII век, когато целият комплекс е сринат до основи от унищожително земетресение. Тогава някъде в руините изчезва и чудотворната икона на светеца, с която Асеневци повеждат българския народ за постигане на своето национално освобождение. В някои народни предания се разказва, че разсърден от настъпилото безверие сред българите и от слабостта и нерешителността на техните владетели свети Димитър оттеглил подкрепата си.
В началото на XIV век южно от основите на старата черква е изградена нова по-малка и тя функционира като местен храм в продължение на близо век. След падането на Търново под ударите на османските завоеватели в края на XIV век и тази църква е разрушена от нашествениците. А на нейното място в района на целия бивш манастирски комплекс е създаден голям християнски некропол, който съществува през целия период на османското владичество чак до началото на ХХ век. От него досега са проучени над 500 погребения.
Костница
Намерените в некропола останки и погребална утвар са експонирани в специална костница в северната част на двора.
Някои историци твърдят, че именно в старата църква „Св. Димитър“ са погребани и братята Петър и Асен след покушенията над тях от византийските наемни убийци. Първият, който изказва тази хипотеза, е търновският археолог Моско Москов. В началото на ХХ век той прави разкопки в Асенова махала, в това число и в района на църквата „Св. Димитър“. По време на разкопките той попада на четири много интересни гроба, различни от останалите.
Съвременният вид на църквата Св. Димитър, преживяла турското робство и голямо земетресение.,
Те се намирали в притвора и в наоса на старата разрушена от земетресението църква. Два от скелетите са на мъже с исполинския за времето си ръст от 1,90 м. Както е известно от историческите извори, братята Асеневци са били огромни мъже. Доказателство за това е и скелетът на третия от тях, Калоян, чийто скелет и гроб са открити през 70-те години на ХХ век в двора на намиращата се в близост средновековна църква „Свети 40 мъченици“.
Гробът на цар Калоян в църквата Св. 40 мъченици.
Москов е убеден, че е открил скелетите на братята царе Петър и Асен, които съвсем закономерно са били погребани в свързаната с делото им стара църква, за да продължат и след смъртта си да са под покровителството на Свети Димитър.
Третото погребение според Москов е на първия църковен глава на Второто българско царство, архиепископ Василий. Последният от четирите скелета е женски, като вероятно също е на член на царската фамилия – царица или принцеса. Любопитното е, че гробовете, които археологът открива, са били разкопавани и преди това, вероятно от иманяри, като те са задигнали скъпоценности и погребална утвар, но не са се докоснали до скелетите и благодарение на това са останали непокътнати.
Сенегалци унищожиха костите на Асеневци
Съдбата на предполагаемите скелети на царете Петър и Асен за съжаление след това е доста нелепа. След откриването те са оставени на съхранение в една от обществените сгради в района на първата порта на крепостта Царевец, без да се вземат мерки за тяхното съхранение. Там те остават в продължение на няколко години в чували, потънали в прах. По време на Първата световна война в същата сграда са разпределени да нощуват пленени сенегалци, които унищожават чувалите с мощите на Асеневци, смятани от народа не само за герои, но и за праведници.
Археологът Моско Москов.
Твърдението на Моско Москов, че в „Св. Димитър“ е открил скелетите на родоначалниците на царската династия Асеневци днес се приема противоречиво от съвременните археолози и историци. Някои са склонни да вярват в това, други не. Що се отнася до самия храм съдбата му и по време на османското владичество продължава да не е лека. В края на XVIII и началото на XIX век той е разграбен от кърджалийските орди. В документите от онова време се споменава, че през втората половина на XIX век църквата е силно повредена. А половин век по-късно, след Освобождението, през 1913 г. силното земетресение в района доразрушава и малкото останало от святото място, свързано с една от най-щастливите и славни страници от българската история. Остава запазена само апсидата с фрагменти от оригиналните стенописи. Чак през 1977 г. е извършена цялостна реставрация на храма. Седем години по-късно е открит за посещение за туристи като музеен обект във връзка с националните чествания на 800-годишнината от въстанието на Асен и Петър, център на които става старата столица Велико Търново. От 1964 г. църквата е обявена за паметник на културата с национално значение.
Храм в Арбанаси стана резиденция
Освен голямата църква „Св. Димитър“ в подножието на Царевец само на 3 км в село Арбанаси също има храм, носещ името на светеца воин. Църквата там не се ползва с известността на търновската. Според запазената информация е построена през 1621 г., като първо е носела името на друг светец воин – Георги Победоносец. След въстанието в Търново тукашното духовенство решава да премести митрополитската резиденция от старата столица в Арбанаси, за да бъде духовният водач по-далече от османските власти. Инициаторът на преместването е митрополит Гавраил.
Малката черква Св. Димитър в с. Арбанаси е била митрополитска резиденция.
Той избира малкия неугледен храм „Св. Георги“, който е разширен и обновен и е променено името му. 250 години по-късно, през 1850 г., в арбанашката църква „Св. Димитър“ е извършен изборът на викарен епископ на Търновската митрополия. При археологически разкопки в района на църквата в 1993 г. са открити златни пръстени печати, принадлежали на български аристократи, и богати погребения. Кои са погребаните там и до днес остава загадка.
Иван Георгиев
